Германците ще отидат до избирателните секции, за да гласуват на непредсказуеми федерални избори в неделя – но за първи път от близо две десетилетия техният дългогодишен лидер няма да се състезава, пише “CNN”.
Канцлерът Ангела Меркел е символ на стабилност в Европа, откакто пое ролята през 2005 г. – Политическа опора, превърнала се в такава от химик, издържа вълна от популизъм, финансова криза, пандемия и Брекзит, за да извади впечатляващо наследство като най-успешната жена лидер в света. 67-годишната Меркел обаче ще се оттегли, след като последиците от гласуването в неделя станат ясни – ход, който хвърли чувство на несигурност по време на изборите през уикенда.
В сравнение с предишните гласувания през 2017 и 2013 г. “има много по-голям шанс за значителна промяна в германската политика и политическите решения след изборите”, смята Пепин Бергсен, научен сътрудник, който следи страната за международен мозъчен тръст Chatham House.
Надпреварата за наследник на Меркел е тежка, а окончателният победител може да не се знае дни или дори седмици след затварянето на избирателните секции. Но за първи път от едно поколение германците ще решават как ще изглежда Германия след Меркел. Който и да бъде избран, ще се сблъска с широк набор от предизвикателства, както вътре в страната, така и в чужбина.
Къде е Меркел?
Оттеглянето на Меркел от фронтовите линии на глобалната политика се очаква отдавна. Тя за първи път обяви през 2018 г., че няма да се бори за преизбиране в края на мандата си, след поредица от неуспехи на регионалните избори. По време на управлението си тя е имала работа с петима премиери на Обединеното кралство, четирима френски президенти, седем италиански министър-председатели и четирима главнокомандващи от САЩ. Нейният период на власт беше забележително наситен със събития и невъзмутимото ѝ присъствие през цялото време спечели на Меркел международна репутация за стабилност и равновесие. Бергсен коментира пред „CNN“:
“Това се отрази много добре политически както в Германия, така и на световната сцена. Германия се справи много добре през последните 15 години от икономическа гледна точка … (и) Германия не се справи толкова зле по време на финансовата криза, но осъзна, че това няма да продължи.”
Европейската бежанска криза в средата на 2010 г. се оказа голямо предизвикателство за партията на Меркел, както и за Християндемократическия съюз (ХДС), а тя също си спечели противници заради близките си отношения с Китай. Но след пандемия, при която Германия се справи по-добре от много от съседите си, анализаторите и проучванията сочат, че Меркел ще напусне поста с уважението на повечето германци. Бен Шрир от Берлинския офис на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в Берлин казва:
“В Германия тя е възприемана много положително, защото е свързана със стабилността – хората знаят какво получават.”
Кой участва в надпреварата за заемане на поста канцлер?
Германската политика е доминирана от две партии – дясноцентристката ХДС и ляво ориентираната Социалдемократическа партия, или СДП, които управляват заедно в коалиция през последните осем години. През последните десетилетия обаче популярността на други партии нарасна, тъй като ХДС и СДП загубиха позиции. Тези избори са особено близо и ХДС, и СПД притежават предимства при гласуването, а Зелената партия също се очерта като сериозен претендент.
Наследник на Меркел начело на ХДС е 60-годишният Армин Лашет, дългогодишен съюзник на канцлера и заместник-лидер на партията от 2012 г. Благочестив католик, чийто баща в един момент е инженер по въгледобив, той беше избран за партиен кандидат след мъчителна борба за лидерство. Лашет има опит в областта на правото и журналистиката и е избран за германски Бундестаг през 1994 г.
Меркел изрази подкрепата си за Лашет, но въпреки усилията ѝ да убеди германците да се придържат към ХДС, допитванията сочат, че тя ще бъде заменена, тъй като лидерът на партията се бори да спечели германците.
Най-големият опонент на Лашет е Олаф Шолц от СДП, който изненадващо поведе в допитванията през последните седмици, оставяйки кандидатът на християндемократите като маргинален фаворит, който се класира за гласуването в неделя.
Подобно на Лашет, Щолц има дълга история като политически играч в Германия. Той е финансов министър и вицеканцлер на Меркел от 2018 г., което го поставя може би в по-добра позиция да се кандидатира като неин естествен наследник от кандидатурата на собствената ѝ партия. Шолц спечели по-голяма популярност, докато управляваше икономическата стратегия на Германия срещу пандемията и отстрани последното препятствие с уверено представяне в последния телевизионен дебат. Социологическите проучвания обаче показват, че в края на кампанията огромен брой нерешителни гласоподаватели увеличават непредсказуемостта на гласуването.
Лидерът на Зелената партия Аналена Баербок предизвика кратка сензация в германската политика, когато се включи в изборите в началото на кампанията, което накара избирателите да се чудят дали тя може да стане първият в страната зелен канцлер.
