Изоставен руски военен лагер в гора близо до Киев разкрива ужасите на инвазията

Дмитрий Неказаков разхожда кучето си, преди да отиде на работа, когато руският обстрел започва Хостомел, град в покрайнините на столицата Киев, пише „CNN“. В същия момент небето отеква от ниско летящи хеликоптери, от които скачат руски войски, докато валят ракети.

Беше 06:40 сутринта на 24 февруари, първият ден от руската инвазия в Украйна, и почти месец бомбардировките там не спряха. Неказаков си спомня, че е прекарал 20 дни, седнал на земята в мазето си през нощта. В студената светлина на деня той и други жители в неговия квартал ще излязат, за да станат свидетели на щетите, нанесени по домовете им, и да измислят планове за намиране на по-безопасни места за подслон. Той добави:

„Дълго време идваха снарядите – идваха ракетите.“

Руските ракети и снаряди, които унищожаваха сгради, животи и домове, бяха изстрелвани от обширна руска база, скрита в гората на около 4 километра (около 2,5 мили). Сега само останките от този разтегнат военен лагер лежат сред дърветата. Представител на „CNN“ беше разведен из лагера от украински специални части, които събират улики какви може да са плановете на Русия за столицата сред отломките. По-рано по време на инвазията, докато руските войски се насочваха към Киев, украинските специални части смятат, че 6000 морски пехотинци са разположили лагер в тази борова гора за един месец поради дъжда, снега и температурите, които паднаха до -12 градуса по Целзий (около 10 градуса по Фаренхайт) . Обектът включваше главен команден пункт и щаб. Именно оттук и близкото поле руската армия предприема атаки срещу Киев, Хостомел и близкия град Буча.

„Тук те взеха решение за разгръщане на по-нататъшни действия, за посоките на настъплението, тактиката на действие и така нататък“, разказа пред „CNN“ офицер от украинските специални части, като посочи къде се намира всяка част от операцията.

Виждат се огромни жлебове, където войските са изстреляли градски ракети от поле, разположено на 40 километра (около 25 мили) от столицата. В гората дискове от изстреляни ракети „Град“ и гилзи за боеприпаси са осеяни на пода на позициите за изстрелване.

Руските сили построиха землянки, командни пунктове, складове за боеприпаси и комуникационни линии, използвайки дърветата и дървесината от гората. Те спяха в подземни укрепления, покрити с дървен материал и зелени дървени кутии, в които някога бяха разположени реактивни установки за залпове БМ-21 град и тръбна артилерия. Черни проводници свързваха всеки от убежищата в гората за комуникация.

Гората също беше осеяна с контейнери за храна, украсени с брандовете на руската армия: член на специалните части разкри оставен подгизнал бележник, съдържащ инструкции от предишна мисия в Азербайджан. На местопроизшествието е открито и ръководство за руски камуфлаж и укриване, заедно с дрехи и обувки.

Показвайки размера на лагера, един офицер заяви пред „CNN“:

„Руснаците се бият не в качеството, а в количеството.“

Той добави:

„Те не смятат войниците за хора, за тях те са пушечно месо и консумативи. Тактиката на руската армия наподобява може би средновековието, когато са взимали не по умение, а по количество.“

Остатъците от военно оборудване, облекло и укрепления не са единствените неща, които руснаците са оставили след себе си. Руски войници нахлуха в близките квартали, превзеха домове и тероризираха жителите, с които влязоха в контакт, според местни жители и свещеник. Изтезанията, униженията и плитките гробове на хора, убити от тези в базата, сега преследват тези села.

„Бях бит… но съм жив“

Виталий Черниш от село Здвиговка в покрайнините на Киев сподели, че е минавал с велосипед през селото си, когато е бил заловен от руски сили, които „ловят нацисти“. Той свидетелства, че са го държали близо 24 часа. Черниш си спомня, че се е молил в това, което смятал, че ще бъдат последните му минути жив. Той разказва:

„Бях със завързани очи, вързани ръце и въжета около мен. Те стреляха.“

Черниш спомена, че е бил затворен в навес, след като е бил принуден да премине през минно поле. Той допълни, че руски войници са обмисляли дали да го полеят с бензин и са го заплашили, че ще го отведат в крематориума. Войниците са стреляли около тялото му, докато е вързан, и непрекъснато са го питали какво би било последното му желание, продължи мъжът, който споделя, че му е тъжно, че е оставен в студената барака с часове.

„Биха ме по ръцете и краката, под кръста. Синините остават“, продължи разказа си мъжът и добави:

„Мислех, че кракът ми е счупен, куцах. Но аз съм жив и здрав, слава Богу.“

В градината му ракетна артилерия все още лежи в полето му – още едно ежедневно напомняне за болезненото му изпитание и вече около месец под руска окупация и атака. Черниш оцелява, но други жители бяха убити, след като са били измъчвани от войници, които са излезли от горската си крепост.

Василий Бенца, местен свещеник в Здвиговка, разказа пред медията, че руските войски, танкове и бронирани автомобили са се събрали в селото и са останали там един месец. Хората са се страхували да излязат от мазетата си, допълни той. Когато Бенка го е направила, открила е петима мъже, чиито тела са били осакатени в градината – и още двама в гората. Преди медията жената споделя:

„Руснаците ме помолиха – или принудиха – да погреба две (допълнителни) жени в гробището.“

Неказаков, който избягва, когато руснаците нападат селото му, сега се е върнал в дома си в Хостомел. Спомня си всички тела, покрай които е минавал, когато си е тръгвал, коментира си той казва, че съжалява, че не е могъл да направи нищо по въпроса. Той сподели, че към днешна дата изпитва омраза към руския президент Владимир Путин и войниците, които са опустошили родния му град.

„Изпитвам само омраза. Не бихме си помислили след стотици години, че това може да се случи“, каза той, гледайки гробовете на загиналите.

„Не можем да го простим до края на живота си.“