В неделя вечерта двамата заядливи популисти на върха на италианското правителство се срещнаха в тосканска тратория за вечеря, заедно със семействата си, пише „Politico“. Над чаши Кианти и специална флорентийска пържола, премиерът Джорджия Мелони и нейният словоохотлив заместник Матео Салвини демонстрираха единство, за да покажат, че честите им спорове не са сериозни и че правителството върви спокойно към лятната ваканция. На следващия ден обаче всичко се взриви.
На пресконференция късно вечерта в понеделник Салвини шокира международните пазари и собствените си колеги, като обяви 40-процентов данък върху печалбите на банките, които рязко се повишиха на фона на скок на лихвите. В следващите часове инвеститорите се отказаха, банкерите викаха в знак на протест, когато цените на акциите им паднаха, а анализаторите предупредиха, че косвеното въздействие върху несигурната икономика на Италия може да бъде сериозно. Ден по-късно правителството на Мелони беше принудено да предприеме унизително слизане, докато се опитваше да увери пазарите, че банките няма да бъдат осакатени от мярката.
Фиаското сега рискува отново да разцепи коалицията. Това вече предизвика ходове от служители в администрацията да пренапишат плана, преди дори да е влязъл в сила.
Икономически наблюдатели са на мнение, че съобщението без предупреждение към банките е било грандиозно неправилно. Франческо Джаваци, професор в университета Бокони и икономически съветник на предшественика на Мелони Марио Драги, смята, че всеки, който е участвал в измислянето на плана, би се провалил на изпитите си по икономика.
Бившият премиер Матео Ренци заяви пред „Politico“, че данъкът е „автогол“, който ще угоди на популистите, но ще отчужди финансовата общност на Италия и международните пазари. Той беше категоричен:
„С този ход Мелони ще спечели малко в италианските социологически проучвания, но ще загуби много в международното доверие.“
„Ракетни пускове“
Тогава защо премиерът и нейният заместник решиха да предприемат толкова драматичен набег върху печалбите на банкерите?
Със сигурност е вярно, че заемодателите са печелили в резултат на високите лихвени проценти, определени от Европейската централна банка. Тези високи ставки са навредили на потребителите, които правителството на Мелони е обещало да подпомогне.
Правителството твърди, че действа, за да поправи една несправедливост. Но политически Мелони също се опитва да ограничи потенциални разцепления от десния фланг на своята коалиция. Съюзниците на Салвини и някои в собствената партия на Мелони Братята от Италия се възмущават от това, което критиците й възприемат като мека позиция по отношение на политиката на ЕС и ухажване на международните пазари.
На фона на кризата с разходите за живот, засягаща целия континент, банките се превърнаха в очевидна цел за популисти като Салвини. Техните печалби скочиха след десетилетие на смазване от политиката на ЕЦБ за нулев лихвен процент и налагането на по-тежки капиталови изисквания. UniCredit и Intesa Sanpaolo, двете най-големи банкови институции в страната, отчетоха най-добрите си печалби за първото полугодие тази година и обещаха на акционерите си още по-добри времена.
Как са се справили с това не е загадка. Тъй като ЕЦБ повиши официалните си лихвени проценти, банките повишиха своите лихви по заемите. Но – както е обичайно за този етап от бизнес цикъла – те не са повишили лихвите по депозитите едновременно. В съобщението си в понеделник вечерта Салвини даде да се разбере:
„Повишаването на лихвените проценти на ЕЦБ повиши стойността на парите за семействата и бизнеса. На свой ред не се видя усърдно, бързо и важно увеличение за потребителите.“
Въпреки това банкерите бяха шокирани от съобщението за данъчна атака. Министърът на финансите Джанкарло Джорджети ги увери още през юли, че ще бъдат оставени да предоставят облекчения на притежателите на ипотечни кредити при специални условия, без намеса на правителството. Няколко седмици по-рано, на 5 юни, Джорджети беше стигнал толкова далеч, че изрично изключи данък върху неочакваните печалби.
