До средата на април в Националния етнографски музей в столицата гостува изложбата „Алафрангата“ – една експозиция, събрала малко познати експонати, които ще отведат изкушените от историята в бурните години на XIX-то столетие, когато първите повеи от индустриална Европа налагат вече своя отпечатък върху българското общество.
Изложбата представя елементи от всекидневния живот в големите градове по българските земи под османска власт в периода след Кримската война, когато предприемчивите и дейни български търговци и формиращата се интелигенция пренасят у нас влиянието на модерната европейска култура.
Оживлението, настъпило в поробените ни земи по време на тригодишната Кримска война, бележи истински бум в стопанския и културен живот на възрожденското общество. Потънало дотогава сякаш в забрава, затворено в едно изостанало, ориенталско общество, чуждо на всякакъв прогрес, в хода на войната то има възможност да се докосне до някои черти на западноевропейската култура по линия на съюзниците на османците – Британската империя и Франция чрез многобройните техни дипломати, мисионери и чиновници. Още в хода на войната се дава мощен тласък на голям брой занаятчийски производства, които трябва да обезпечат нарастналите нужди на османската армия, широко се търсят селскостопанските суровини, а инициативни търговци тръгват да кръстосват континента и влизат в контакт с представители на европейската буржоазия.
Силно повлияни от европейските идеи се оказват и немалкият брой български младежи, изпратени да учат в чужбина, както и учителското съсловие. Патриархалното и провинциално по своята същност българско общество главно в градове като Пловдив, Русе, Свищов попива бързо новите течения и тенденции, но на наша почва те придобиват един особен характер на очарователна сплав между западноевропейския стил и балканските нрави и обичаи.
Тази именно причудлива смесица става известна като „алафранга“ (по френски маниер) и засяга почти всички сфери от живота – от начина на обличане, стремежа за изисканост и елегантност в изказа, пробиващите си път нови забавления сред заможните слоеве до обзавеждането на дома.
Като „алафранга“ са били известни първоначално самите възрожденски къщи в Пловдив, а впоследствие вече само техните изрисувани с цветя, пейзажи или ловни сцени стенни ниши, в които са поставяни малките чугунени печки (мангали) или пък газени лампи, свещници, вази. Такива красиви декоративни ниши можело да се видят в Данчовата къща, къща Куюмджиоглу, Стамболян, Антовата къща и др. Самите къщи били на по няколко етажа, внушителни, пищни и разполагали с приемни салони, гостни, трапезарии, кухни и кабинети – нещо непознато за традиционните български домове, но наред с това (отново тази амалгама в стиловете) били обзаведени както с виенска мебел, така и с чисто ориенталски миндери и кьошкове.
Особено атрактивно било новото поевропейнчено облекло на господата и дамите – отначало малко срамежливо, то все повече се превръща в норма и модел за подражание. Мъжете захвърлят потурите и обличат костюми с европейска кройка, в съчетание обаче най-често с фес или калпак. При дамите изчезват саята и сукманът, заменени от копринени рокли (т.нар. кринолин или малакоф). Задължителни аксесоари при господата стават чадърът, бастунът, ръкавиците, часовникът с ланец, а при дамите – корсетът, гащеризоните, пелерината, шапката и ръкавиците, чантичките и ветрилата.
Интересно е да отбележим и новите развлечения – първите театрални представления, оркестрите, баловете и соаретата, пикниците, кафе-шантаните. Все по-търсени са новите храни и напитки – прясно пиво, наденички, жамбон (шунка), а това води и до появата на бирарии, кафенета и сладкарници.
Ако сме успели да разпалим любопитството ви, заповядайте да разгледате сами как в онази епоха се разчупва застиналата патриархалност и навлиза модерният начин на живот, както и какви метаморфози добива той на българска почва.
Гостуваща експозиция на Регионален етнографски музей-Пловдив в залите на бившия Княжески дворец (Национален етнографски музей) до 18 април 2020 г.
