Израелските военни удари са насочени срещу въоръжените съюзници на Иран в близо 2000-километров участък от Близкия изток и заплашват самия Иран, пише „Асошиейтед прес“. Усилията повишават възможността за прекратяване на продължилото две десетилетия иранско надмощие в региона, което неволно бе предизвикано от американската инвазия в Ирак през 2003 г.
Във Вашингтон, Тел Авив и Йерусалим, както и в арабските столици, противници и поддръжници на израелската офанзива предлагат противоположни идеи за това какво трябва да направят САЩ по-нататък, докато техният съюзник трупа тактически успехи срещу Хизбула в Ливан и хутите в Йемен и продължава едногодишната си кампания за смазване на Хамас в Газа.
Израел трябва да получи цялата подкрепа, от която се нуждае, от Съединените щати, докато иранското правителство „не последва други диктатури от миналото на бунището на историята“, смята Ричард Голдбърг, старши съветник във вашингтонската консервативна Фондация за защита на демокрациите – призиви, които бяха подкрепени от някои израелски политически фигури.
Още по-далеч отива Йоел Гузански, бивш старши служител в израелския Съвет за национална сигурност, който призовава администрацията на Байдън да се присъедини към Израел в преките атаки в Иран, според когото случващото се би изпратило правилното послание към иранците – „Не се заигравайте с нас“. Критиците обаче изтъкват поуките от военната кампания на САЩ в Ирак и свалянето на Саддам Хюсеин, когато президентът Джордж Буш пренебрегна арабските предупреждения, че иракският диктатор е незаменим противовес на иранското влияние в региона. Те предупреждават да не се трупат военни победи, без да се обмислят адекватно рисковете, крайните цели или плановете за това какво ще последва, и предупреждават за непредвидени последици.
„В крайна сметка Израел ще се окаже в ситуация, в която ще може да се защити само чрез постоянна война“, коментира Вали Наср, който беше съветник на администрацията на Обама. Сега той е професор в Училището за напреднали международни изследвания „Джон Хопкинс“ (SAIS) и е един от водещите автори на документи за нарастването на иранското регионално влияние след американската инвазия в Ирак.
Тъй като израелският министър-председател Бенямин Нетаняху не отдава особено значение на призивите на администрацията на Байдън за сдържаност, Съединените щати и техните партньори в Близкия изток са „на милостта на това докъде ще стигне Биби Нетаняху“, подчерта Наср, наричайки израелския лидер с неговия прякор. Ето какво твърди Ранда Слим, сътрудник в SAIS и изследовател във вашингтонския Институт за Близкия изток:
„Сякаш не сме си взели поука или не сме научили глупостта от този експеримент … в Ирак през 2003 г. за промяна на близкоизточния ред.“
Привържениците на кампанията на Израел се надяват на отслабването на Иран и неговите въоръжени пълномощници, които нападат САЩ, Израел и техните партньори, потискат гражданското общество и все по-често се обединяват с Русия и други противници на Запада.
Противниците предупреждават, че военните действия без разрешаване на оплакванията на палестинците и другите рискуват безкрайни и дестабилизиращи цикли на войни, въстания и екстремистко насилие, а правителствата в Близкия изток да стават все по-репресивни в опит да контролират ситуацията.
Съществува и заплахата Иран да разработи ядрени оръжия, за да се опита да осигури оцеляването си. Преди израелските удари по Хизбула иранските лидери, обезпокоени от израелските офанзиви, ясно заявиха, че са заинтересовани от връщане към преговори със САЩ по ядрената им програма и заявиха интерес към подобряване на отношенията като цяло.
Само за няколко седмици израелските въздушни удари и разузнавателни операции унищожиха ръководството, редиците и арсеналите на базираната в Ливан „Хизбула“, която беше една от най-мощните бойни сили в Близкия изток и задграничен бастион на Иран срещу нападения на иранска територия, и удариха петролната инфраструктура на съюзените с Иран йеменски хути.
