Изборите в САЩ се отразяват на войниците на фронтовата линия в Украйна, пише „BBC“. А статията започва така:
Докато мете счупените стъкла пред магазина си, Инна знае, че бъдещето на страната ѝ е в ръцете на американците, които гласуват на повече от 5000 мили от нея. Жената споделя:
„Надяваме се, че жената Камала Харис ще спечели и ще ни подкрепи.“
Руска бомба е изпочупила витрините на магазина ѝ – често срещано явление в град Запорожие. В средата на пътя има кратер, широк 10 метра (32 фута). Тя споделя:
„Разбира се, че сме притеснени за резултата [от изборите]. Искаме да победим врага!“
За да може Украйна да има и минимален шанс да го направи, тя се нуждае от помощта на САЩ.
Именно тук, в тази югоизточна част на фронтовата линия, през 2023 г. Украйна започва контраофанзива, с която се надява да изтласка руските нашественици. Вместо това, след като нямаше почти никакъв напредък, амбициите на Украйна се насочиха към оцеляване. Ежедневно в градовете се удрят ракети и делтапланери, а войниците ѝ са подложени на постоянни руски атаки.
Макар че вицепрезидентът от Демократическата партия на САЩ Камала Харис предложи военната помощ да продължи, ако тя стане победител, правомощията ѝ могат да бъдат ограничени от управлявания от републиканците Конгрес. А вероятността военната помощ, която до момента възлиза на повече от 50 млрд. долара, да бъде продължена при втори мандат на Доналд Тръмп, изглежда по-малка.
Който и да стане следващият президент на САЩ, той ще окаже силно въздействие върху границите на Украйна и всички, които живеят в тях.
Ако например те принудят Украйна да се откаже от земята и да замрази фронтовата линия, тогава региони като Запорожие могат да се окажат внезапно разделени като Северна и Южна Корея след прекратяването на огъня, което спря сраженията – но така и не сложи официален край на войната там – през 50-те години на миналия век.
Тръмп заяви, че ще „изработи нещо“ за уреждане на войната и предположи, че Украйна може да се наложи да се откаже от някои земи. Вторият вариант на САЩ би бил да оттеглят напълно подкрепата си, което би означавало, че с течение на времето руските сили евентуално биха могли да погълнат целия регион и дори по-голяма част от Украйна извън него. Третият сценарий – Украйна да освободи напълно окупираните си територии – изглежда все по-малко вероятен.
Именно тази липса на напредък на бойното поле прави предимствата на подкрепата за украинските войски като Андрий все по-обсъждани отвъд Атлантика. Мъжът отговаря за флота от бронирани машини, произведени в САЩ, на фронтовата линия. Когато не се използват за придвижване на войници, те се намират под камуфлажни мрежи покрай дърветата. Той обяснява:
„Ако помощта спре или се забави, тежестта ще падне върху плещите на пехотата. Ще се борим с това, с което разполагаме, но всеки знае, че Украйна не може да се справи сама.“
Андрий и неговите сънародници в Украйна очакват с нервност гласуването в САЩ на 5 ноември. Несигурността потиска амбициите на бойното поле и осуетява политическите усилия за осигуряване на повече помощ.
Западните съюзници често гледат на примера на Америка, когато решават как или дали да подкрепят военните усилия на Киев.
„Когато чуем как един кандидат, който е по-малко склонен да ни помогне, води в проучванията, това е разстройващо и разочароващо“, признава Андрий и допълва:
„Но ние не отиваме никъде.“
Сред есенната земеделска земя войниците демонстрират американското оборудване, което използват – безпилотни самолети, гранатомети и монтирани картечници. Те казват, че всички те са много по-добри от алтернативите от съветската епоха.
Независимо дали става въпрос за природните ресурси на Украйна или за бизнес начинания, президентът Зеленски се опитва да представи страната си като възможност за инвестиции пред своите съюзници.
Пилотът на безпилотен самолет Серхий обяснява как те могат да предоставят пряка обратна връзка на западните производители.
