Учените съобщиха, че озоновата дупка над южния полюс на Земята обхваща почти 20 милиона квадратни километра тази година, което е почти три пъти по-голямо от САЩ, като това същевременно сигнализират, че има обещаващ напредък в глобалните усилия за възстановяване на околната среда.
Озоновата дупка е достигнала максималния си обхват от 22,4 милиона квадратни километра на 28 септември, отбелязвайки това, което изследователите описват като относително малко изчерпване в сравнение с историческите измервания.
Озоновият слой, критичен атмосферен щит, предпазва Земята от вредното ултравиолетово лъчение. В регионите с намален озон има повишено излагане на ултравиолетова светлина, което може да доведе до по-високи нива на рак на кожата, по-малки земеделски добиви и увреждане на деликатните екосистеми.
Тазгодишната дупка се нарежда като седмата най-малка от началото на възстановяването през 1992 г., след прилагането на знаковия Монреалски протокол – международно споразумение, предназначено за постепенно премахване на озоноразрушаващите химикали.
„Антарктическата дупка от 2024 г. е по-малка от озоновите дупки, наблюдавани в началото на 2000 г.“, каза в изявление Пол Нюман, ръководител на екипа за изследване на озона на НАСА и главен учен за науките за Земята в Центъра за космически полети Годард на НАСА.
„Постепенното подобрение, което наблюдаваме през последните две десетилетия, показва, че международните усилия за ограничаване на химикалите, разрушаващи озона, работят“, заяви той.
Настоящото намаляване на озоновата дупка произтича от комбинация от намаляващи нива на хлорофлуоровъглерод /CFC/ и неочаквани инфузии на озон от въздушните течения на север от Антарктика. Монреалският протокол, подписан през 1987 г., изигра решаваща роля, като принуди страните по света да заменят вредните химикали с екологични алтернативи до 2010 г.
До средата на 80-те години озоновият слой е изтънял значително, оставяйки големи области от антарктическата стратосфера почти без озон до началото на октомври всяка година.
Основните източници на разрушаващи озона фреони включват охладители, използвани в хладилници и климатици, заедно с аерозоли, открити в продукти като спрей за коса, антиперспиранти и бои за спрей. Освен това, производството на изолационни пенопласти и някои промишлени противопожарни системи изпускат тези вредни химикали в атмосферата.
Стивън Монцка от лабораторията за глобален мониторинг на NOAA изтъкна в изявление, че докато измерванията през 2024 г. са обнадеждаващи, „озоновият слой все още е далеч от пълното си излекуване“.
