Войната в Украйна скоро ще направи три месеца, пише „CNN“. Руските сили все още не достигат минималните цели, поставени от президента Владимир Путин, и в много области линиите на фронта започват да изглеждат статични. Но след седмици на интензивни бомбардировки, отбранителните линии на украинците на изток също са влошени, пише „CNN“.
По същество се появяват две бойни полета. Руснаците добавят бойна мощ към стремежа си да превземат областите Луганск и Донецк. Украинците се опитват както да ги задържат, така и да ги премахнат. Това е триизмерна шахматна дъска за военни изчисления. А естествените граници, оформени от една река в Източна Украйна, вече оказват влияние върху напредъка на всяка страна.
Руските сили превзеха територия, но в скромен мащаб. Много от техните победи, особено на юг, дойдоха в първите дни на инвазията и те се опитаха да ги консолидират. В епицентъра на конфликта – в индустриалния пояс на Луганск – те прибeгнаха до масови бомбардировки. Както каза един украински служител:
„Руснаците не променят тактиката: те унищожават градовете и едва след това влизат в изгорената земя.“
Руските сухопътни сили засега заемат не много от нарастващата територия, докато анекдотични доклади говорят за лоша дисциплина и морал сред някои части.
Русия все още има малко под 100 батальонни тактически групи (БТГ) в Украйна, според американски служители, и още 20 точно над границата. Всяка BTG има около 1000 войници, но американските служители оценяват, че много от тях са унижени от повече от два месеца конфликт.
В Луганск и Донецк – целите на руската „специална военна операция“ – все още нито един град не е паднал под руски контрол извън Мариупол. Това може да се промени след седмици на безжалостен обстрел на индустриалния пояс на Луганск, поредица от градове, която включва Северодонецк и Рубежне. Сега изглежда, че украинската съпротива в Рубежне на практика е приключила. Оставен е пейзаж от развалини, а хората са без вода и ток… Неговите окупатори – главно чеченски бойци и милицията на самообявената Луганска народна република – наследяват пустош. Загубата на Рубежне обаче прави по-уязвим съседен Северодонецк, който е бил град със 100 000 души преди нахлуването и където 15 000 сега се крият в мазета. И ако украинската съпротива вече не е издръжлива, ще са необходими нови отбранителни линии, които да възпрепятстват настъпването на Русия на запад.
Руската офанзива от север обаче е много по-малко успешна. Именно това е и мястото, където криволичещият Сиверски Донец влиза в действие. Реката извира от Русия и се влива в Украйна, образувайки блата I заливни низини, прорязвайки тебеширени скали, докато проправя своя път. С други думи: кошмар за военен щурм.
Руснаците са се опитали и очевидно не са успели да прехвърлят няколко понтона през реката в опит да обградят украинските войски. Сателитни изображения, анализирани от „CNN“, показват, че поне три моста са били разрушени тази седмица, а руснаците са понесли тежки загуби.
По-нататък на запад руснаците изглежда са прекосили реката – но е твърде рано да се каже дали това е в устойчив и достатъчен брой. През последния месец, откакто окупираха Изюм, те постигнаха само ограничен напредък въпреки разтегнатите украински линии. И тяхната стратегическа цел – Славянск – има защита в дълбочина.
За да поддържа офанзива в тази област, руската армия се нуждае от доставки и те трябва да идват отвъд границата. Снабдителната линия минава от Белгород до украинския железопътен център Купянск и по-на юг.
Украинските сили изглежда са решени да нарушат тази фуния и са постигнали напредък в завземането на територия на север и изток от Харков. На първо място, това намали руския огън по самия град. А на някои места украинските части вече са в полезрението на руската граница и имат руски линии за снабдяване в обсега на артилерия. Видео, геолокирано от „CNN“, показва, че няколко от най-добрите руски танкове T90M са унищожени, докато украинските части се изтласкват на изток към Сиверски Донец. Сега те контролират град Стари Салтив, според екип на медията, който беше в пустия град в четвъртък.
