Европейските консерватори са във възторг, предаде „Politico“. Европейската народна партия /ЕНП/ постигна категорична победа на изборите за Европейски парламент /ЕП/ вчера, затягайки хватката си в парламента на ЕС. Междувременно стана ясно, крайнодесните партийни групи са постигнали значителни успехи в целия блок. Според предварителните данни дясноцентристката сила е напът да получи около 184 места в Парламента, което е една четвърт от 720-те в пленарната зала. Това е единствената центристка партия, която е отбелязала толкова осезаем ръст на тези избори. Лявоцентристките социалисти и демократи запазиха стабилна подкрепа, докато либералната група „Обнови Европа“ претърпя неуспех.
От позицията си на влиятелна сила, в момента ЕНП изглежда е в най-добрата позиция да определя политиката на ЕС, диктувайки посоката на дневния ред надясно.
„Ние сме партията на промишлеността, ние сме партията на селските райони, ние сме партията на земеделските производители в Европа“, заяви неотдавна пред Манфред Вебер, лидер на ЕНП.
Макар че ЕНП би могла отново да се присъедини към голяма коалиция с участието на социалистите и либералите, тя би могла също така да договори дългосрочни работни отношения по някои наболели въпроси с партии, които се намират по-вдясно в политическия спектър, стига да успее да го направи, без да отчужди центристките си съюзници.
Крайната десница печели с голяма преднина
Както прогнозираха социологическите проучвания, крайнодесните сили постигнаха значителни успехи в целия блок. Във Франция партията „Национално обединение“ събра почти една трета от гласовете, с което се утвърди като водеща ултранационалистическа група в следващия парламент. Подобен ръст отбеляза и партията „Италиански братя“ на италианската министър-председателка Джорджия Мелони, като повече от една четвърт от избирателите подкрепиха групата.
Двете групи в Европейския парламент, намиращи се в най-дясната част на спектъра, „Европейски консерватори и реформисти“ (ЕКР) и „Идентичност и демокрация“ (ИД), ще контролират 131 места в управленския орган. В това число не влизат 15-те депутати от „Алтернатива за Германия“, 10-те представители на партията „Фидес“ на унгарския министър-председател Виктор Орбан, шестимата, принадлежащи на полската партия „Конфедерация“, както тримата членове на прокремълската партия „Възраждане“ в България.
Тесният път на Урсула фон дер Лайен към победата
Резултатите от изборите, проведени вчера, показват, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен има добри шансове да остане на поста си, макар и не напълно сигурни. Ако получи подкрепата на националните лидери на ЕС, тя ще трябва да получи потвърждение и от Парламента за своята кандидатура. През 2019 г. тя беше избрана с гласовете на няколко партийни групи, а сега същата коалиция би могла да ѝ осигури още едно мнозинство.
Негативен обрат за Зелените
След пет години, през които Брюксел превърна „зелената сделка“ в своя основна тема, сега избирателите се обърнаха срещу екологично настроените партии и гласуваха за изключването на техните представители от Парламента.
Най-съществените загуби на Зелените дойдоха от делегациите, представляващи Франция и Германия, които представляваха половината от силата на движението в Парламента. Въпреки малкия напредък в страни като Нидерландия и Дания, групата ще загуби над дузина депутати, намалявайки числеността си, променяйки позицията си от четвъртата на шестата по големина партия.
„Обнови Европа“ претърпя провал
„Обнови Европа“ – третият стълб на голямата тристранна коалиция, която доминираше в Парламента през последните пет години, претърпя провал вчера.
Във Франция партията на Еманюел Макрон се разпадна, тъй като избирателите изразиха разочарованието си от националното правителство, гласувайки за крайната десница. Испанският филиал на партийната група – „Граждани“ (на испански език Ciudadanos) загуби позициите си. Седемте места, които тя имаше, бяха предоставени на дясноцентристката „Народна партия“. Загуби отбелязаха и представители от Румъния, Дания и Естония.
Какво означава всичко това за националните лидери?
Както обикновено се случва по време на изборите за Европейски парламент, гражданите в целия блок използваха вота си като фактически референдум за националните си правителства. Във Франция съкрушителната победа на крайнодясното „Национално обединение“ провокира президента Еманюел Макрон да реагира спешно, като разпусне Националното събрание и свика предсрочни избори.
Макар че никой друг национален лидер не реагира толкова драматично, негативните резултати за управляващите партии в страни като Германия и Унгария бяха възприети като тежки удари за съответните им лидери.
В Дания социалдемократите на министър-председателката Мете Фредериксен продължиха да се радват на подкрепа в гласуването, което беше обявено за референдум заради начина, по който нейното центристко правителство се справя с имиграцията. В Испания обаче опитът изборите да бъдат представени като плебисцит за министър-председателя Педро Санчес не се увенча с успех. Неговата Социалистическа партия почти постигна равенство с дясноцентристката „Народна партия“, което подкопа опита на консерваторите да използват резултатите в своя полза, за да свалят коалиционното му правителство на малцинството.
