В семейния дом във Витлеем, на окупирания Западен бряг, Язен Алхаснат седеше до майка си и търкаше очите си, пише “BBC”. 17-годишният младеж беше освободен от затвора предишната вечер, почти 5 месеца след като беше арестуван при нападение на израелски военни в имота в 04:00 часа сутринта. Язен е бил държан съгласно „административно задържане“ – дългогодишна политика за сигурност, наследена от британците, която позволява на израелската държава да затваря хора за неопределено време без обвинение и без да представя никакви доказателства срещу тях.
„Имат тайно досие за теб“, сподели Язен и допълни: „Не ти казват какво има в него“.
Той се върна у дома, след като беше сред 180-те палестински деца и жени, освободени от затвора от Израел при неотдавнашната размяна на заложници, държани от Хамас в Газа. Но в същото време палестинските затворници бяха освободени, Израел задържаше хора с най-висок процент от години. През седмиците след 7 октомври броят на хората в административно задържане – вече достигнал 30-годишен връх от 1300 – скочи до над 2800.
Когато Язен беше освободен, на семейството му е казано да не празнува публично по никакъв начин или да говори с медиите. Същите инструкции бяха дадени и на семействата на други двама тийнейджъри, които разказаха пред „BBC“ за своите преживявания. Но и трите семейства споделиха, че искат да подчертаят проблема с „административното задържане“.
Израел твърди, че използването на тази политика е в съответствие с международното право и е необходима превантивна мярка за борба с тероризма. Морис Хирш, бивш директор на военното преследване на Западния бряг от 2013 до 2016 г., заяви пред „BBC“, че Израел „не само отговаря на международното право, но далеч го надминава“, като позволява на задържаните да обжалват и гарантира, че техните задържания се преразглеждат на 6 всеки месеца.
Правозащитните групи обаче издават, че широкото използване на мярката от Израел е злоупотреба със закон за сигурността, който не е предназначен да се прилага в такъв мащаб, и че задържаните не могат ефективно да се защитават или да обжалват, защото нямат достъп до доказателствата срещу тях. Джесика Монтел, изпълнителен директор на HaMoked, израелска правозащитна организация, която наблюдава задържането на палестинци, коментира: „Съгласно международното право административното задържане трябва да бъде рядко изключение.“ И допълни:
„Трябва да се използва, когато има настояща опасност и няма друг начин да предотвратите тази опасност, освен да задържите някого. Но е ясно, че Израел не го използва по този начин. Той задържа стотици, хиляди хора без обвинение и използвайки административно задържане, за да се предпази от контрол.“
Палестинците са подложени на административно задържане в този регион от 1945 г., първо по силата на британския мандат, а след това в окупираната палестинска територия. Законът в някои много редки случаи е бил използван срещу израелски заселници, но преобладаващо се използва за задържане на палестинци от Западния бряг, включително деца.
Административно задържаните получават изслушване – във военен съд, пред израелски военен съдия – но държавата не е длъжна да разкрива никакви свои доказателства на задържаните или техните адвокати. След това задържаните могат да бъдат осъдени до шест месеца. Но шестте месеца могат да бъдат удължени за неопределено време от военния съд, което означава, че административно задържаните нямат реална представа в нито един момент колко дълго ще бъдат затворени.
„Това, което наистина те засяга, е несигурността“, каза Язен, седнал в хола си. Мъжът допълва:
„Ще изкарате ли шестте си месеца и ще си тръгнете ли? Или ще ви удължат с една година, с две години?“
Задържаните могат да обжалват чак до Върховния съд на Израел, но без достъп до доказателствата срещу тях, те нямат на какво да се основават. Палестинците, които са официално съдени във военните съдилища, имат повече достъп до доказателства, но съдилищата могат да се похвалят с приблизително 99% процент на присъди.
„Защитата на палестинците във военните съдилища е почти невъзможна задача“, изтъква базираният в Йерусалим адвокат Махер Хана.
„Цялата система е предназначена да ограничи способността на палестинец да се защитава сам. Тя налага строги ограничения на защитата и освобождава държавния прокурор от тежестта на доказване.“
Използването на политиката на Израел на Западния бряг е „прекрачило всички граници – червено, зелено, всеки цвят“, поясни майката на Язен Садия.
