За пети пореден път от 2019 г. насам днес в Израел се провеждат национални избори с надеждата да се да преодолее политическата безизходица, която парализира страната през последните три години и половина.
Въпреки че разходите за живот рязко нарастват, израелско-палестинското напрежение в страната кипи с пълна сила, а Иран остава основна заплаха. Водещите теми при настоящото гласуване отново са бившият лидер Бенямин Нетаняху и неговата годност да изпълнява задълженията си на фона на обвиненията в корупция. Основният му опонент е човекът, който допринесе за свалянето му от власт миналата година – центристкият служебен министър-председател Яир Лапид.
Проучванията на общественото мнение прогнозираха подобен резултат, който несъмнено ще доведе до патова ситуация. На хоризонта обаче вече има и нов силен политически играч, който може да повлияе силно на резултата на изборите. Итамар Бен-Гвир, влиятелен крайнодесен политик с националистически възгледи, напоследък се радва на стабилна подкрепа в проучванията на общественото мнение. Той винаги се е стремял да следва по-твърда линия на поведение спрямо палестинците, демонстрирайки одобрение спрямо политиката на Нетаняху. Тъй като бившите му съюзници и протежета отказват да се присъединят към него, докато той е подсъдим, Нетаняху не е в състояние да сформира функциониращо правителство на мнозинството в 120-местния Кнесет. Неговите опоненти – идеологически разнообразни партии са също толкова затруднени да съберат необходимите 61 места, за да управляват.
Тази безизходица тласна Израел към безпрецедентна политическа криза, която подкопа вярата на израелските граждани в тяхната демокрация, институции и политически лидери. Окуражен от почти култовото обожание на поддръжниците си, 73-годишният Нетаняху отхвърли призивите за оставка на опонентите си, според които човек, съден за измама, злоупотреба с доверие и приемане на подкупи, не бива да управлява. Нетаняху отрича да е извършил каквото и да е било престъпление, но смущаващи подробности от текущия съдебен процес неведнъж са попадали на първите страници на вестниците.
В разпокъсания политически живот на Израел нито една партия не е печелила парламентарно мнозинство, а за да се управлява, е необходимо създаването на коалиции. Единственият възможен начин за Нетаняху да бъде начело на страната е да сключи съюз с екстремистки ултранационалисти и религиозни ултраортодоксални партии. Тези партии несъмнено ще поискат ключови ресори в правителството на Нетаняху, а някои от тях обещават да въведат реформи, които биха могли да помогнат на бившия лидер да се отърве от правните си проблеми.
Нетаняху, който в момента е лидер на опозицията, се представя като изключителен държавник и единственият лидер, способен да преведе страната през безбройните предизвикателства, пред които тя е изправена. Според социологическите проучвания резултатите от надпреварата все още не могат да се прогнозират категорично. Той беше свален миналата година след 12 години на власт от разнородната коалиция, съставена от Лапид, главния опонент на Нетаняху. Коалицията, съставена от националисти, които се противопоставят на палестинската държавност и са част от миролюбиво настроени партии, заедно с една малка арабска ислямистка партия, се обединиха заради неприязънта си към Нетаняху, но тази коалиция се разпадна тази пролет заради вътрешни противоречия.
Центристкият политик Лапид, бивш писател и телевизионен водещ, който стана премиер в рамките на споразумение за разпределение на властта, претендира, че се бори за честна и прозрачна промяна спрямо модела на управление на поляризиращия Нетаняху. По време на краткия си мандат като служебен лидер Лапид посрещна сърдечно президента на САЩ Джо Байдън, който пристигна на посещение в Израел, поведе страната в кратка военна операция срещу бойците в Газа и подписа дипломатическо споразумение с Ливан за определяне на морската граница между вражеските държави. Въпреки това шансовете на Лапид да се върне на лидерския пост са противоречиви. Той разчита на гласоподавателите от палестинското малцинство в Израел, които съставляват една пета от населението. Прогнозите са, че тяхната избирателна активност този път ще достигне исторически ниски нива. Ако те действително отидат да гласуват масово, това може да намали сериозно броя на гласовете по полза на Нетаняху.
След преброяването на гласовете партиите ще имат на разположение почти три месеца, за да съставят ново правителство. Ако не успеят, в Израел ще бъдат проведени шестите поредни избори.