„Имаме онлайн чат с тях и правим предложения“, казва той с усмивка и допълва:
„Подобренията вече се случват.“
Както се вижда при производството на дронове, войната в Украйна налага иновации в страната. Тя също така позволява на западните компании да тестват продуктите си в активна военна зона. Милиардите долари западна помощ също така стимулираха реформите в някои области на управлението. Киев иска да покаже, че е кон, който си струва да бъде подкрепен. Въпросът е дали този напредък няма да бъде засенчен от конфликта, който все повече се развива в полза на Русия.
Тъй като една армия обикновено е толкова силна, колкото е силно нейното общество, ние се отправяме към човек, който е изпитал руската бруталност от първа ръка.
Дъщерята и внуците на Любов бягат в САЩ в началото на пълномащабната инвазия.
За последен път се срещнахме в нейното фронтово село Комишуваха преди две години, след като нахлуващите войски бяха разрушили дома ѝ. Този път тя изглеждаше по-щастлива, въпреки че е живяла толкова дълго време в близост до бойните действия. В топлото помещение на новия ѝ апартамент я питам дали Украйна трябва да преговаря за прекратяване на войната.
„Ами тези, които дадоха живота си?“ – отговаря тя и продължава:
„Виждам края на войната само когато достигнем границите на нашата страна от 1991 г., когато Крим, Луганск и Донецк бяха наши.“
В украинските новинарски програми почти безкрайно се отразяват изборите в САЩ, като прогнозите за войната се основават на потенциалния победител. Камала Харис несъмнено се смята за предпочитания кандидат на Украйна, а журналистите се опитват да се борят с руската дезинформация срещу нея. В южната и източната част на Украйна обаче все повече хора искат войната да приключи незабавно и смятат, че президентството на Доналд Тръмп е най-добрият шанс за отсрочка. Разговаряхме с много от тези хора в района на размирния източен град Покровск, към който руските сили се приближават, уточнява изданието.
Тук има усещане, че Украйна е трябвало да преговаря в началото на пълномащабната инвазия, за да предотврати смъртта и разрушенията, които видяха след това.
Двете страни започнаха преговори през първите месеци на 2022 г. Но доказателствата за предполагаеми руски военни престъпления спряха опитите за дипломация и засилиха решимостта на Украйна да продължи да се бори.
„Смъртта не струва територия“, както се изрази една жена. Пред медията тя бе категорична:
„Трябва да спрем тази война, а Тръмп е човекът, който знае как да го направи.“
Единадесет години руска агресия са достатъчни за някои. За политиците в украинския парламент това не е открито споделяно чувство. Въпреки че все още има междупартийна подкрепа за продължаване на борбата, „планът за победа“ на президента Зеленски е критикуван, че няма по-ясен график.
Що се отнася до Любов, тя със сигурност нямаше да изрази предпочитанията си за това кой трябва да спечели Белия дом:
„Бих искала да спечели истински приятел на Украйна, който ще продължи да ни подкрепя. Но кой ще бъде той, не мога да ви кажа.“
Колкото и да се възхищавам на вътрешната твърдост на Любов, тя отразява едно все по-популярно и неудобно противоречие: желание за поражение на Русия, като същевременно иска кръвопролитията да приключат възможно най-скоро.
Махалото между интервенционизма и изолационизма на САЩ се наблюдава отблизо и се усеща в Украйна. Откакто през 1991 г., по време на разпадането на Съветския съюз, Украйна гласува с огромно мнозинство да бъде независима държава, тя трябва да се бори за своя суверенитет. Страната се оказа на ръба на геополитическа тектонична плоча, опитвайки се да се присъедини към Запада, докато Русия я дърпа в обратна посока.
Пълномащабното нахлуване на Москва означава, че Украйна се нуждае от помощната ръка на Америка, за да не бъде разкъсана.
Русия глобява Google с повече пари, отколкото има в целия свят