„Живеем в система на паралелно правосъдие.“
Когато 16-годишният Осама Мармеш беше задържан, той беше изваден от улицата в немаркирана кола, каза той. Така през първите 48 часа от задържането на Осама баща му Наиф нямаше представа къде се намира. Наиф потвърди:
„Обаждате се на всички, които познавате, за да питате дали са виждали сина ви. Реално не можете да спите…“
По време на ареста си Осама многократно е питал за обвиненията срещу него, поясни той, но всеки път му е било казано да мълчи.
Когато 17-годишният Муса Алоридат беше арестуван, при нападение в 5 сутринта в семейния му дом, израелските сили разкъсаха спалнята, която той споделяше с двамата си по-малки братя, и изстреляха куршум в гардероба, разбивайки стъклото, каза той.
„Отведоха го по бельо“, разказа бащата на Муса Муханад, вдигайки снимка на телефона си. „Три дни не знаехме нищо.“
Нито на Язен, Осама, нито на Муса, нито на техните родители или адвокати не бяха показани никакви доказателства срещу тях по време на месеците им задържане. Когато Израел публикува списъци на задържаните, които трябва да бъдат освободени при последните обмени, в колоната с подробности за обвиненията срещу имената на Язен, Осама и Муса имаше само неясния ред „Заплаха за сигурността на района“.
Друга версия на списъка гласи, че Язен и Муса са заподозрени, че са свързани с палестински въоръжени групи. Когато Осама беше освободен, му беше връчен кратък обвинителен лист, в който се казваше, че на два пъти, месеци по-рано, той е хвърлил камък, „половин размера на дланта му“, към позициите на израелската сигурност.
Морис Хирш, бивш директор на военната прокуратура, изтъкна, че би било погрешно да се правят, каквито и да било заключения от ограничената налична информация. Той призна:
„Има много голяма разлика между публично достъпните доказателства срещу тези терористи и това, което носи информацията от разузнаването.“
„Виждаме, че американците използват административно задържане в Гуантанамо, така че знаем, че тази мярка е международно призната и приета“, добави мъжът и обясни:
„Тъй като това е международно приета мярка, защо само Израел трябва да бъде възпрепятстван да я използва, когато имаме работа с вероятно най-голямата терористична заплаха, която някой някога е виждал?“
В крайна сметка Язен, Осама и Муса прекарват между четири и седем месеца в затвора. И тримата казаха, че условията са били относително удобни до атаката на Хамас на 7 октомври, когато чаршафите, одеялата, допълнителните им дрехи и повечето от хранителните им дажби бяха премахнати и всякаква комуникация с външния свят беше прекъсната, което те описаха като колективно наказание за нападението.
Други задържани твърдят, че са били бити, срещу тях е употребяван сълзотворен газ или нападани с кучета. Израелската затворническа служба потвърди, че е поставила затворите в авариен режим и е „намалила условията на живот на затворниците за сигурност“ в отговор на атаката на Хамас. Осама Мармеш в дома си на Западния бряг. Той смята:
„Всички държави са с тях, ние сме сами.“
Язен, Осама и Муса бяха освободени предсрочно, защото размяната на израелски заложници дава приоритет на жените и децата. Но според последните данни на затворническата служба, все още има 2873 души, държани под административно задържане в израелските затвори.
Ден след като се прибира вкъщи, Муса се връща в стаята си, където е грабнат от леглото си от израелските военни четири месеца по-рано. Вратите на гардероба, разбити от куршум, са били свалени, за да бъдат заменени, но иначе стаята е подредена внимателно от родителите му. Муса е очаквал да бъде в затвора много по-дълго, признава самият той. Адвокатът му коментира, че има 90% шанс задържането му да бъде удължено. Муса коментира:
„И трите момчета казаха, че искат да опитат да завършат училище. Но животът под постоянната заплаха от повторно затваряне е своеобразен „вид психологическо задържане“.
„Пуснаха ни в по-голям затвор“, каза Язен.
„Няма мир“, тъжна е майката на Язен, поглеждайки към него.
„Могат да те вземат по всяко време.“
