След няколко сигнала за чужди граждани, които са получили българско гражданство чрез фалшиви инвестиции в страната, в сряда Министерският съвет реши да премахне тази възможност при краткотрайните инвеститори.
Кандидатстващите за придобиване на гражданство на тези основания са получили разрешение за постоянно пребиваване поради направени вложения предимно в закупуване на държавни ценни книжа на стойност над един милион лева или са вложили сума над един милион лева в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление, съответно са увеличили инвестицията при същите условия до два милиона лева. Към момента на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство или на някой от следващите етапи на производството често се оказва, че инвестицията не е налична поради извършена продажба на закупените ценни книжа, съобщават от правителствения пресцентър.
Лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на това основание, го получават значително по-бързо и без да са длъжни да владеят български език и да се откажат от досегашното си гражданство, което ги облекчава значително.
С проекта се задължават заинтересованите институции в производството по българското гражданство – Министерството на вътрешните работи (МВР) и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да актуализират писмените си становища по конкретните преписки при настъпили промени и да ги представят в Министерството на правосъдието (МП) към момента на разглеждане па молбите и предложенията от Съвета по гражданството. Кандидатстващите за българско гражданство ще трябва да съобщават на институциите за всякакви промени в тяхното финансово или законово състояние.
Регламентират се и нови съкратени срокове за произнасянето на МП, ДАНС и МВР в отделните етапи на производството. За да се избегне нерегламентираното забавяне при възлагане на допълнителни проверки на кандидатите, срокът на процедурата по получаване на гражданство спира да тече по време на проверките.
Действията на правителството идват на фона на съобщения в медиите за забавеното отнемане на българското гражданство на осем души – двама от руски и шестима от пакистански произход, които са натурализирани като граждани на България срещу обещание за инвестиции, които обаче не са извършени.
Осемте души бяха установени в рамките на проверката, разпоредена от премиера Бойко Борисов на 19 ноември 2018 г. Повод за нея стана скандалът с „продаване“ на гражданство от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и разследването срещу бившия й директор Петър Харалампиев. Прокуратурата твърди за него, че е изградил корупционна мрежа за продажба на български паспорти.
Подобни забавяния има и в случая на издирвания от Интерпол казахстанец Каир Рахимов.