Година на израелски въздушни удари в Газа изглежда е довела до намаляване на ръководството на свързаната с Иран Хамас до няколко оцелели, които се крият в подземни тунели. Въпреки това израелските сили отново участваха в тежки боеве там тази седмица, а Хамас успя да изстреля ракети към Тел Авив в изненадваща демонстрация на трайна сила на 7 октомври, когато се навърши годишнината от нападението на бойната групировка срещу Израел, с което започна войната.
Очакваните израелски контраудари по Иран могат да ускорят регионалните промени в силата. Отговорът ще последва изстрелването на балистични ракети от Иран към Израел миналата седмица в отговор на убийствата на лидери на „Хизбула“ и „Хамас“.
Той също така би могъл да увеличи риска от всеобхватна регионална война, която президентът на САЩ Джо Байдън – и десетилетия наред предишни администрации – се опитваха да предотвратят.
Разширяването на израелските атаки от края на миналия месец остави на заден план посредничеството на САЩ, Египет и Катар за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците в Газа. Лидерите на САЩ твърдят, че Израел не ги е предупредил, преди да удари лидерите на Хизбула в Ливан, но защитиха увеличаването на атаките, като същевременно продължават да настояват за мир.
Вицепрезидентът Камала Харис, кандидат за президент на Демократическата партия, заяви в интервю за предаването „60 минути“ на CBS, излъчено в понеделник, че САЩ са се посветили на предоставянето на военна помощ на Израел, необходима за неговата защита, но ще продължат да настояват за прекратяване на конфликта.
„Няма да спрем по отношение на оказването на този натиск върху Израел и в региона, включително върху арабските лидери“, каза тя.
Разширените удари на Израел пораждат за мнозина примамливата перспектива да отслабят антизападния, антиизраелски съюз на Иран със съмишленици – от въоръжени групи в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен до правителствата в Русия и Северна Корея.
Наричани „Ос на съпротивата“, иранските военни съюзи се разраснаха – регионално, а след това и глобално – след като американската инвазия в Ирак отстрани Саддам, който водеше осемгодишна война срещу амбициозния ирански клерикален режим.
Привържениците на американското нахлуване в Ирак и свалянето на Саддам правилно твърдяха, че в Ирак ще се установи демокрация.
Непредвидените последици от американската намеса обаче бяха още по-големи, включително възходът на иранската „Ос на съпротивата“ и на нови екстремистки групировки, включително „Ислямска държава“.
„Един окуражен и експанзионистичен Иран изглежда е единственият победител“ от войната в Ирак през 2003 г., се отбелязва в прегледа на извлечените поуки, направен от американската армия.
„Преди две десетилетия кой би могъл да види ден, в който Иран ще подкрепя Русия с оръжие? Причината е в нарасналото му влияние“ след свалянето на Саддам от САЩ, казва Ихсан Алшимари, професор по политически науки в Багдадския университет.
Дори повече, отколкото през 2003 г., световните лидери не предлагат ясна представа за това как ще завършат промените във властта, които израелските военни задействат – за Иран, Израел, Близкия изток като цяло и САЩ. Голдбърг от Фондацията за защита на демокрациите е категоричен:
„Иран и неговите съюзници са отслабени. Влиянието на САЩ също, тъй като изглежда, че Израел ги дърпа напред“, казва Наср.
Конфликтът може в крайна сметка да навреди на Израел, ако той затъне в сухопътна война в Ливан, например, смята Мехран Камрава, професор и експерт по Близкия изток в университета „Джорджтаун“ в Катар.
След четири десетилетия на дълбока враждебност между израелските и иранските лидери „студената война между тях се превърна в гореща война. И това значително променя – със сигурност ще промени – стратегическия пейзаж в Близкия изток“, подчерта той. Камрава допълва:
„Със сигурност се намираме на прага на промяната. Но на този етап е много трудно да се предскаже посоката и естеството на тази промяна.“
Израел нанесе тежки удари по Ливан и Газа за годишнината от 7 октомври