Отново, реката се оказва естествена пречка – и в тази област може да попречи на по-нататъшния напредък на Украйна. Но украинската контраофанзива вече накара руснаците да изтеглят някои части назад, за да защитят западния си фланг и да задържат до 20 BTG обратно в Белгород.
Както казва Мик Райън, бивш генерал-майор на САЩ, украинците „поставиха руските командири пред рогата дилема, докато бавно изчерпват бойната си мощ на изток“.
Но Райън не очаква по-амбициозна украинска офанзива, която ще изтощи вече разтегнатите ресурси. Украинците вероятно ще продължат да напъват непрекъснатото си „захапване“ на руснаците, за да завземат обратно тяхната територия, вместо обща офанзива на всички фронтове“, обясни той в Twitter.
Югът: Много различна война
Картината е по-малко динамична на юг, където фронтовите линии са се разместили малко. Руснаците все още контролират значителен пояс земеделска земя в Херсонска и Запорожска области, но усилията им да се придвижат още повече на север са спорадични.
В Херсон, например, обществените вълнения намаляха – отчасти защото се смята, че около 45% от населението на региона е напуснало.
Руснаците продължават да извършват атаки с крилати ракети срещу Одеса и други крайбрежни райони, без особена цел освен тероризирането на цивилното население и с малко „оперативен замисъл“ на военен език. Всяко усилие за атака на града от сушата или морето изглежда много неправдоподобно, особено след потъването на руския ракетен крайцер „Москва“.
Американското разузнаване отхвърля всяка непосредствена перспектива руските сили да се опитат да превземат цялото крайбрежие на Украйна. Това вероятно ще изисква пълна мобилизация в Русия, стъпка, която Путин досега не е нареждал.
Вместо това руснаците изглежда възнамеряват да консолидират контрола си върху сухопътен коридор, минаващ от границата до Крим, и да се опитват да „интегрират“ Херсон в „руския свят“ чрез въвеждане на руски паспорти, рубла и марионетна администрация. Но техните пълномощници управляват райони в мрачни условия, като здравеопазването и комуналните услуги са сериозно увредени. И има много доказателства, че руските части третират региона като магазин за бонбони, крадат всичко – от трактори до музейни артефакти. Все още няма сериозни усилия за управление.
Война на изтощение
Малцина очакват нокаутиращ удар от двете страни през следващите месеци. Война на изтощение изглежда по-вероятна, тъй като оръжията, доставени от САЩ и техните съюзници, променят баланса на бойното поле. Първите американски гаубици сега на фронтовата линия.
Директорът на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс каза тази седмица, че „тъй като Русия и Украйна вярват, че могат да продължат да напредват във военно отношение, ние не виждаме жизнеспособен път за преговори напред, поне в краткосрочен план“. Ето какво коментира още той:
„Несигурният характер на битката, която се превръща във война на изтощение, в съчетание с реалността, че Путин е изправен пред несъответствие между своите амбиции и настоящите конвенционални военни способности на Русия, вероятно означава, че през следващите няколко месеца може да се движим по по-непредсказуем и потенциално ескалираща траектория.“
Може би най-големият риск за Украйна е това, че война като тази – по същество по същите фронтове, които виждаме днес – би била устойчива, макар и тежка, за Русия. Това обаче би ударило украинската икономика, която вече се очаква да се свие с 45% тази година, според Световната банка. След това Путин може да изчака възможността да порази още една страна, която според него няма право да съществува.
Съществува допълнителен риск – ако все още не е очевиден – чувството на Запада за неотложност да подкрепи Украйна с пари и оръжия може да отслабне, ако конфликтът доведе до стагнация. Спомнете си Сирия.
Ходът на руската инвазия в Украйна обаче вече се противопостави на повечето очаквания. Наближава моментът, когато критични решения – или грешки – от която и да е от страните може да повлияят на резултата. По думите на китайския стратег Сун Дзъ:
„Възможността да се подсигурим срещу поражение е в нашите собствени ръце, но възможността да победим врага се предоставя от самия враг.“