Като 40-годишен бивш професионален батут скачач Баербок се откроява в сферата на предимно мъжки политически лидери. И въпреки че звездата ѝ е избледняла донякъде в последния етап, тя се възползва от климатичните лъкатушения на избирателите, за да утвърди групата си като трета сила в надпреварата.
Крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” остава с упорито присъствие на политическата сцена, като се надпреварва с либералната Свободна демократична партия за четвърто място.
Бежанската криза, която предизвика възхода на “Алтернатива за Германия” в германската политика, отшумя като наболял политически въпрос, но партията остава изход за избирателите, разгневени от имиграционните проблеми. През март те станаха първата германска партия от нацистката ера, поставена под надзора на правителството.
Как протича гласуването?
Германските избори за Бундестаг се провеждат по система на пропорционално представителство, което означава, че делът на гласовете на всяка партия е пряко свързан с това колко места получават в парламента. Този принцип прави практически невъзможно една партия да ръководи правителство сама. Вместо това трябва да бъдат създадени коалиции след гласуването и те често съдържат повече от две групи.
Много германци вече са гласували. Пандемията увеличи броя на гласуванията по пощата, проведени преди деня на официалния вот. Независимо от начина, по който избират да гласуват, германците са помолени да изберат местния депутат, както и предпочитаната от тях партия като цяло. След като резултатите дойдат, партиите ще започнат да събират достатъчно места, за да управляват – което означава, че по-малките партии могат да станат ръководители. Шрир обясни:
“Който и да спечели на хартия в неделя вечер, вероятно не може да бъде сигурен, че той или тя действително ще ръководи правителството, защото ще има толкова много реформирования. Може дори до ноември да не разберем кой ще застане начело на страната ни.”
Какви са проблемите?
Всички кандидати са хванати изкъсо заради Меркел, тъй като се опитват да определят своите собствени програми, като същевременно премахват страховете на германците от промяна в ръководството.
Изменението на климата е основен фактор в националния дебат в страната, особено след опустошителните наводнения, ударили страната през юли. Натискът на Меркел постави екологичните проблеми в центъра на германската политика и почти всички партии подчертаха своите зелени виждания. В тази кампания Зелената партия призова за 70% намаляване на емисиите на парникови газове от нивата от 1990 г. до 2030 г., в сравнение с настоящата цел на правителството за намаляване на 55%.
Икономическите притеснения също излязоха на преден план. В последния момент за размисъл на избирателите, Лашет заяви в понеделник, че лявата коалиция, водена от СДП, ще предизвика „тежка икономическа криза“, съобщава “Агенция Ройтерс”. Лашет също следва линията на Меркел относно Европейския съюз. В последния предизборен дебат той подчерта европейското сближаване като една от водещите си политики. Но кампанията се определя главно от вътрешни въпроси. Повишаването на минималната работна заплата и пенсионните реформи са в основата на кампанията на Шолц и той отново подчерта тези свои планове в дебата.
Ще остане ли Германия на световната сцена без Меркел?
Глобалните последици от гласуването в неделя са ясни. Дълголетието на Меркел в управлението я видя като фактически лидер в Европа и не е ясно дали нейният наследник ще изпълни същата роля. Шрир коментира това така:
“Германия ще бъде изправена пред някои значителни външнополитически предизвикателства, с които новото правителство трябва да се справи. Въпросът е кой ще замени Меркел и дали този човек ще има същата харизма и способности като нея? Съюзниците са скептични, а и германците са доста предпазливи в това отношение.”
Ключова част от ролята на Меркел беше нейната твърда решимост да поддържа европейското сближаване и хартия за пукнатините между държавите-членки на ЕС. Давайки сигнал за евентуална промяна в баланса на силите към Франция, западната съседка на Германия, Бергсен прогнозира:
“Макрон ще се опита да узурпира позицията на Меркел в Европа. Германската позиция няма непременно да се промени, но който и да дойде на власт, ще трябва да се справи с по-широка (вътрешна) коалиция, така че ще бъде малко по-трудно да води на международната сцена.”
Ако погледнем по-далеч, новият лидер на Германия също ще трябва да балансира отношенията на страната със САЩ и Китай – две държави, с които Меркел се опита да поддържа тесни връзки. А запазването на Обединеното кралство близо след излизането му от ЕС е от ключово значение. Ето какво казва Шрир по темата:
“Обединеното кралство остава важен партньор в стратегическо отношение и Германия знае, че ако Обединеното кралство не е ангажирано на европейския континент, тогава ще разделите европейците.”
Той добавя категорично: “Германия е добре уважавана държава на международно ниво – това несъмнено е така. Въпросът е: Това дава ли възможност на Германия да преодолее тези международни бури, които със сигурност предстоят?”