Европейските лидери, които вече са обезпокоени от евентуалното завръщане на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом, получиха още един сериозен повод за тревога – изборът му на сенатора от Охайо Джей Ди Ванс за кандидат за вицепрезидент, съобщи „Politico“.
Джей Ди Ванс е известен с това, че е променил коренно мнението си за Тръмп. Първоначално смятайки го за „циничен задник“ и „американския Хитлер“, по-късно 39-годишният мъж се превърна в един от най-верните поддръжници на бившия президент. Това накара републиканския сенатор Мит Ромни да се замисли и да си зададе публично въпроса: „Как да седнеш до него на обяд?“ Много европейски лидери вероятно скоро ще се запитат същото. Критиците на Ванс го обвиняват, че промяната на позицията му по отношение на Тръмп е циничен опит да напредне по-бързо в политическата си кариера. Макар че това наистина може да е така, скептицизмът на сенатора към външната политика на САЩ след Студената война, както и американският интервенционизъм, вероятно предшестват подкрепата му за Тръмп.
Спомняйки си за времето, когато е служил като морски пехотинец в Ирак, Ванс споделя, че е осъзнал, че е бил излъган, а обещанията, свързани с външнополитическото управление на страната, въобще не са се осъществили. Той не е единственият политик от по-младото поколение, чиито възгледи са се оформили от това, че е видял войната от първа ръка, след като е служил на фронта на така наречените вечни войни на Вашингтон в Афганистан и Ирак. Ванс е яростен критик на подкрепата за Украйна, особено на пакета от 61 млрд. долара, който в крайна сметка беше приет през април. Едночасовата реч, която той произнесе от трибуната на Сената по време на седмиците на пререкания относно законодателството, показва съвсем ясно за това какви биха могли да бъдат политическите му позиции, ако в близко бъдеще стане част от ръководството на САЩ, рамо до рамо с Тръмп. За съжаление на Европа, перспективите изглеждат мрачни.
Като цяло присъствието на Ванс в Белия дом вероятно ще засили скептицизма на Тръмп към НАТО. Анализатори предупреждават, че той няма да се опитва да облекчи опасенията на европейските съюзници, докато „деликатно“ ги мъмри като бившия вицепрезидент по времето на Тръмп, Майк Пенс. Сенаторът е също толкова критичен към „разточителните“ европейски членове на НАТО, колкото и Тръмп. Не е изненадващо, че Тръмп е избрал именно Ванс. Това съвсем очаквано предизвика раздразнението на експертите и на някои представители на политическия елит, които той презира.
„Сбогом, НАТО!“, написа в Twitter шведският икономист и бивш сътрудник на Атлантическия съвет Андерс Ослунд, чието предсказание може и да се окаже точно, поне що се отнася до организацията, такава, каквато я познаваме.
В навечерието на срещата на върха по случай 75-годишнината от създаването на НАТО миналата седмица напускащият генерален секретар Йенс Столтенберг подчерта значението на предвидимостта, стабилността и единството на всички членове. Перспективата за втори мандат на Тръмп несъмнено включва екип, който сега ще бъде окуражен и по-знаещ от първата си версия. Първончалано САЩ едва ли ще предпиремат резки действия, освен ако Европа наистина не се активизира и не похарчи повече средства за отбрана или не пожелае да подкрепи САЩ по отношение на Иран и Китай. Ако това обаче се случи, вторият мандат на Тръмп вероятно ще бъде още по-разтърсващ и травматичен от първия.
Изборът на Тръмп за вицепрезидент подчертава факта, че той не е преосмислил трансатлантическите си възгледи за НАТО и Европа. Този ход така подсказва, че той няма да бъде по-малко рязък, въпреки отчаяното задкулисно лобиране от страна на европейските лидери и дипломати, подкрепящи Тръмп, определени като вероятни кандидати. Да вярваме в обратното би означавало да изберем надеждата пред опита. Все пак, някои се надяват, че вторият мандат на Тръмп може да бъде „преживян“ така, както беше преживян и първият. По време на срещата на върха на НАТО се чуха много възгласи за това, че 20 от 32-те страни членки вече отделят 2 % от своя БВП за отбрана. Цялото това дискутиране относно това как Европа вече се справя по-добре със задачите определено визираше, че заслугата не е на президента Джо Байдън, а на бившия лидер Тръмп.
