Между скалите и сипеите на потопената праисторическа брегова ивица на Израел, средиземноморска екосистема се връща към живот, пише „Асошиейтед прес“.
Гигантски групи видове процъфтяват сред скалите, психеделичен лилав голоклонен морски охлюв се забелязва вкопчен на повърхността на камък, а двойка лъчи се пързалят по необезпокояваното пясъчно дъно.
Израел напредва с мерките си с план за защита на участъци от своята брегова ивица от 118 мили – стъпка, която според експерти е от решаващо значение за поддържане на биоразнообразието и защита на екосистемите от човечеството. Рош Ханикра, южно от ливанската граница, е в центъра на това усилие, което от своя страна осигурявайки това, което учените смятат, че може да бъде план за спасяване на морета, опустошени от замърсяване, прекомерен риболов и изменение на климата.
Изменението на климата, инвазивните видове и експлозивната човешка дейност застрашават останките от силно засегнатите екосистеми в източното Средиземноморие. Учените предупреждават, че без защита, останалите морски екосистеми ще бъдат опустошени.
Но има искрица надежда. През последните години Израел предприе стъпки за по-добра защита на критичните местообитания по средиземноморското си крайбрежие, като морския резерват Рош Ханикра, а изследователите казват, че ключови видове са се възстановили дори след само няколко години защита. Рут Яхел, морски еколог в Израелската служба за природа и паркове, коментира:
„Ако не поддържаме устойчивостта и функционалността на океана, той ще се срине.“
Природозащитниците са на мнение, че най-добрият начин да се осъществи това е да се създадат зони, където човешкото въздействие да бъде максимално минимизирано.
Миналия месец екип на „Асошиейтед прес“ се присъедини към парк рейнджъри, гмуркащи се под вълните край Рош Ханикра, което Яхел нарича „перлата в короната“ на морските защитени зони на Израел, където търговският риболов, сондажите и изтичането на отпадни води са забранени. Подводен каньон и полегати хълмове — остатъци от средиземноморското крайбрежие, потопено от покачващите се морета в края на последната ледникова епоха — осигуряват оазиси за подводен живот, който да се укрепи.
От 2019 г. Израел увеличи тези защитени зони от приблизително 0,3% от крайбрежните си води до около 4%. Други около 4,5% също са предвидени да попаднат под защита. Въпреки че тези мерки не са достатъчни, международната цел от 10% до 2020 г. и по-широките глобални усилия за защита на морския живот се провалиха, това показва, че Израел е започнал да приема проблема по-сериозно.
Миналата година Израел се присъедини към инициативата на президента на САЩ Джо Байдън 30 на 30 за „опазване на 30% от нашите земи и води до 2030 г.“. Около 24% от територията на Израел сега е определена за природни резервати, заедно с малко над 2% от общата му морска територия, включително неговата изключителна икономическа зона, простираща се на около 200 километра отвъд териториалните му води. Това лято правителството обяви защитена зона с форма на рибарска кука с площ от 175 квадратни мили (450 квадратни километра), която е дом на дълбоководна екосистема на няколко десетки мили от брега на Тел Авив извън неговите териториални води.
Тези защитени територии не са просто линии на карта. Морски рейнджъри ги патрулират по средиземноморското крайбрежие на Израел и „защитават екосистема, която трябва да бъде по-малко обезпокоявана от човечеството“. Това обясни един от рейнджърите – Еял Милър.
Но тази амбициозна цел е изправена пред големи пречки поради бързо нарастващото население на Израел, ограничената налична земя, офшорната експлоатация на газ, търговския риболов и корабоплаването и военната употреба.
Тамар Зандберг, министърът на опазването на околната среда в оставка, изтъкна, че основно предизвикателство е липсата на всеобхватна правителствена стратегия на Израел по отношение на Средиземноморието. Изразявайки безпокойство, че проблемите на околната среда са се политизирали и че бъдещото правителство на Израел може да ги изостави, тя подчерта:
„Това е много чувствителна екосистема, която много лесно може да се превърне от решение в проблем, ако не я опазим.“
Израелското правителство е изправено пред критики за бездействието си по отношение на климата. Дов Хенин, ръководител на Израелския климатичен форум, наскоро обобщи доклада на държавния наблюдател от 2021 г. относно политиките на Израел в областта на климата като „поставяне на ниски цели и непостигането им“. Само 8,2% от енергията на Израел е била произведена от възобновяеми ресурси през 2021 г., като по-голямата част от производството идва от новоексплоатирани запаси от природен газ край средиземноморското крайбрежие, коментираха от Електрическия орган.
Очаква се Близкият изток като цяло да бъде силно засегнат от покачването на глобалните температури и източното Средиземноморие не е изключение. Той се затопля по-бързо от повечето други водни обекти по света, излагайки на риск вече силно засегнатите екосистеми. Гил Рилов, морски биолог в Израелския институт за океанографски и лимнологични изследвания, е категоричен:
„Ние сме като канарчето във въглищната мина за това, което може да се случи на Запада и Севера, тъй като климатът продължава да се променя и водата продължава да се затопля.“
Крайбрежните води на Израел са дом на десетки инвазивни видове, от отровни лъвски риби и зайци, мародерстващи с водорасли, до огромни рояци медузи, много от които произхождат от тропическите води и мигрираха към Средиземно море през Суецкия канал.
„Това е комплекс от условия, които морският резерват смекчава, като осигурява допълнителна защита от човешка дейност“, поясни Яхел от парковия орган.
Яхел и нейните колеги провеждат проучвания на биомасата всяка друга година от 2015 г., за да преценят колко ефективни са защитените зони. Тя казва, че зоните са показали своята ефективност.
Водорасли, гъби и други безгръбначни се размножават в резерватите, а комерсиалните видове риби като групери имат три пъти по-голяма биомаса от тези в незащитени води. Тя подчерта:
„Те са по-големи, има повече от тях и тъй като са хищници близо до върха на хранителната верига, това е знак за здрава екосистема.“
Не всички са доволни от нарастващите морски защитени зони в Израел, особено от намаляващия брой търговски рибари. През 2016 г. Израел силно затегна разпоредбите за своята риболовна индустрия, включително забрана за риболов през пролетния сезон на хвърляне на хайвера и използването на дънни траулери, които унищожават местообитанията на морското дъно.
Нир Фройман, ръководител на отдел „Рибарство и аквакултури“ в Министерството на земеделието, каза, че мерките са насочени към осигуряване на дългосрочна устойчивост. Но много рибари гледат на това като на още една стъпка от страна на правителството за ограничаване на прехраната им. Сами Али, говорител на Израелския съюз на рибарите, припомня:
„Забранено е да се лови риба, но е позволено да се полага инфраструктура за газови платформи и за петролни кораби и замърсители да влизат в морските резервати. Тук има присъщо противоречие.“
Неговата организация представлява 900-те търговски рибари в Израел, включително тези в село Джиср ал-Зарка, намиращо се на 20 мили (33 километра) южно от Хайфа, където дузина малки лодки клъцнаха в морето, когато се задаваше гигантска газова платформа.
Али осъди това, което той нарече лицемерие, като каза, че екологичните щети, причинени от рибарите, са капка в океана „в сравнение с тези замърсяващи чудовища“, сочейки към газовата платформа.
„Истината е, че преуловихме нашите океани“, категорична Яхел, гледайки към вълните в Рош Ханикра. Тя заключва:
„Ако не отделим големи парчета площ, за да я защитим, ще загубим цялата прекрасна екосистема на морето.“
