От временно крайбрежно жилище в северен Израел Шей и Реут Ханегби могат да чуят експлозиите, когато ракети са изстреляни от Ливан към родния им град на границата, само на 6 км разстояние, предава „Асошиейтед прес“. Те са сред около 60 000 израелци, които все още са прокудени от малките фронтови общности от октомври, когато мощната милиция „Хизбула“ започна да атакува от ливански села на хълмове и горски скривалища.
Една ракета пада в задния двор на семейството, разказа 38-годишната Реут, държейки новороденото им момиче Алекс в апартамента, който наемат. Това е четвъртото им жилище от октомври. 11-годишната сестра на Алекс е местила училище три пъти през този период.
Подкрепяната от Иран „Хизбула“ започна да обстрелва Северен Израел ден след шокиращата атака на палестинската групировка „Хамас“ на 7 октомври в южната част на страната. Общности на 2 мили от ливанската граница бяха набързо евакуирани.
Ханегби очаквали евакуацията им да продължи най-много няколко седмици. Но докато Израел натиска офанзивата си срещу „Хамас“ в Газа, се оказва, че ответен огън има почти всеки ден. Шей споделя:
„В крайна сметка това продължава и продължава. Не му се вижда края.“
Много домове и ферми са унищожени от управляеми противотанкови ракети, изстреляни от територията на Ливан. Въздушните удари, обстрелите и ракетите белязаха най-тежките битки на израелско-ливанския фронт от почти 2 десетилетия. Въпреки че не е равносилно на война, конфликтът рискува бързо да се превърне в такава. Точно в понеделник израелски удар в Дамаск уби двама ирански генерали и петима военни съветници, включително най-малко един член на „Хизбула“, според два ливански източника, в нападение, което предизвика ирански обет за отмъщение.
През цялото време израелските сухопътни сили са се подготвяли за потенциално нахлуване в Ливан, заяви военното ръководство, предупреждавайки, че опустошението от придружаващия въздушен бараж ще бъде по-малко от това, претърпяно от съседната страна във войната от 2006 г. Подобна реторика може да е насочена към стимулиране на преговорите за деескалация с посредничеството на САЩ, които куцаха напред, като няколко крайни срока бяха поставени за дипломатическа резолюция, която не беше изпълнена. За разселените това означава несигурност относно образованието и заетостта и липса на яснота кога могат да се върнат у дома. Шей коментира:
„Чувстваме се по течението, оставени наполовина вътре, наполовина навън.“
„Ние бяхме следващите“
Проблемът с връщането у дома не са само ракетите, които досега са убили най-малко 18 души, войници и цивилни. Това е опасността „Хизбула“ да извърши подобна атака като тази на „Хамас“, чиито въоръжени мъже нахлуха в Израел, убиха 1200 души в домовете им, във военни бази, по пътищата и на рейв на открито и заловиха 253 заложници, включително деца.
„Чувствах се, че ние сме следващите“, признава 29-годишната Натали Леви, разселена със съпруга си и две малки деца от Лиман, на 2 мили от Ливан. Изтръпнала от страх, отнема един ден, за да се овладее и да си тръгне, продължава жената.
„Хизбула“ е сигнализирала, че подготвя подобно нападение от години, заяви високопоставен израелски служител, пожелал анонимност поради чувствителни въпроси, свързани със сигурността. Той обясни:
„Това, което видяхме на юг на 7 октомври, всъщност беше „Хамас“, която изпревари „Хизбула“ в тези си действия.“
„Ако не друго, то „Хизбула“ е по-голяма гранична заплаха, отколкото беше „Хамас““, изтъква служителят и обясни, че това е така, тъй като планът за атака включва два пъти повече елитни бойци, проникващи много по-дълбоко в Израел. Това е опасност, която Израел казва, че не може да приеме. Лидерите на страната възнамеряват да изтласкат „Хизбула“ от границата. Въпросът е как. В неделя премиерът Бенямин Нетаняху какоментираза пред репортери, че силата не е първият му избор. Обещавайки евентуално безопасно завръщане на разселените Нетаняху подчерта:
„Предпочитам да направя това дипломатично, ако е възможно. Но ако това не стане, тогава ще го направим с други средства. Не ми се иска да споделям оперативни подробности или подробности за графика с нашите врагове.“
Но въпреки че ѝ липсва домът в кибуца Мацува, Сарит Овед каза тъжно, че няма да се върне там, докато чувства, че децата й няма да са в безопасност. Жената бе категорична:
„Не искам повече загуба на животи, от която и да е страна.“
Отвъд границата, в Южен Ливан, около 90 000 души също са били разселени. Израелският обстрел уби около 270 бойци на „Хизбула“ и около 50 цивилни. В Газа по-голямата част от 2,3-милионното население е прокудено, като голяма част от анклава е запустяла и са загинали около 33 000 души. Леви коментира:
„Хората на Газа, които не са замесени в терора, преминават през много трудни времена. И сърцето ми е с тях. Но моето сърце е също с народа на Израел, който също преминава през труден период.“