Един банков служител изложи подозренията си пред „POLITICO“, че ипотечното оправдание за данъчната атака е „фасада“ и че политиката е предназначена да компенсира недостига в бюджета на италианското правителство, което трябва да бъде финализирано по-късно тази година.
„Чувството е сякаш сме наказани два пъти“, коментира друг човек от банковия сектор. По време на годините на ниски лихвени проценти, когато италианските банки правеха нищожни от заемите, те бяха смятани за „постоянно нерентабилни“, подчерта той и допълни:
„Сега, веднага щом нещата станат по-печеливши, вие казвате „Това е отвратително.“
Индексът на италианските банкови акции падна със 7,3% до вторник следобед, като акциите на Intesa Sanpaolo паднаха с 8,6%, а на UniCredit – с 5,8%.
Кой обърка?
Правителството беше принудено да се оттегли във вторник, смекчавайки политиката с пояснение, в което се казва, че този ход ще бъде ограничен до само 0,1 процента от общите активи на банките. Анализаторите прогнозират, че отрицателното въздействие на двудневния марж върху печалбите на банките ще достигне около 11%, което е спад от първоначалните 25%.
И така, чия беше идеята?
Длъжностни лица настояват, че именно министърът на икономиката и финансите Джорджети е обявил мярката на закрито заседание на кабинета. Но беше показателно, че той не присъства на пресконференцията, за да го обясни, каза Лоренцо Кодоньо, бивш служител на Министерството на финансите. Нито Мелони.
Източници от банковия сектор се съгласиха, спекулирайки, че Джорджети може да не е подкрепил мярката. Офисът на Джорджети заяви, че отсъствието му е „защото той е присъствал на ограничена среща за националната сигурност“ по това време.
Основният натиск за данъчната атака – поне публично – дойде от партията на Салвини – Лигата. Тъй като Мелони и Джорджети отсъстваха, Салвини беше този, който стана водещ на пресконференцията в понеделник, а неговата партия „носеше знамето“ на политиката, според член на правителството. Според Адолфо Урсо, министър на икономическото развитие, кабинетът е бил обединен преди обявяването на плана. Той увери:
„Мярката беше взета с единодушие и вече е предприета в други европейски страни като Испания. Почти всички опозиционни партии са съгласни с нас.“
Той също така подчерта, че мярката не е трябвало да бъде изненада за банките, които са били многократно предупреждавани да прехвърлят лихвените проценти на спестителите. Но сега има разногласия по въпроса как – и наистина дали – политиката изобщо ще продължи напред.
Външният министър Антонио Таяни – лидер на партията Forza Italia в коалицията на Мелони – намекна в понеделник, че мярката може да бъде подобрена, като каза, че парламентът ще я „проучи в дълбочина“. Освен това, каза той, това е временно и трябва да продължи само една година.
Други членове на партията на Таяни, която има икономически либерално направление, очевидно също изпитват съмнения, въпреки че споделят властта с Мелони и Салвини.
Франческо Паоло Систо, младши министър на Forza Italia, пък коментира пред „POLITICO“, че партията иска ефектът върху пазара да бъде оценен заедно с всяко потенциално отрицателно въздействие върху притежателите на сметки. Парламентът може да „ретушира“ данъка върху неочакваните печалби, смята още той.
С поглед напред, Мелони и нейният екип трябва да започнат работа по бюджета следващия месец. Икономическите перспективи за правителството на Мелони са проблематични. Бюджетът вероятно ще покаже напрежението около бавния растеж и значителното покачване на разходите за обслужване на дълга, което ще принуди правителството да намери съкращения на разходите от другаде или да потърси допълнителни източници на приходи.
Мелони има мандат за намаляване на данъците за семействата и се нуждае от парите, за да плати за това. Данъкът върху неочакваните печалби на банките очевидно е една от възможностите, ако мине през парламента.
„Правителството има мандат за голяма данъчна реформа и поне иска да изпрати политически сигнал с бюджета, така че тази мярка създава фискално пространство“, изтъкна Кодоньо, бивш служител на хазната. Той обясни:
„И ако стреляте по банките, вие сте много популярни.“
