Докато Европа навлиза в зимния сезон в разгара на енергийна криза, офисите стават все по-студени, пише „Асошиейтед прес“. Статуите и историческите сгради са в тъмнина. Пекарите, които не могат да си позволят да затоплят пещите си, говорят за отказване, докато производителите на плодове и зеленчуци са изправени пред изоставяне на оранжериите да стоят бездействащи.
В по-бедната Източна Европа хората се запасяват с дърва за огрев, докато в по-богатата Германия чакането за енергоспестяваща термопомпа може да отнеме половин година. И фирмите не знаят колко още могат да съкратят от тези си разходи. Ричард Ковач, мениджър бизнес развитие на унгарската верига за бургери Zing Burger, е категоричен:
„Не можем да изключим светлините и да накараме гостите си да седят на тъмно.“
Ресторантите вече пускат скарите не повече от необходимото и използват детектори за движение, за да изключат осветлението в складовете, като някои магазини са изправени пред 750% увеличение на сметките за електричество от началото на годината.
С високите разходи и ограничените енергийни доставки Европа въвежда програми за подпомагане и планира да разтърси пазарите на електроенергия и природен газ, докато се подготвя за нарастващо потребление на енергия тази зима. Въпросът е дали ще бъде достатъчно, за да се избегнат наложените от правителството норми и спирания на тока, след като Русия намали доставките на природния газ, необходим за отопление на домове, работа на фабрики и производство на електричество, до една десета от това, което беше преди нахлуването в Украйна.
Зависимостта на Европа от руската енергия превърна войната в енергийна и доведе икономическа криза след себе си, като цените се повишиха до рекордно високи нива през последните месеци и се колебаха силно. В отговор правителствата работиха усилено, за да намерят нови доставки и да пестят енергия, като съоръженията за съхранение на газ вече са пълни с 86% преди зимния отоплителен сезон – надхвърляйки целта от 80% до ноември. Те са се ангажирали да намалят потреблението на газ с 15%, което означава, че Айфеловата кула ще потъне в мрак с един час по-рано от нормалното, докато магазините и сградите изключват осветлението през нощта или намаляват термостатите.
Способността на Европа да премине през зимата в крайна сметка може да зависи от това колко е студено и какво се случва в Китай. Спирането, насочено към спиране на разпространението на COVID-19, доведе до бездействие на големи части от китайската икономика и означаваше по-малко конкуренция за оскъдни енергийни доставки.
Германският канцлер Олаф Шолц този месец коментира, че ранните приготовления означават, че най-голямата икономика в Европа е „сега в позиция, в която можем да влезем смело и смело в тази зима, в която страната ни ще издържи на това“. Той добави:
„Никой не можеше да каже това преди три, четири, пет месеца или в началото на тази година.“
Дори и да има газ тази зима, високите цени вече карат хората и предприятията да намалят потреблението и принуждават някои енергоемки фабрики като производителите на стъкло да затворят. Това е решение, пред което са изправени и производителите на плодове и зеленчуци в Холандия, които са от ключово значение за снабдяването с храна през зимата в Европа: затворете оранжерии или поемете загуба, след като разходите рязко скочиха за газово отопление и електрическо осветление.
Производителите на Bosch, които отглеждат зелени чушки и къпини, поставиха допълнителна изолация, затвориха една оранжерия и експериментираха с по-ниски температури. Разходите? По-малки добиви, на къпините отнема повече време за узряване и потенциално производителите работят на червено, за да поддържат отношенията с клиентите дори при по-малки обеми.
„Искаме да останем на пазара, а не да съсипем репутацията, която изградихме през годините“, заяви Уотер ван ден Бош, шестото поколение от семейството му, което помага в управлението на бизнеса. Мъжът допълва:
„Ние сме в режим на оцеляване.“
Ковачът-производител Ван Ден Бош и пекари като Андреас Шмит във Франкфурт, Германия, са изправени пред тежката реалност, че пестенето не стига само дотук. Шмит загрява по-малко фурни в своите 25 пекарни Ernst Cafe, като работи с тях по-дълго време, за да спести енергия при стартиране, стеснява гамата от предлагани сладкиши, за да гарантира, че фурните работят пълноценно, и съхранява по-малко тесто, за да намали разходите за охлаждане. Това може да спести 5-10% от сметката за енергия, която се очаква да нарасне от 300 000 евро на година до 1,1 милиона през следващата година.
„Това няма да промени света“, смята той и споделя, че по-голямата част от неговите разходи са за „енергията, необходима за получаване на тесто за хляб, и това е дадено количество енергия“.
