Продължавам започнатото в първата статия изброяване на основните логически заблуди, ползвани с пропагандни цели и за фалшиви новини. Дал съм кратки илюстративни примери. Можете да намерете стотици заглавия в интернет, които описват съвсем ясно всяка една съзнателна заблуда.
13) Незначимо заключение (ignoratio elenchi) – аргумент, който сам по себе си може да е верен, но не е по темата.
„В Германия може да има изнасилвания от афганистанци, но престъпления се вършат и от всички други, включително от българи.“
Престъпленията са престъпления, но подбудите за тях са различни, а това, че поляци и българи извършват престъпления, не променя факта на културно обособените престъпления, извършвани от нелегални имигранти.
14) Заблуда на идеалното решение (Nirvana fallacy) – когато решенията на проблема се отхвърлят, защото не са идеални.
„Не можем да екстрадираме всички имигранти, някои от тях може да са полезни и да бъдат интегрирани.“
Всъщност това е предположение, а не факт и не включва разхода на ресурс, за да се прецени кой какъв е, ако изобщо е възможно.
15) Заблуда на причината и следствието (post hoc ergo propter hoc) – случи се А, последва Б, значи А предизвика Б.
„Красимир Кънев е получавал заплахи от националисти преди да бъде нападнат в София, значи е бил нападнат от националисти.“
Причините за криминално деяние могат да са много и различни, а разследването им е работа на МВР. Кънев може да е станал жертва на случайно престъпление, каквито се случват всеки ден в цяла България и това да няма никаква връзка с дейността му.
16) Червена херинга (red herring) – у нас „ти па си много хубав”. Отклоняване на вниманието към тема, която няма общо с първоначалната, но е удобна за говорещия.
„Ами те ГЕРБ може да крадат, ама я виж тия от БСП-то колко крадяха като бяха на власт.“
Явно нежелание да се коментира ГЕРБ, вероятно от симпатизант. Ако се допусне, темата ще скочи към съвсем други политически играчи и други времеви периоди.
17) Ретроспективен детерминизъм (retrospective determinism) – аргументът, че понеже нещо се е случило при конкретни обстоятелства, обстоятелствата са го направили неизбежно.
„Войната в Сирия предизвика тежката бежанска криза и Западът трябва да понесе всички негативи, защото е замесен в нея.“
И преди бежанската криза имаше войни в Близкия Изток, но никой не беше канил милиони бежанци в ЕС. Твърдението е манипулативно и вменява вина.
18) Грешна посока (wrong direction) – причина и следствие са обърнати.
„Жените в Близкия изток не стават жертви на изнасилвания, защото винаги са придружавани от мъже и никой не би им посегнал.“
Всъщност жените в Близкия изток се движат с мъже от семейството именно, защото без тях ще бъдат поругани.
19) Бране на череши (cherry picing) – подбрани, непълни доказателства. Посочване на тази част от фактите, които потвърждават нужната позиция, докато другите се игнорират.
„По данни на ДАБ 2% от имигрантите имат висше образование, а 5% владеят повече от един език, значи това са хора, които могат лесно да си намерят квалифицирана работа“
Изпускаме какво образование имат другите 98% и какви езици говорят 95%. Не уточняваме и каква точно може да е квалифицираната работа, като мислим пожелателно, че те изобщо ще искат да работят.
20) Отклонение на оцелелите (survivorship bias) – когато се коментира малък процент успешни модели, но се пропуска големият процент неуспешни.
„Турците в Германия са успешно интегрирано малцинство, което показва, че германското общество е достатъчно зряло, да посрещне мюсюлмански имигранти.“
Много турци второ и трето поколение са интегрирани, но много други се изолират сами в квартали, които превръщат в гета, отказват да говорят и дори да учат немски език, канят роднините си и изобщо се държат като завоеватели.
21) Фалшива аналогия (false analogy) – аргумент с неподходяща аналогия.
„Черкезите се заселват в български земи също както преди тях са го правили например куманите.“
И двата етноса са заселници, но докато куманите са федерати на българската държава и се заселват с позволението й, като съюзници, черкезите са разселвани от Османската империя по споразумение с Русия и за сметка на изселвани към Бесарабия българи.
22) Заблуждаващо ярко описание (misleading vividness) – описване в ярки краски на детайл, дори когато е изключение и не е статистически значим.
„Българите са известни като престъпници в Европа, имаше случай на българин в Испания, насякъл на парчета жена и пренасял я в куфар.“
Има психопати от всякакви народности и раси, в голямата си част българите работят, учат местния език и се интегрират лесно в обществото.
23) Огромно изключение (overwhelming exception) – точно обобщение, което обаче елиминира много случаи, така че останалият пример не е впечатляващ.
„България има чудесна природа, достатъчни природни ресурси, уникални възможности за сезонен туризъм, гостоприемни домакини, ниска престъпност, но все пак е ужасна страна за живеене.“
Не звучи като да е особено ужасно.
24) Клиширана фраза (thought-terminating cliche) – ползвана по навик безсмислена фраза, която не предполага да бъде оборена или защитена.
„Прост народ – слаба държава”
Класическа нищо-незначеща фраза, която обикновено приключва дискусия.
