Дискриминацията е по-сериозен проблем, произтичащ от развитието на изкуствения интелект, отколкото намаляването на нуждата от човешка работна ръка, предупреди еврокомисарят по въпросите на конкуренцията Маргарете Вестагер. Тя коментира пред „BBC“, че са необходими предпазни законодателни мерки, за да се противодейства на най-големите рискове, свързани с технологията. Вестагер подчерта още, че това е от ключово значение в случаите, когато изкуственият интелект се използва за вземане на важни решения, които могат да повлияят силно на живота на някого, като например дали въпросният човек има право да да кандидатства за ипотечен кредит или друг вид заем.
По-рано днес Европейският парламент одобри предложените нови правила, касаещи изкуствения интелект /ИИ/. Гласуването на евродепутатите в подкрепа на законодателството се осъществи на фона на предупрежденията за твърде бързото развитие на технологията, която позволява на компютрите да изпълняват задачи, обикновено изискващи задълбочен човешки интелект. Някои експерти също предупредиха, че ИИ може да доведе до изчезването на нуждата от човешки фактор.
В ексклузивно интервю за „BBC“ Вестагер сподели, че негативният потенциал на ИИ да засили предубежденията или дискриминацията, които могат да се съдържат в огромните количества данни, получени от интернет и използвани за обучение на модели и инструменти, е сред ключовите въпроси, които будят тревога.
Вчера Ирландският надзорен орган за защита на данните съобщи, че е осуетил планираното от Google въвеждане на чатбота с изкуствен интелект Bard в ЕС. Органът обяви още, че е бил информиран от Google, че конкурентът му ChatGPT ще бъде въведен в ЕС тази седмица, но все още не е получил конкретни подробности или информация, показващи как компанията е идентифицирала и минимизирала рисковете за защита на данните на потенциалните потребители. Заместник-комисарят Греъм Дойл заяви, че в момента се търси спешно такава информация, както и че вече са били отправени допълнителни запитвания за защита на данните към Google.
Подход на ООН
Вестагер заяви, че регулирането на ИИ трябва да се превърне в „глобално дело“. Тя настоя, че трябва да се даде приоритет на консенсуса между „сходно мислещите“ държави, преди да се привлекат повече юрисдикции, като Китай.
„Нека да започнем да работим по подхода на ООН. Не бива обаче да затаяваме дъх. Трябва да направим каквото можем тук и сега“, допълни още Вестагер.
Вестагер в момента работи активно върху усилията на ЕС за създаване на доброволен кодекс за поведение съвместно с правителството на САЩ, в рамките на който компаниите, използващи или разработващи изкуствен интелект, ще се присъединят към набор от стандарти, които не са правно обвързващи.
Лицево разпознаване
Предложенията на Европейския парламент за въвеждането на строг Закон за изкуствения интелект целят да ограничат използването на биометричните системи за идентификация и безразборното събиране на потребителски данни от социалните медии, както и записи от видеонаблюдение за цели като системи за разпознаване на лица. По повод на това Вестагер заяви: „Искаме да въведем строги предпазни мерки, така че да не се използва в реално време, а само при специфични обстоятелства, когато се търси изчезнало дете или издирван терорист.“.
Педи Законът за изкуствения интелект да се превърне в първия в света наръчник с правила за използването и разработването на системи с изкуствен интелект, трите клона на властта в ЕС: Комисията, Парламентът и Съветът, ще трябва да постигнат съгласие по окончателния му вариант. Очаква се той да влезе в сила не по-рано от 2025 г.
