С малка метла и кофа за боклук в ръка, Олга Прензилевич почиства отломките в спящото предградие на Киев до купчината от овъглени превозни средства и деформирани останки. Тя споделя пред журналист на „Associated Press News“, че не може да изтрие ужасяващия спомен как правителственият хеликоптер, превозващ министъра на вътрешните работи на Украйна, се преобръща в мъглата и се блъска в сградата на детската градина. Или неистовите опити след това да се спасят децата и техните малки тела в пламъци.
„Все още съм в шок.“, добавя и 62-годишният пазач, а острата миризма на изгоряло все още се носи във въздуха.
Наблизо 33-годишната Оксана Юрий наблюдава как следователите снимат местопроизшествието, за да се опитат да разберат как е станала катастрофата в сряда.
„Мислех, че това е безопасно място. Сега разбирам, че няма такова нещо.“, коментира тя.
Това е тежкият урок, който украинците трябваше да научат през седмицата на траур в памет на 59 души, загинали на места, които от мнозина се смятали за безопасни по време на войната, която продължава вече 11 месец. От февруари те са свидетели на загубени животи в резултат на ракетни удари и битки на бойното поле, както и на цивилни, умиращи в училища, театри, болници и жилищни сгради. Претърпели са безвъзвратни загуби: любим човек, място, което да наричат дом, а за някои няма никаква надежда за бъдещето.
Но през тази изминала седмица като че ли имаше особена жестокост. Всичко започна през уикенда, когато множество руски ракети се удариха в жилищен комплекс, в който живеят около 1700 души в югоизточния град Днепър. Това се случи на 14 януари, като бяха убити 45 цивилни, включително 6 деца. Това беше най-смъртоносният удар срещу цивилни от пролетта насам – в район, който някога се смяташе за безопасен за мнозина, които избягаха от фронтовата линия далеч на изток.
След това дойде катастрофата с хеликоптера в сряда в киевското предградие „Бровари“, при която загинаха 14 души, включително вътрешният министър Денис Монастирски, други членове на ведомството и екипажът на самолета. При инцидента животът си изгуби и едно дете, а 25 души бяха ранени, включително 11 деца.
42-годишният Монастирски е пътувал към фронтовата линия, когато хеликоптерът „Super Puma“ e попаднал в мъглата и се е сблъскал с детската градина. Към момента не се посочва официална причина за инцидента. В петък край оградата на детската градина местни положиха цветя. 73-годишна жена окачи найлонов плик, пълен с растения алое вера, след като е прочела, че те могат да помогнат при лекуването на изгаряния.
Но траурът не обхващаше само Бровари или Днепър. На гробище в Буча, близо до столицата, беше погребан Олексий Завадски, който е загинал в Бахмут, където боевете са интензивни от месеци. Годеницата му Аня Коростенска хвърлила пръст върху ковчега му, а след това рухнала в сълзи.
„Смелостта на нашите военни и мотивите на украинския народ не са достатъчни.“, каза президентът Володимир Зеленски по време на пресконференция в четвъртък в Мариинския дворец в Киев. Ден по-рано той се включи чрез видеовръзка на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, където помоли за минута мълчание, за да се почетат загиналите при катастрофата с хеликоптер. Съпругата му Олена Зеленска, която беше пътувала лично до конференцията, за да събере подкрепа за Украйна, избърса сълзите от очите си, когато научи за инцидента.
На събитие в четвъртък в пищния хотел „Fairmont“ в Киев посланикът на САЩ Бриджит Бринк каза на присъстващите, че някои от служителите на посолството са загинали в боевете на фронта.
„Знам, че много украинци в и извън правителството страдат точно сега.“, каза тя, като призова аудиторията си от дипломати, бизнесмени и журналисти да не губят вяра.
„Ако го гледате всеки ден, е почти невъзможно.“, добави тя.
Същевременно в болнично отделение в Днепър, където се възстановяваше от ракетната атака миналия уикенд, 40-годишната Олга Ботвинова отпразнува рожден ден с балони и картички. Тя споделя, че това се случва не на рождената й дата, а на тази, на която е оцеляла след атака.
Тя успява да избяга от опустошения от войната Донецк през 2014 г., когато подкрепяните от Москва сепаратисти превзеха града. През пролетта на 2022 г. й се е наложило отново да бяга, този път от Херсон, след като падна в ръцете на руснаците. Жената е мислела, че ще бъде в безопасност в Днепър, където е пострадала при ракетен удар.
