Използват ли се полицаите за политически цели и какво печелят те?

Днес служители на МВР излязоха на протест

14 август 2024 | 11:50:50

Служители на МВР излязоха на пореден протест. Причината – твърденията на настоящия служебен вътрешен министър Калин Стоянов, че „бъдещият служебен премиер е подложен на брутален политически натиск“ и за „безпрецедентен опит за употреба на Министерството на вътрешните работи /МВР/ за политически цели“. Но не се ли използват служителите на ведомството и по този начин – да ги накарат да протестират заради политически решения? И какво получават в замяна служителите? Политически чадъри, може би?

Това не е първият случай, при който се създава впечатление, че полицаите са използвани, за да обслужват политически цели. По време на тези ситуации са регистрирани и не една или две полицейски репресии и своеволия. Един от най-ярките примери за това са протестите от 2020 г., при които полицейски служители трябваше да охраняват демонстрациите с искания за оставките на премиера Бойко Борисов и тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Те започнаха на 9 юли, като на 10 юли група полицаи завлякоха студенти зад колоните на сградата на Министерски съвет и ги пребиха жестоко. Сред групата задържани младежи беше и студентът Евгени Марчев, за който се разбра, че е бил бит още и на 11 юли. Впоследствие бяха разпространени и кадри от камера на Министерски съвет.

На видеото се виждаше как полицейски служители извличат от демонстрантите няколко души, като някои от тях буквално са влачени зад колоните на сградата, където започва побоят. Вижда се как органите на реда един през друг ритат, удрят и бият с палки младежите. Сред полицаите има и жена, която също рита задържаните. Слагат им белезниците и ги слагат на земята по корем. Появяват се и други полицаи, от които един стъпва с крак върху арестуван. Част от демонстрантите са влачени по лице и нахвърляни един върху друг зад колоната. Само задържана жена не е била удряна и е оставена седнала с белезници, като през това време младежите отнасят от време на време ритници дори и в безпомощно състояние. След около 30 мин. се появява полицейски бус и задържаните са натоварени в него.

Към момента няма информация за издадена присъда срещу полицаите, участвали в побоя над протестиращи на 10 срещу 11 юли 2020 година пред сградата на Министерския съвет в София. Въпреки че четирима полицаи бяха идентифицирани като участници в насилието, досега не са били предприети съдебни действия срещу тях. Вместо това, в някои случаи е било започнато предварително разследване срещу самите пострадали протестиращи.

През януари тази година по време на спецакция в Пловдив бяха задържани четирима, от които двама бяха полицаи. Причината – участие във въоръжена организирана престъпна група за заплахи и рекет. По данни на държавното обвинение – това са Галин Колев от Първо и Мартин Ламбрев от Трето районно управление. Обвиняемите изнудвали двама граждани, от които със сила и заплаха отнели 35 000 лева. Заплашвали и фенове свободно да изразяват мнението си за футболната политика на „Ботев“.

Засега няма издадени присъди и за тези двама полицаи, въпреки че бяха проведени мащабни разследвания и действия, свързани с корупция и други сериозни нарушения в полицията, съдебният процес срещу тях все още не е приключил. Процесът продължава и до момента не са обявени финални съдебни решения.

През юли полицай беше задържан за побой над студент край заведение на плаж „Градина“. Той е служител на Четвърто районно в Бургас. Повод за бруталния побой над младежа станал съборено парче пица на земята по време на купон за посрещането на Джулая. Движейки се сред многото хора приятел на пострадалия съборил пицата, но това вбесило един от охранителите, който му ударил шамар. Потърпевшият опитал да защити приятеля си, но получил силен удар в лицето, най-вероятно с метален бокс.

Разследването срещу служителя продължава, но до момента не са обявени окончателни съдебни решения или присъди. Дори в началото на случая се появиха и съмнения, че се прави опит за прикриване на извършителя на побоя.

