Когато висшият военен състав на Русия обяви по телевизията, че изтегля войските си от ключовия град Херсон в Южна Украйна, в залата не присъстваше президентът Владимир Путин. Докато министърът на отбраната в страната Сергей Шойгу и генерал Сергей Суровикин, главният командващ на Русия в Украйна, категорично изреждаха причините за това решение, на 9 ноември, заснет от камери, Путин обикаляше неврологична болница в Москва и наблюдаваше как лекар извършва мозъчна операция. По-късно същия ден Путин се изказа публично по време на друго събитие, но не спомена за изтеглянето от Херсон. Според експерти вероятно този ход ще бъде възприет от мнозина като най-унизителното изтегляне на Русия от Украйна до момента. През следващите дни държавният глава продължи да се въздържа от публични коментари по темата, пише „AP News“.
Мълчанието на Путин се случва в момент, когато Русия е изправена пред все по-сериозни неуспехи във военните действия с Украйна. Изглежда, че руският лидер е делегирал предаването на лошите новини на други свои приближени – тактика, която той използва и по време на пандемията от COVID-19.
Херсон беше единствената регионална столица в Украйна, завзета от силите на Москва, която попадна в руски ръце още в първите дни на инвазията. В продължение на месеци Русия окупираше града и по-голямата част от отдалечения регион, който е ключов вход към Кримския полуостров. По-рано тази година Москва незаконно анексира Херсонската област, заедно с още три украински провинции.
През септември Путин лично организира помпозна церемония в Кремъл, на която официализира тези действия, обявявайки, че хората, които живеят в Луганск и Донецк, Херсон и Запорожие, стават завинаги граждани на Русия. Малко над месец по-късно обаче руските трикольорни знамена бяха свалени над правителствените сгради в Херсон, заменени от жълто-сините знамена на Украйна. Руските военни сили съобщиха, че на 11 ноември са завършили изтеглянето си от Херсон и околните райони към източния бряг на река Днепър. Оттогава насам Путин не е споменавал отстъплението в нито една от публичните си изяви.
Някои от поддръжниците на Путин поставиха под съмнение такова очевидно дистанциране от това, което дори прокремълските кръгове възприеха като критично развитие на войната. Самият факт, че Путин е провел телефонни разговори с лидерите на Армения и Централноафриканската република по време на отстъплението от Херсон, е по-обезпокоителен от „самата трагедия, свързана с Херсон,„, твърди прокремълският политически анализатор Сергей Марков в своя публикация във Facebook.
„Отначало дори не повярвах на новината, толкова невероятна беше тя,“, коментира Марков и определи поведението на Путин като „демонстрация на пълно оттегляне„.
Други се опитаха да придадат положителен характер на отстъплението и да вплетат в него Путин. Прокремълският телевизионен водещ Дмитрий Кисельов по време на своето водещо новинарско предаване, излъчено в неделя вечерта, заяви, че логиката на изтеглянето от Херсон е „да се спасят хората“.
Руските ястреби – изявени поддръжници на Кремъл, които призовават за драстични стъпки на бойното поле и не са въодушевени от отстъплението в Херсон, подкрепят регулярните ракетни удари по украинската електропреносна мрежа, потвърди анализаторът Орешкин. Москва осъществи такъв удар във вторник, като това е най-мащабната до момента атака срещу електропреносната мрежа на страната, която принуди милиони хора да останат без ток. Орешкин обаче смята, че подобни атаки не нанасят твърде големи щети на украинската армия и не променят много ситуацията на бойното поле.