Шмит, който е ръководител на местната гилдия на пекарите, коментира още, че някои малки пекарни обмислят да се откажат. Правителствената помощ ще бъде ключова в краткосрочен план, каза той, докато по-дългосрочно решение включва реформиране на самите енергийни пазари.
Европа се насочва и към двете, въпреки че необходимите разходи може да са неустойчиви. Нациите са отделили 500 милиарда евро за облекчаване на високите сметки за комунални услуги от септември 2021 г., според анализ на мозъчния тръст Bruegel, базиран в Брюксел, и те спасяват комунални услуги, които не могат да си позволят да купуват газ, за да изпълнят договорите си.
Правителствата организираха допълнителни доставки на газ от тръбопроводи, минаващи към Норвегия и Азербайджан, и увеличиха закупуването на скъп втечнен природен газ, който идва с кораби, предимно от САЩ. В същото време Европейският съюз обмисля драстични интервенции като облагане на неочакваните печалби на енергийните компании и обновяване на пазарите на електроенергия, така че разходите за природен газ да играят по-малко роля при определянето на цените на електроенергията.
Но докато страните се борят да заменят руските изкопаеми горива и дори да реактивират замърсяващите въглищни електроцентрали, еколозите и самият ЕС казват, че възобновяемите енергийни източници са изходът в дългосрочен план.
Съседи в Мадрид, които искат да намалят разходите за електроенергия и да подпомогнат енергийния преход, инсталираха слънчеви панели този месец, за да снабдяват жилищния си комплекс след години работа. Мануел Руис признава:
„Внезапно намалих потреблението си на газ с 40%, с много малко използване на три радиатора, разположени стратегически в къщата.“
Правителствата отхвърлиха Русия като доставчик на енергия, но президентът Владимир Путин все още има влияние, посочват анализатори. Известно количество руски газ все още тече към Европа и тежката зима може да подкопае обществената подкрепа за Украйна в някои страни. Вече имаше протести на места като Чехия и Белгия.
„Пазарът е много стегнат и всяка молекула е от значение“, категорична е Агата Лоскот-Страхота, старши сътрудник по енергийна политика в Центъра за източни изследвания във Варшава.
„Това е лостът, който Путин все още има – че Европа ще трябва да се изправи пред разочаровани или обеднели общества.“
В България, най-бедната от 27-те членки на ЕС, нарастващите разходи за енергия принуждават семействата да намалят допълнителните си разходи преди зимата, за да гарантират, че има достатъчно пари за закупуване на храна и лекарства. Повече от една четвърт от 7-те милиона души в България не могат да си позволят да отопляват дома си, според статистическата служба на ЕС Евростат, което е най-високата стойност в 27-членния блок поради лошо изолираните сгради и ниските доходи. Почти половината от домакинствата използват дърва за огрев през зимата като най-евтиното и най-достъпно гориво, но нарастващото търсене и галопиращата инфлация вдигнаха цените над нивата от миналата година. В столицата София, където почти половин милион домакинства се отопляват от централи, мнозина потърсиха други варианти след обявеното увеличение на цените с 40%.
Григор Илиев, 68-годишен пенсиониран счетоводител, и съпругата му решават да се откажат от парното и да закупят комбиниран климатик-отоплителен уред за двустайния си апартамент. Мъжът споделя:
„Това е скъпо устройство, но в дългосрочен план ще възвърнем инвестицията си.“
Междувременно фирмите се опитват да останат на повърхността, без да отблъскват клиентите. Клара Аурел, собственик на два ресторанта в Прага, коментира, че е направила всичко възможно, за да спести енергия. Тя споделя:
„Използваме LED крушки, изключваме осветлението през деня, отоплението е, само когато стане много студено и го използваме ограничено. Също така предприемаме мерки за пестене на вода и използваме енергийно ефективно оборудване. Едва ли можем да направим нещо друго. Единственото, което остава, е да увеличим цените. Така е.“
Гурме пекарната Babushka Artisanal в богат квартал на Будапеща трябваше да вдигне цените с 10%. Тя използва по-малко климатици въпреки най-горещото лято в Унгария в историята и гарантира, че пещите не работят без хляб вътре. Въпреки че има достатъчно посетители, за да остане пекарната отворена засега, по-нататъшни скокове в разходите за енергия могат да застрашат съществуването на обекта, заяви собственичката Естер Робоз. Тя обясни:
„Двукратното увеличение на разходите за енергия все още се вписва в работата на нашия бизнес и в нашите изчисления. Но в случай на увеличение от три до четири пъти, наистина ще трябва да помислим дали можем да продължим този бизнес.“
