В световен мащаб все по-често се наблюдават тревожни случаи на масивно изтичане на метан, какъвто е случаят със спукването на газопровода „Северен поток“ по дъното на Балтийско море.
Учените в областта на климата, са установили, че метановите емисии, които се отделят от нефтената и газовата промишленост всъщност са в много по-големи количества от тези, които компаниите официално съобщават, въпреки твърденията на някои енергийни гиганти, че са намалили осезаемо емисиите си. Това е от глобално значение, тъй като природният газ – изкопаемо гориво, широко използвано за отопление на домовете и за производство на електроенергия, има в състава си метан, който е силен газ, който е една от водещите причини за глобалното затопляне. Той се отделя в атмосферата от сондажите, както и по цялата мрежа за разпределение на природен газ – от тръбопроводите и компресорните станции до терминалите за износ, които втечняват газа, за да го транспортират в страната и чужбина.
Учени, които измерват метана от спътници в космоса, предупреждават, че метановите емисии, отделяни от нефтени и газови операции, обикновено са поне два пъти по-високи от цифрите, обявени от компаниите. В Пермския басейн, най-голямото находище на нефт и природен газ в САЩ, метановите емисии са 2 до 3 пъти по-високи от тези, които компаниите съобщават, твърди Томас Лаво, учен от Университета в Реймс, Франция.
Правителствата по света, особено в САЩ, също са известни с това, че подценяват количеството метан, което се отделя в атмосферата, споделя професорът по екология и биология от Университета „Корнел“ Робърт Хауарт, който изучава подробно вредните емисии. В САЩ Агенцията за опазване на околната среда от години разчита на доброволно самоотчитане от страна на промишлеността, вместо на независима проверка, каквато е належащо да се извършва. В световен мащаб Туркменистан е сред най-големите нарушители на разпоредбите за изпускане на метан в атмосферата, докато Саудитска Арабия е сред най-добре справящите се държави по отношение на улавянето му въз основа на сателитни наблюдения. САЩ се намират някъде по средата, тъй като някои компании успяват да контролират емисиите доста добре, а други – изключително зле.
Според информация на „Kayrros“, компания, която анализира сателитни данни, по-голямата част от метановите емисии в петролната и газовата индустрия идват от тръбопроводи и компресорни станции. Много от тези така наречени течове не са случайни, а се появяват при рутинна поддръжка. Например, когато се налага ремонт на тръбопровод, операторите трябва да изпуснат газа, за да могат по-късно да затворят съоръжението без да се получи експлозия. Вместо обаче да уловят вредния газ, повечето компании просто отварят тръбопровода и изпускат метана във въздуха – практика, която е законна в САЩ и други страни.
Някои компании улавят метана, вместо да го изпускат, но според учените тази практика би трябвало да се прилага от много повече компании. Един от начините, по които петролната и газовата индустрия се опитва да намали емисиите на метан, е чрез изгаряне във факел, или по-точно казано изгаряне на излишния газ. Компаниите могат да използват факел, когато сондират за нефт, тъй като заедно с нефта се отделя и метан. Изследване, публикувано вчера от учени от Мичиганския университет, показва, че при изгарянето на газ в САЩ се отделя пет пъти повече метан, отколкото се смяташе досега. Те са установили, че факелите често са незапалени или не работят добре, което позволява на газа да изтича директно в атмосферата. Според Жанвиев Плант, водещ автор на изследването и климатолог в Мичиганския университет, трябва да се гарантира, че този метод се прилага ефективно, тъй като това било от голямо значение за климата в глобален план.
Изкопаемите горива в никакъв случай не са единственият източник на метан. Вредните газове могат да се отделят и от разлагащите се отпадъци на сметищата, от животновъдството и дори от гниещите растения в язовирите. Метан, идващ от промишлени операции, съставлява около 30% от общото количество.
Дейвид Арчър, професор в Катедрата по геофизични науки в Чикагския университет, се занимава активно с глобалния въглероден цикъл. Той смята, че голяма част от метана, който е изтекъл от тръбопроводите в Балтийско море, вече се е разтворил във водата. По негови думи тази авария, но не може да се сравни с ежедневното въздействие на източниците на метан, като например селскостопанските дейности. Количествата, отделяни от петролните кладенци и добитъка, са много по-големи, но и по-трудни за идентифициране, а взривът в Балтийско море изглежда голям, защото е концентриран, казва в заключение професорът.
