Нефтозавода край Бургас е построен с помощта на водолази, използвали екипировка от по близо 100 килограма. Това става ясно от статия в бургаския вестник „Черноморски фронт“ от 1962 година със заглавие „При тези, които работят под водата“.
Бургаският нефтозавод е построен през декември месец 1963 година и представлява най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа и най-голямото промишлено предприятие в България. В статията той е описан като „паметник на вечната и нерушима българо-съветска дружба“. Водолазите са били необходими, за да помогнат в подводната работа на пристана на парк „Отманли“, а също така и в прокарването на нефтопровода по дъното на Бургаския залив до завода.
По този пристан впоследствие спускат котви танкерите, които носят нефт от Съветския съюз към България. А по нефтопровода тече нефтът, за да подхранва със суровина огромния нефтопреработвателен завод.
В статията се споменава още, че водолазите понякога прекарват под водата по няколко часа, като през това време държат връзка с повърхността. Тежкият костюм е постоянно снабдявам с въздух, изпращан от специален апарат с въртящо се колело.
В тези години трудът на бургаските водолази е бил много търсен. Те са участвали и във ваденето на потънали кораби от нос Емине до село Резово, но често се отзовават и в помощ на колегите си от Варна. Помагали са за ваденето на корабите „Шипка“, „Франкфурт“ и „Карол“. Работили са и по построяването на пристанището в Несебър, при полагането на основите на кораборемонтната база в Бургас и при изграждане силоза на Бургаското пристанище.
В статията е цитиран един от най-известните по това време водолази – Желю Петров, който по това време работи в Созопол. Той споделя, че обича работата си, защото е интересна. Разказва и за трудностите.
„Някои мислеха, че след голямото премеждие, което преживях в един язовир, аз няма да помисля повече за морето. Но ето ме пак тука. Морето наистина ме зове“.
Авторът напомня, че става дума за случка, при която Желю е прекарал 24 часа под водата с втикнат от водната струя крак в една язовирна тръба. Тогава неговите колеги са положили огромни усилия, докато успеят да развият болтовете, да разделят тръбите и да освободят крака му. Шест месеца почивка и лечение са били достатъчни за Желю, за да си върне силите и отново да се потопи в морето.
Той разказва, че за водолазите има много работа и че постоянно са търсени за различни задачи в морето и по язовирите.
„Досега в над 20 язовира сме ходили да почистваме тръби, да вършим други спешни работи. В село Съдиево, Старозагорско, извадихме от един язовир преобърнат трактор“.
Изкуството за спускане с тежките водолазни костюми е запазено и до ден днешен. Всяка година на Никулден от плочата на Моста в Бургас се провеждат демонстрации за спускане с оборудване, точно от 60-те години на XX век. То е много атрактивно за бургазлии, които наблюдават как опитните водолази изчезват под водата, за да се разходят по морското дъно с тежащите си 25-килограма обувки.
Заради маларията в Бургас: Държавата обмисляла да пресуши езерата Вая и Мандра
не е за всеки гмуркането с такъв костюм… иска се СЕРИОЗНА подготовка!
За да дойде днешният ден в който капиталистите ни е…ха май..а. Социализмът ни беше опорочен а капитализма в пъти повече.
Парка е“ РОСЕНЕЦ“.
Използвайте българските наименования поне там,където ги има.