Рискът от ескалация на конфликта между Израел и Иран поставя на изпитание вярата на световния пазар, че цените на суровия петрол ще бъдат изолирани от разширяването на военните действия в Близкия изток, информира „Politico“.
В продължение на десетилетия конфликтите в богатия на петрол регион често притесняваха сериозно петролните пазари и влияеха негативно на икономиката. Сега обаче военните сблъсъци в Близкия изток предизвикват по-скоро колебание, отколкото драстично покачване на цените. Това е добре дошло развитие за администрацията на американския президент Джо Байдън, която е изправена пред политически критики от страна на републиканците относно цените на горивата и се опитва отчаяно да овладее последиците от изстрелването на близо 200 ракети от Иран към Израел във вторник.
Увеличеният добив на петрол от САЩ, Бразилия и други нации през последните две десетилетия е довел до някои промени в световните доставки на горива, което означава, че петролните пазари разчитат по-малко на доставките от Близкия изток, които Техеран би могъл да наруши, разкриха пред „Politico“ анализатори в областта на енергетиката и сигурността. Това се случва на фона на скока на цените на петрола, обявен вчера, след като Байдън публично призна, че бойните действия могат да се разпространят до петролните съоръжения на Иран.
„За тези от нас, които прекарват живота си в търсене на последиците от кризата в Близкия изток върху цените на петрола, очевидно последните над 10 години са били напълно безрезултатни,“, сподели Майкъл Найтс, анализатор в мозъчния тръст „The Washington Institute for Near East Policy“.
„Без значение колко безумно е събитието, то има минимално въздействие върху петрола. Пазарът неведнъж е доказвал, че може да компенсира недостига,“, обясни още той.
Следващите етапи на конфликта на Израел с Иран могат да подложат на изпитание устойчивостта на пазара по начин, невиждан от десетилетия насам, тъй като министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху обмисля как да отвърне на ракетните атаки, нанесени във вторник. Като потенциални цели за ответния удар се очертават петролните находища и ядрените съоръжения на Иран. Иранският отговор на подобна атака би могъл да включва нападения срещу цели на други места, като например петролните находища на Саудитска Арабия, или да доведе до затваряне на ключова пресечна точка за превоз на петрол в района на Персийския залив.
Запитан вчера сутринта дали би подкрепил потенциален израелски удар, насочен срещу по ирански петролни съоръжения, Байдън заяви пред репортери: „Обсъждаме този въпрос. И нищо няма да се случи днес. Ще говорим за това по-късно.“.
За момента търговците на петрол се въздържат да коментират подробно ситуацията.
Цените на фючърсите на суровия петрол в САЩ първоначално скочиха с повече от 5% във вторник сутринта, когато на пазара се появиха предупреждения за предстоящ ирански ракетен удар, но след атаката, при която повечето ракети бяха унищожени, преди да достигнат целите си, цените бързо намалиха ръста си. Вчера след изказването на Байдън те отново се повишиха, като в крайна сметка надхвърлиха 73 долара, макар че това все още е доста под нивата над 80 долара, на които се търгуваше през по-голямата част от лятото. Дори ако бъде осъществено интензивно разширяване на военните действия до съседните на Иран страни, произвеждащи петрол, цената на петрола вероятно ще се повиши само до около 100 долара за барел, цена, която ще доведе до повишаване на цените на бензина в САЩ до 3,50-4,50 долара за галон, твърдят експерти. Според Американската автомобилна асоциация средната цена на обикновения бензин в САЩ вчера е бил 3,19 долара за галон, което е с около 60 цента по-малко в сравнение с предишната година. Цените на петрола достигнаха своя връх по време на управлението на Байдън – почти 124 долара за барел през март 2022 г., малко след като Русия предприе инвазия в Украйна, което доведе до рекордните 5,03 долара за галон през пролетта. Този скок все още служи като основна опорна точка на бившия президент Доналд Тръмп в кампанията му за победа над опонентката му Камала Харис.
Към днешна дата много световни лидери вероятно все още си спомнят петролния шок от 70-те години на миналия век, когато ръководеният от Саудитска Арабия картел наложи ембарго на САЩ, в резултат на което цените на петрола скочиха от 1,80 долара за барел до 11,65 долара, което се равнява на 66 долара, изчислено в днешни долари. Както обаче показа атаката, която Иран предприе през 2019 г. срещу ключовия завод за преработка на петрол на Саудитска Арабия в Абкаик, която предизвика краткотраен скок на цените, който бързо отшумя, днешният петролен пазар е по-малко зависим от един източник на доставки.
„Фактът, че Саудитска Арабия беше толкова устойчива и бързо възстанови енергийната си сигурност, докато беше изправена пред такава агресивна атака преди половин десетилетие, изгради толерантност към рисковете на пазара, която е по-висока, отколкото би могла да бъде в случай, че ситуацията се беше развива различно,“, коментира Ландън Деренц, старши директор за глобална енергийна сигурност в Атлантическия съвет и бивш служител по въпросите на националната сигурност и енергетиката в администрациите на Обама, Тръмп и Байдън.
МТСП ще продължи да подкрепя социалното включване на хората с епилепсия
