Смъртоносната гореща вълна в Западна Африка и Сахел би била невъзможна без предизвиканото от човека изменение на климата, твърдят учени, цитирани от „BBC“. Миналия месец температурите в Мали надхвърлиха 48 градуса по Целзий, като една от болниците свързва стотици смъртни случаи с екстремните горещини.
Изследователите твърдят, че човешките дейности, като например изгарянето на изкопаеми горива, са довели до повишаване на температурите с до 1,4 градуса над нормалното. В отделно проучване за сушата в Южна Африка се казва, че вината е по-скоро на Ел Ниньо, отколкото на изменението на климата.
Редица държави в региона на Сахел и в Западна Африка бяха засегнати от силна гореща вълна, която се появи в края на март и продължи до началото на април.
Горещините бяха най-силно усетени в южните региони на Мали и Буркина Фасо. В Бамако, столицата на Мали, болницата „Габриел Туре“ съобщи, че е регистрирала 102 смъртни случая през първите дни на април. Около половината от починалите са на възраст над 60 години, а от болницата съобщиха, че горещините са допринесли за много от тези жертви.
Изследователите смятат, че глобалното изменение на климата е изиграло ключова роля за тази петдневна гореща вълна. Нов анализ на учени, работещи в групата World Weather Attribution, показва, че високите дневни и нощни температури не биха били възможни без дългосрочното използване на въглища, нефт и газ в света, както и без други дейности като изсичането на горите. Според проучването изменението на климата е довело до това, че температурите в Мали и Буркина Фасо са били с до 1,5 градуса по Целзий по-високи от нормалните, а нощта е била още по-гореща – с 2 градуса над средното ниво. Като цяло в региона петдневната температура се е повишила с 1,4 градуса. Кисвендида Гигма, климатолог от Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец в Буркина Фасо, коментира:
„За някои една гореща вълна, която е с 1,4 или 1,5 градуса по-гореща заради изменението на климата, може да не звучи като голямо увеличение. Но тази допълнителна топлина би била разликата между живота и смъртта за много хора.“
Въпреки че интензивните горещини все още са относително редки в този регион, изследователите очакват те да станат по-чести със затоплянето на климата.
При средните глобални температури, които сега са с около 1,2 градуса по-високи от прединдустриалните нива, учените твърдят, че събития като това неотдавнашно в Мали ще се случват веднъж на 200 години. Но ако глобалните температури надхвърлят 2 градуса, силните горещини ще се случват на всеки 20 години. Макар че върху това събитие има отпечатък от човечеството, това не е така за сериозната суша, която засегна страните в Южна Африка в началото на тази година.
Слабите валежи доведоха до провал на реколтата в няколко държави, в резултат на което около 20 млн. души са изправени пред глад. Недостигът на вода в Замбия и Зимбабве доведе до избухване на епидемии от холера, като и в двете страни, както и в съседно Малави, бяха обявени бедствени положения.
Изследователите проучиха данните за температурата и валежите, за да определят причините за сушата. Те установяват, че изменението на климата не оказва значително влияние върху ниските мащаби на валежите през периода декември-февруари в целия регион. Вместо това те смятат, че вина за това има метеорологичното явление Ел Ниньо. Това издигане на топла вода в Тихия океан е свързано с въздействие върху времето на много места. Сегашният Ел Ниньо е достигнал своя пик през декември и според изследователите е направил валежите в Южна Африка много оскъдни.
Докато в един по-топъл свят подобни засушавания се случват веднъж на десет години, учените установяват, че вероятността от засушаване е два пъти по-голяма в година на Ел Ниньо. Джойс Кимутай, изследовател от Имперския колеж в Лондон, твърди:
„През изминалата година проучванията на атрибуцията показаха, че много екстремни метеорологични явления са били предизвикани от комбинацията от климатични промени и Ел Ниньо.“
И допълва:
„Сушата в Южна Африка изглежда е по-рядък пример за събитие, подхранвано предимно от Ел Ниньо.“
