Веднага след като резултатът от референдума за Брекзит стана ясен, някои в Брюксел съзряха възможност да вклинят лондонското Сити, пише „Politico“. След близо 8 години спорове обаче, този месец политиците от ЕС постигнаха споразумение, което ще привлече част от бизнеса в блока, но далеч по-малко от очакваното. Нещо повече, споразумението стана възможно, защото французите застанаха на страната на банките в страната си, които искаха да продължат да използват британските клирингови къщи, лишавайки Германия – и по-специално Немската борса – от победа. Сагата доминира в кръговете, определящи финансовата политика, в годините след Брекзит и засяга сърцевината на въпроса дали лондонското Сити може да запази глобалната си сила извън ЕС. Човек, работещ в областта на публичните политики в Лондонското сити, който отказва да коментира официално предвид чувствителността на темата, отбеляза:
„Картината далеч не е розова, но е много по-добра от това, което си мислехме или което можехме да очакваме, като се има предвид какво ни очакваше.“
Споразумението, договорено между брюкселските политици, би могло да доведе до изземване на значителни количества сделки от клиринговите центрове на Обединеното кралство и принудителното им прехвърляне в тези на ЕС. Само през септември миналата година служители на Европейската централна банка неофициално лобираха пред правителствата да изискат от банките в ЕС да преместят 30-40% от сделките си от Лондон. Очаква се окончателното споразумение да доведе до преместване на далеч по-малък процент, така че то се приема като голяма победа: за банките от ЕС, които не искат да напускат британските клирингови къщи, и за Лондон, където въпреки реториката отрязването на Ситито след Брекзит се оказа невъзможно.
Любов към Лондон
Клиринговите къщи обикновено се възприемат като „водопровод“ на финансовата система – те действат като посредник в транзакциите, осигурявайки своеобразна застраховка, така че ако една от страните фалира, да не се стигне до вълнообразен ефект в цялата икономика, какъвто се наблюдаваше по време на финансовата криза от 2008 г. Клиринговите къщи в Обединеното кралство – и по-специално една от тях, LCH – винаги са били най-популярният избор за банките по света.
Любовта на ЕС към лондонските клирингови къщи се свежда до удобство и пари: LCH е предпочитаната клирингова къща от десетилетия насам, а за банките е по-евтино да имат цялата си дейност на едно място. Кристиан Еделман, управляващ партньор и съ-ръководител на Европа в консултантската компания за управление Oliver Wyman, е категоричен:
„Клирингът структурно е бизнес, в който всички печелят.“
Използването на клирингови къщи стана задължително след финансовата криза, а политизирането им води началото си още отпреди Брекзит, когато Европейската централна банка се опита да принуди кредиторите от ЕС да извършват клиринг на сделките си, деноминирани в евро („евроклиринг“), в блока. В крайна сметка ЕЦБ загуби срещу Обединеното кралство в знаково съдебно решение, но след Брекзит това се превърна в политически въпрос номер едно в областта на финансовите услуги.
Предвид важността на клиринговите центрове, Брюксел временно разреши на банките от ЕС да използват британските такива до юни 2025 г. Намерението беше, че краткосрочният достъп ще даде на Европа време да отреже напълно лондонското Сити.
Френски волеви ход
Два въпроса доминираха в окончателното споразумение между изпълнителната власт на ЕС, законодателите и правителствата: колко надзорни функции ще отстъпят страните на общоевропейския пазарен регулатор и броят на финансовите сделки, които ще трябва да се извършват в клиринговите центрове на ЕС съгласно правилата.
Последният въпрос предизвика най-много разногласия: Дебатът се съсредоточи върху предложението за „активна сметка„, което, както звучи, ще изисква от банките в ЕС да имат сметка в клирингова къща, базирана в рамките на блока, и да извършват определен брой сделки в тази сметка. Като се има предвид, че предметът на обсъжданията беше законодателен акт на ЕС, който би привлякъл бизнеса в блока, като потенциално би донесъл финансови ползи на държавите, както и би подобрил надзора им върху ключови финансови сделки, беше изненадващо, че двете противопоставящи се страни не бяха Обединеното кралство и ЕС, а Франция и Германия.
