Изследовател открива защо главният булевард на Стара Загора е на североизток

„Витрувий в своя труд “За архитектурата“ описва ясно начините за планиране и изграждане на римските градове, като предпоставя изгрева и залеза на слънчевия диск за ориентиране на главния булевард-декуманос. Когато създава уличната регулация на Стара Загора през 1879 г. Байер реализира подобна планировка от античното строителство – правите улици, правоъгълните парцели за застрояване и няколкото площада на Стара Загора. Той измества плана на 11 градуса на североизток и описва подробно античните зидове на Августа Траяна, които „изплуват“ след тежките пожарища.“

Това написа в своя труд изследователят адв. Георги Георгиев. Авторът на анализа предполага, че решението на Байер е свързано с някоя важна дата за българската история. Заема се да определи ориентациите на главните булеварди в Стара Загора. Става ясно, че слънцето е изгрявало от азимут, съвпадащ с азимута на бул. „Цар Симеон Велики“ по времето на архитекта Лубор Байер /1879 г./ на 14-ти август – свързана с българското участие в Освободителната война. Това е Шипченската епопея и боевете на 11-14 август 1877 г. /стар стил/ на върха. След Освобождението датите са били чествани десетилетия, както и досега.

Затова според изследователя, именно Шипченската епопея и нейният славен завършек маркират дата, достойна за национално честване, свързана с българско участие в Освободителната война и отразяваща националните принципи, постижения и исторически принос.

Това, което заинтригува изследователят е дали Любор Байер е съобразил азимута на главната улица /декуманус/ – изток-запад, с даден момент от азимута на изгрева на слънчевия диск. Това изместване от Байер не е изследвано от учените и няма безспорен довод каква е причината. Изследователят предполага, че решението на Байер е свързано с някоя важна дата за българската история, на която той е съвременник.

Така се свързва с астронома Пенчо Маркишки и заедно правят астрономически изследвания, като се определят ориентациите на главните булеварди в Стара Загора: на бул. „Цар Симеон Велики“ /като съвременен „декуманус максимус“/ и на бул. „Св. Патриарх Евтимий“ /като днешен „кардо максимус“/ в място около тяхното кръстовище. Втората задача е: Да се определи на кои дати Слънцето е изгрявало от азимут, съвпадащ с азимута на бул. „Цар Симеон Велики“ по времето на архитекта Лубор Байер /1879 г./ и определяне на височината на локалния хоризонт.

След съответните точни изследвания и изчисления на азимутите на улиците, отнесени към изгрева на слънчевия диск през 1879 година се установява, че има две съвпадения на точни дати от годината на прилагане на градоустройствения план. Едната е 5 април, не особено свързана с важно събитие, а за 14-ти август, е известно българското участие в Освободителната война. Това е Шипченската епопея. Боевете на 11-14 август 1877 г. /стар стил/, са толкова кръвопролитни, че Сюлейман паша възкликва: „Никога не е имало толкова свирепи битки в историята на Отоманската империя!“.

След Освобождението датите са били чествани десетилетия, както и досега. Епопеята е свързана и с участието на 4-та българска дружина, която заедно със славните Брянски и Орловски полк на руската императорска армия удържа прохода и възпрепятства двете османски армии да се съединят в сегашна Северна България. Съгласно научните резултати, именно Шипченската епопея и нейният славен завършек маркират дата, достойна за национално честване, свързана с българско участие в Освободителната война и отразяваща националните принципи, постижения и исторически принос.

Изплуват и много други факти в научното изследване, а именно че Пиетро Монтани, италианският архитект одобрил плана на Байер, е и археолог, и е бил запознат с градоустройствените принципи, изведени от Витрувий. През призмата на съвременния тогава 18-ти век се правят изключително важни археологически изследвания, като откриването на Троя от Шлиман и разкопаването на Тимгад в Северна Африка. Както е известно, Улпия Колония Траяна Тамугади е ориентиран по посоката на изгрева на 18-ти септември – рожденият ден на императора. Преоткрит е от лорд Джеймс Брус през 1760 г. и напълно проучван от Робърт Плейфеър през 1876 г. Декуманус на Никополис ад Иструм /Градът на победата при Дунава/, също е построен от Траян и отново ориентиран спрямо същия азимут.

Античната Августа Траяна не получава подобно изместване при основаването си от Траян през 106-107 г., но от интерпретацията на фактите вероятно това е мотивирало Лубор Байер да се погрижи и да увековечи Стара Загора за вечни времена, като е осъществил съзнателно или не това отместване. А Любор Байер е конструирал всички годишни триумфални арки за честванията в Казанлък, до своята кончина.

Новата българска държавност, проявена в първите години след Освобождението е засвидетелствана по много начини, в това число и строителството на монумента на Свободата /паметника на Шипка/, открит отново на 14 август 1934 г. от тогавашната Царска България.

„Ние сега имаме правото да наречем Стара Загора „Град на победата при Шипка“ и това е напълно оправдано, предвид на множеството факти, които доказват безсъмнено ориентацията на главната улица към азимута на изгрева на 14-ти август, една безпримерна в нашата българска история дата на героизъм, чест и слава“, категоричен е адв. Георги Георгиев.

Изследването е публикувано в сборника на SEAC след проведената научна конференция в Стара Загора, 6-10 септември 2021 година.