Преговорите, целящи да сложат край на 40-годишния конфликт между кюрдските бойци, насърчиха надеждите за мир в Турция, но несигурното положение на кюрдските сили в Сирия и несигурността относно намеренията на Анкара накараха много кюрди да се тревожат за пътя напред, съобщава „Агенция Ройтерс“.
Абдуллах Окалан, намиращият се в затвора ръководител на бойната група на Кюрдската работническа партия, е цитиран да изразява готовност да призове партията да сложи оръжие в рамките на мирен процес, за да се сложи край на въстанието, което той започна срещу членката на НАТО Турция през 1984 г.
Конфликтът отне живота на повече от 40 000 души, забави развитието на предимно кюрдския югоизток и предизвика дълбоки политически разделения.
Прокюрдската партия ДЕМ на Турция се срещна с Оджалан в края на декември и оттогава проведе разговори с други партии, включително с АК партията (ПСР) на президента Тайип Ердоган, за да обсъдят предложението на Оджалан, като и двете страни определиха разговорите като „положителни“.
Двама източници от ДЕМ съобщиха на „Ройтерс“, че партията е готова да посети отново Оджалан още на 15 януари в затвора му на остров Имрали в Северозападна Турция, където 75-годишният Оджалан е държан от 1999 г. Те очакват на тази среща да бъде изготвен конкретен план за мирни преговори.
„Очакваме на втората среща с Оджалан процесът да придобие форма и да бъде определена ясна пътна карта за създаване на правна рамка“, заяви пред „Ройтерс“ заместник-председателят на парламентарната група на партията DEM Гюлистан Килич Кочигит. ДЕМ е третата по големина партия в парламента.
Не е ясно какво ще търси Оджалан в евентуално споразумение, но DEM го цитира да споменава усилията за „демократична трансформация“ в Турция. Кюрдите отдавна се стремят към повече политически и културни права, както и към икономическа подкрепа. DEM също така настоява за освобождаването на Оджалан.
Динамиката на всеки мирен процес се промени след свалянето на Башар Асад в Сирия, което остави сирийските кюрдски сили на заден план, като срещу тях бяха изправени подкрепяни от Турция сили, а новите управляващи в Дамаск бяха приятелски настроени към Анкара.
Турция предупреди, че може да предприеме трансгранична военна офанзива в Северна Сирия срещу кюрдската милиция YPG, ако тя не се разформирова. Тя твърди, че те са терористи и са част от ПКК, но също така са съюзници на САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“, което допълнително усложнява въпроса.
Засега не е ясно как падането на Асад може да повлияе на перспективите на Кюрдската работническа партия да сложи оръжие. Водеща фигура от Кюрдската работническа партия посочи в интервю тази седмица, че групата подкрепя усилията на Оджалан, но не коментира въпроса за разоръжаването.
Лидерът на сирийските кюрдски сили предложи чуждестранните бойци, включително от Кюрдската работническа партия, да напуснат Сирия като част от споразумение с Турция, за да се избегне по-нататъшен конфликт в страната.
„Насочваме оръжия и говорим за мир“
Кочигит заяви, че управлението на мирния процес в Турция на този фон е най-голямото изпитание за Анкара.
„Не може да насочвате оръжия към кюрдите в (сирийския) Кобани и да говорите за мир в Турция“, отбелязва тя и е категорична:
„Кюрдският въпрос е сложен въпрос. Той трябва да се разглежда не само с оглед на вътрешната динамика на Турция, но и с оглед на международните му измерения.“
По думите ѝ Турция трябва да приеме, че кюрдите имат право на глас за бъдещето на Сирия.
Анкара не каза почти нищо за преговорите с Оджалан, започнали след предложение на основния съюзник на Ердоган през октомври, но една от основните фигури на ПСР се изказа оптимистично след среща с делегация на ДЕМ.
„Виждаме добронамерените усилия на всички да допринесат за процеса“, заяви във вторник Абдуллах Гюлер от ПСР, добавяйки, че целта е въпросът да бъде решен тази година. Той обясни:
„Процесът, който предстои, ще доведе до съвсем различно развитие, което никога не сме очаквали.“
Той не уточни какви са тези развития, но друг депутат от ПСР заяви, че до февруари може да бъде създаден климат, при който ПКК да сложи оръжие. Запитан дали може да има амнистия за членовете на ПКК, Гюлер заяви, че общата амнистия не е на дневен ред.
Лидерът на основната опозиционна Републиканска народна партия Озгур Озел заяви, че трябва да бъде създадена парламентарна комисия с участието на всички партии, която да се занимае с проблемите на кюрдите.
В югоизточната част на страната кюрдите са скептично настроени към перспективите за мир след предишните неуспехи. Тази несигурност е отразена в проучванията на общественото мнение. Неотдавнашно проучване на SAMER сред около 1400 души, проведено в югоизточната част на страната и в големите турски градове, показа, че само 27 % от анкетираните очакват първоначалният призив към Окалан да прекрати конфликта да прерасне в мирен процес.
Последните мирни преговори се провалиха през 2015 г., предизвиквайки вълна от насилие и репресии срещу членове на прокюрдската партия. Гюлер заяви, че сегашният процес по никакъв начин няма да прилича на тези преговори отпреди десет години, като посочи, че ситуацията се е променила.
Позицията на Ердоган е от решаващо значение
Според Кочигит от DEM ключов фактор за повишаване на доверието в мирния процес ще бъде изразяването на подкрепа от страна на Ердоган. Тя подчерта:
„Неговото пряко потвърждение, че участва в процеса, би било от голямо значение. Ако той открито изрази тази подкрепа, социалната подкрепа ще се увеличи бързо.“
Досега Ердоган поддържаше твърдата си реторика срещу Кюрдската работническа партия, като след заседание на кабинета тази седмица заяви, че „тези, които избират насилието, ще бъдат погребани с оръжията си“ и повтори често използваното си предупреждение за военни действия срещу сирийските кюрдски сили:
„Една нощ може да дойдем внезапно.“
Ердоган заяви, че вярва, че „в крайна сметка братството, единството, сплотеността и мирът ще победят“, като същевременно предупреди, че ако този път бъде блокиран, „няма да се поколебаем да използваме железния юмрук на нашата държава, обвит в кадифена ръкавица“.
Важността на коментарите на Ердоган беше подчертана и от Юксел Генч, координатор на базираната в Диарбекир социологическа агенция SAMER.
„Острата реторика на Ердоган и неговото обкръжение пречи на възраждането на чувството на доверие в новия процес (сред кюрдите) на улицата“, заяви тя, отбелязвайки опасенията на много кюрди за това какво ще се случи с кюрдите в Сирия.
Във вътрешнополитически план Анкара сигнализира за волята си да се справи с кюрдския въпрос, като миналия месец представи план за развитие на стойност 14 млрд. долара, насочен към намаляване на икономическата пропаст между югоизточната и останалата част на Турция.
Прекратяването на конфликта би било широко приветствано в цяла Турция, но правителството е изправено пред баланс, като се има предвид широко разпространената сред повечето турци враждебност към Оджалан и Кюрдската работническа партия след четири десетилетия на кръвопролития, а мнозина се противопоставят на мирните преговори. Ето какво заяви в Истанбул Мехмет Начи Армаган, който работи в туристическия сектор:
„Определено не го подкрепям. Не подкрепям подобни преговори или разговори. Смятам това за неуважение към нашите мъченици [войници] и техните семейства.“
Вече няма проверка на фактите за Meta. Как ще се променят медиите и търсенето на истината
