Износът на Китай се срина с 14,5% през юли в сравнение с година по-рано, което засили натиска върху управляващата комунистическа партия да обърне икономическия спад, пише „Асошиейтед прес“.
Вносът се срина с 12,4%, показват митническите данни от вторник, което се оказа удар за глобалните износители, които гледат на Китай като на един от най-големите пазари за индустриални материали, храни и потребителски стоки.
Износът падна до 281,8 милиарда долара, докато спадът се ускори от спада от 12,4% през юни. Вносът потъна до 201,2 милиарда долара, увеличавайки се от свиването от 6,8% през предходния месец.
Глобалният търговски излишък на страната се сви с 20,4% от рекордно високо ниво преди година до 80,6 милиарда долара.
От своя страна китайските лидери се опитват да укрепят бизнес и потребителската активност, след като възстановяването след края на контрола, свързан с разпространението на вирусите през декември приключи по-рано от очакваното.
Икономическият растеж се понижи до 0,8% през трите месеца – април, май и юни, в сравнение с предходното тримесечие, което беляза спад от 2,2% за периода януари-март. Това е еквивалентът на 3,2% годишен растеж, което би било сред най-слабите в Китай от три десетилетия.
Търсенето на китайски износ се охлади, след като Федералният резерв и централните банки в Европа и Азия започнаха да повишават лихвените проценти миналата година, за да охладят инфлацията, която беше на своя връх от няколко десетилетия.
Свиването на износа е най-голямото от началото на пандемията от COVID-19 през 2020 г., според Capital Economics. Изданието написа, че спадът се дължи най-вече на по-ниските цени, докато обемите на стоките са над нивата отпреди пандемията.
„Очакваме износът да намалее допълнително през следващите месеци, преди да достигне дъното към края на годината“, се казва в доклад на Capital Economics. И се допълва:
„Близкосрочната перспектива за потребителските разходи в развитите икономики остава предизвикателна.“
Управляващата партия обеща мерки за подкрепа на предприемачите и за насърчаване на покупките на жилища и потребителските разходи, но не обяви широкомащабни стимулиращи разходи или намаляване на данъците. Синоптиците очакват тези стъпки да съживят търсенето на внос, но казват, че това ще бъде постепенно. В свой доклад Дейвид Чао от Invesco изтъква:
„Вътрешното търсене продължава да се влошава. Политиците обещаха по-нататъшна политическа подкрепа, която може да насърчи разходите на домакинствата и да доведе до подобряване на растежа на вноса през следващите няколко месеца.“
Износът за Съединените щати е намалял с 23% спрямо предходната година до 42,3 милиарда долара, докато вносът на американски стоки се е оттеглил с 11,1% до 12 милиарда долара. Политически чувствителният търговски излишък на Китай със Съединените щати се сви с 27% до все още стабилните 30,3 милиарда долара.
Вносът на Китай от Русия, предимно петрол и газ, се сви с малко под 0,1% спрямо предходната година до 9,2 милиарда долара. Китайските покупки на руска енергия нараснаха, което помогна за компенсиране на приходите, загубени от западните санкции, наложени с цел да накажат Кремъл за инвазията му в Украйна.
Китай, който е приятелски настроен с Москва, но все подчертава, че е неутрален във войната, може да купува руски петрол и газ, без да задейства западни санкции. Официални лица от Съединените щати и Франция цитират доказателства, че Китай доставя стоки с възможни военни цели на Русия, но не казаха дали това може да предизвика наказания срещу китайски компании.
Износът за 27-членния Европейски съюз се сви с 39,5% спрямо година по-рано до 42,4 милиарда долара, докато вносът на европейски стоки е намалял с 44,1% до 23,3 милиарда долара. Търговският излишък на Китай с ЕС се сви с 32,7% до 19,1 милиарда долара.
За първите седем месеца на годината китайският износ е намалял с 5% спрямо същия период на 2022 г. до малко над 1,9 трилиона долара. Вносът е намалял със 7,6% до 1,4 трилиона долара.