Това са само част от десетките престъпления със задържани полицейски служители през изминалите 4 години. Липсата на осъдени служители на МВР по тези случаи, станали обществено достояние, будят подозрения в независимостта на прокуратурата и съдебната система. А колко са и тези престъпления с полицаи, които въобще не са били обявени пред обществеността? Мълчание има и за разследванията, свързани с корупция в МВР.

През разглеждания период не са малко и заловените полицаи, които са били дрогирани или пияни, докато извършват служебните си задължения – през 2022 г. дрогиран полицай от Осмо районно управление блъсна паркиран автомобил в столицата, през 2023 г. хванаха подпийнал полицай по време на дежурство в Павел баня, а през 2024 г. пияни полицаи предизвикаха зрелищни катастрофи в Нова Загора и Велико Търново. Точно заради такива случаи в началото на 2023 година беше направен опит да се въведе тестване за алкохол и наркотици за полицаите, но заради множество положителни проби, методът беше обявен за наточен. Мотивът – положителният резултат се дължал на редица лекарства, приемани по лекарско предписание и по този начин за пореден път бяха прикрити редици нередности. Припомняме, че въпреки че тестовете бяха обявени за неточни – те останаха в сила за българските граждани, които нямат закрилата на МВР и други обвързани с него институции.

На този фон от 2020 година насам възнагражденията на полицаите в България са били повишавани поне на няколко пъти:

Ноември 2020 г.: Полицейските служители получиха решение за увеличение на заплатите си с 15% от 2021 г.. Това увеличение беше част от мерките за подобряване на условията на труд в сектора и беше резултат от социалното партньорство между МВР и синдикатите.
2022 г. и 2023 г.: Заплатите на полицейските служители бяха увеличавани, но не толкова значително както през предишната години. Все пак увеличенията бяха част от държавната политика за повишаване на възнагражденията в публичния сектор.

От 2020 година насам полицаите в България са получили нови автомобили и оборудване на няколко пъти:

Ноември 2020 г.: В Министерството на вътрешните работи бяха закупени и доставени нови автомобили и оборудване като част от усилията за модернизиране на полицията и подобряване на ефективността на полицейските патрули.
2021 г.: През тази година също бяха направени доставки на нови автомобили за различни отдели на полицията, включително и за „Граничната полиция“, за да се подобри контролът по границите на страната.
2022 г.: Продължиха доставките на нови автомобили и оборудване, включително специализирани автомобили за „Граничната полиция“ и патрулни коли за общите полицейски нужди.
2023 г.: Във връзка с нарастващите нужди от модернизация, полицията получи нови патрулни автомобили, както и ново оборудване за поддържане на сигурността на пътищата.
2024 г.: През тази година бяха доставени общо 462 нови автомобила, включително 86 високоскоростни коли и 110 специализирани офроуд коли за граничните полицаи. Тези доставки са част от плана за модернизация на полицията и подобряване на тяхната мобилност и реакция на инциденти.

На фона на всичко това има десетки публикации, които обвиняват настоящия служебен вътрешен министър Калин Стоянов, че е във връзка с Делян Пеевски и тук възниква въпросът – чий интереси обслужва – тези на министерството или политически? Защо той отказва да изпълни многократните призиви за оставка, идващи от различни места? По негово време бяха доставени високоскоростните полицейски автомобили, които предизвикаха широк отзвук в обществото дали наистина са нужни такива, но не към момента не е постигната нито една осъдителна присъда по обществено известните случаи с полицейско насилие в страната.

На фона на нарастващите съмнения относно начина, по който МВР и полицейските служители се използват за политически цели, липсата на отчетност и правосъдие в случаи на полицейско насилие продължава да подкопава доверието в системата. Въпреки значителните инвестиции в подобряване на заплатите и оборудването на полицаите, нерешените случаи на полицейско насилие и корупция остават сериозен проблем. Вместо да бъдат пример за законност и справедливост, институциите изглежда са по-склонни да прикриват провиненията, което поставя под съмнение истинските приоритети на МВР и ролята на политическия натиск върху дейността на полицията.