Европейският съюз все още не е спечелил на своя страна държавите, търсещи повече пари и условия в замяна на ангажимент за по-рязко намаляване на емисиите, с което се опитва да постигне споразумение по новата си цел за климата до края на годината, информира “Агенция Ройтерс”.
ЕС обеща да постигне по-строга цел за намаляване на емисиите тази година съгласно Парижкото споразумение за климата, ход на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който заяви, че е „от съществено значение“ в глобалните усилия за избягване на катастрофални климатични промени. Целта е лидерите на 27-членния ЕС, който е третият по големина емитер на парникови газове в света, да подкрепят новата цел на срещата на върха на 10-11 декември.
Но тази амбиция изглежда все по-нестабилна. Полша и Унгария заплашват да наложат вето върху следващия бюджет на блока, което може да замрази паричните средства, които те и други държави казват, че трябва да ограничат емисиите си. Последният проект на споразумението за климата, видян от Ройтерс, ще задължи ЕС да намали емисиите с “поне 55%” до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Настоящата цел на ЕС е намаляване с 40%.
Сделката включва и така наречената “благоприятна рамка”, очертаваща план за постигане на целта, с уверения относно финансирането от ЕС и правото на държавите да избират своя собствен енергиен микс. Тук се крият и проблемите.
Източен дискомфорт
Представители на ЕС заявиха, че няколко държави, включително Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Малта и България, не са готови да подкрепят последния текст. Ето какво каза чешки служител, призовавайки за по-ясни гаранции за финансиране на “скъпия” икономически преход напред:
“Разполагащата рамка не е достатъчна в този момент. Определено ще се нуждаем от повече уверения от ЕС.”
Словашки служител заяви, че последният проект “върви в правилната посока”, но исканията на източните страни не са били изпълнени изцяло. Те включват удвояване на фонд на ЕС, съставен от приходи от търговия с въглерод, който да помогне на по-бедните страни да инвестират в чиста енергия.
Длъжностно лице от друга държава, която все още не е подкрепила сделката, заяви, че тя е “неясна” и призова за признание, че приносът на страните към целта на ЕС ще варира в зависимост от техния размер и икономическа тежест.
Дания, Испания и Холандия са сред държавите, които настояват за споразумение за климата следващата седмица. Великобритания, която вече е извън ЕС, подобри собствената си цел за намаляване на емисиите до 2030 г. в четвъртък и с големи емитенти като Китай, които също така обмисляха по-строги цели, предизборните кампании предупредиха ЕС да не изостава. Съветникът по политиката на Грийнпийс Себастиан Манг каза:
“Правдоподобността на ЕС е в равновесие.”