Макар че Париж обикновено подкрепя стъпки, които засилват политическата мощ на Европа, известни на брюкселски език като „стратегическа автономия“, когато се стигна до изчистването на еврото, Франция беше тази, която сключи сделката, от която щеше да се възползва Обединеното кралство. Франция реши твърдо да застане зад своите банки, подкрепяйки тяхната позиция, че те ще загубят международния си бизнес и ще бъдат изправени пред по-високи разходи, ако клирингът на еврото бъде наложен отвъд Ламанша. Перин Хереншмидт, ръководител на брюкселския офис за европейска публична политика в Международната асоциация за суапове и деривати, изтъкна:
„Преместването на клиринга в ЕС има своята цена. Намаляването на достъпа на европейските банки до британските клирингови къщи намалява стратегическата автономност на банките и техните клиенти.“
Германия, от друга страна, би имала полза от отрязването на LCH, тъй като потенциалният конкурент – Eurex, част от Немската борса – е базиран във Франкфурт.
Френско-германска вражда
Политическите спорове между Париж и Берлин заемат централно място. Защо Франция иска Германия да спечели този важен финансов сектор? Преместването на клиринга на еврото във Франкфурт не само би причинило болка на френските банки, но и би сложило кръст на мечтата на Париж да бъде водещ финансов център на ЕС.
Освен това имаше спор за това кой ще контролира дейността. По ирония на съдбата преместването на клиринга на еврото във Франкфурт би означавало по-малък надзор от страна на ЕС, отколкото в Лондон. Пазарният регулатор на ЕС – Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) – има по-голяма власт над клиринговите центрове извън границите на блока, но няма същите правомощия за тези в рамките на ЕС.
Вместо това германските финансови органи ще поемат функциите си, а в Брюксел има много недоволства от техните не толкова добри резултати. Французите бяха особено загрижени това да не се случи. Все пак ЕОЦКП се намира в Париж.
„Ясно е, че въвеждането на специфичен за ЕС клиринг ще увеличи някои разходи за поне някои посредници“, твърди Никола Верон, старши научен сътрудник в Брюгел. Той продължава:
„В същото време това дава повече контрол на органите на ЕС – но дори и това се усложнява от факта, че няма мандат за надзор на клиринга на ниво ЕС.“
Лондон нервно се захващаше с пуканки, докато траеше разправията.
Червени линии и пространство за маневриране
В единадесетия час Франция и Германия се държаха добре в името на политическа сделка. Депутатите от Европейския парламент дадоха ясно да се разбере, че отстъпките на правителствата от ЕС по отношение на надзора не са достатъчни, за да приемат цялостната сделка. Трябваше да има някакво движение по отношение на изискването за сметки – червена линия в мандата на правителствата за преговори – или да няма сделка.
И ето, че Франция и Германия намериха заедно някакво място за маневриране. Двете страни, които имат по-голямата част от гласовете сред правителствата, се съгласиха, че първоначалните изисквания за броя на сделките, които трябва да бъдат уравнявани в сметките на ЕС, могат да бъдат увеличени пет пъти. Това е малко в сравнение с изискванията, които можеха да бъдат въведени, но все пак е напредък.
Все още никой не знае доколко това ще се отрази на дела на общите сделки, които се прехвърлят от Великобритания към ЕС. Това е така, защото ЕОЦКП ще определи критериите, които ще повлияят на броя на сделките, които трябва да се извършват в блока, тъй като те зависят от размера на клиринговата къща и вида на финансовата търговия. Независимо от това, това най-много да доведе до незначително намаляване на клиринговия капитал на Лондон.
Докато политиците и банките пресмятат числата, водещата новина е колективна въздишка на облекчение – и тя прави все по-вероятно удължаването на срока до юни 2025 г.
„Не мисля, че от гледна точка на ЕС има някаква спешна необходимост да се наруши сегашното положение“, смята Верон и допълва:
„Това не е непременно политическа загуба за ЕС. Разбира се, за Немската борса това е друг въпрос.“
Засега незаконната любовна връзка отвъд Ламанша може да продължи.
