Липса на какъвто и да било значим резултат и адекватни последствия за виновните. Това е основната причина, която отказва българските граждани да подават все по-малко сигнали за корупция.
Данните са от проучване, което показва оценка на уязвимостите към корупция на общинско ниво в България. Анализът е изготвен след проучване в няколко общини у нас, автор е Международният републикански институт. Статистиката бе обявена на форум в София, на който участва министърът на правосъдието Атанас Славов, кметове и дипломати, съобщи „БТА“.
Според данните пет изследвани общини – Видин, Габрово, Добрич, Пловдив и Хасково, са създали редица канали, чрез които гражданите могат да изразяват опасения, да правят предложения и да дават мнения за общинските приоритети и планове. Въпреки подобренията в механизмите за гражданско участие, интервюираните, с опит във властта или в гражданското общество от всички общини, се отнасят песимистично към гражданското участие, пише в анализа.
От интервютата личи, че хората са изгубили доверие в общинските формални канали за участие и не ги считат за особено полезни, привлекателни или резултатни.
Общините често работят с определена подгрупа от местни групи и организации на гражданското общество, било чрез възлагане на делегирани обществени услуги, подпомагане с малки субсидии, осигуряване на безплатно ползване на общински площи, или с партньорство в културни, социални и икономически инициативи, сочи анализът.
