Изменението на климата е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на Земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и глобално затопляне, който обаче отчита човешките дейности като главен фактор за затоплянето на климата.
Причини за изменението на климатa
Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество ледникови периоди с различна продължителност. Когато се отчита ролята на човека извън тези естествени цикли, става дума за антропогенно /тоест предизвикано от човешка дейност/ глобално затопляне. Основните причини за това са:
– Парникови газове: Отделянето в атмосферата на въглероден диоксид /CO2/ и други газове като метан /CH4/ предизвиква парников ефект. Метанът има по-голям потенциал за затопляне от СО2, което усилва затоплянето на Земята.
– Изгаряне на органични горива: Главните парникови емисии произлизат от изгарянето на органични горива в енергетиката /35% за 2010 г./, промишлеността /21% за 2010 г./, транспорта /14% за 2010 г./ и селското стопанство /24% за 2010 г./, в частност обезлесяването и отделянето на метан при отглеждането на селскостопански животни.
Последствия от глобалното затопляне
Това затопляне, което е продукт на индустриалната революция, се засилва още повече през втората половина на ХХ век. Средната глобална температура се е повишила с около 0,5 °C, което довежда до оттегляне на континенталните ледници и ледниковите шапки около полюсите, както и до промени в поведението на някои животни. Има опасения за повишаване на нивото на световния океан и натрупването на катастрофални метеорологични феномени като наводнения, торнада, снежни бури и др.
Едно от сериозните последици, които може да възникнат от топенето на ледовете на Арктика, е складираният под леда метан да навлезе в атмосферата, което ще повиши още повече затоплянето на климата и ще замърси атмосферния въздух.
Глобални усилия за намаляване на въздействието
В опит да се забави този процес, през 1992 г. ръководителите на над 150 държави подписват в Рио де Жанейро Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата /РКОНИК/. Целта на конвенцията е да се стабилизират парниковите емисии на равнището им от 1990 г. Тази инициатива е подсилена от Протокола от Киото от 1997 г., който предвижда съкращаване на тези емисии средно с 5,8% през периода 2008 – 2012 г. За тази цел се използват гъвкави механизми като съвместно изпълнение, механизма на чистото развитие и международна търговия с емисии.
Национални усилия и политики
В националното екологично законодателство на България са въведени редица европейски директиви, целящи осигуряването на регулация на процесите, водещи до промяна на климата. Създава се Национален план за разпределение на квотите на парникови газове по отрасли на промишлеността и видове газове.
Изменението на климатa и животновъдството
Според данни на ФАО на ООН в доклада „Дългата сянка на животновъдството“, секторът на отглеждането на селскостопански животни за месо е отговорен за 18% от парниковите емисии, свързани с глобалното затопляне. Животновъдството е отговорно за 37% от всичкия произведен от човешка дейност метан и за 64% амоняк, който допринася за киселинни дъждове.
Животновъдството сега използва 30% от повърхността на цялата Земя, главно за постоянни пасища, и 33% от обработваемите земи по света са използвани за производство на храна за животни.
Изменението на климата е сложен феномен с множество причини и сериозни последствия. Глобалните и национални усилия са насочени към намаляване на парниковите емисии и преминаване към устойчиви практики в различни сектори. За успешното справяне с този проблем са необходими както колективни действия на правителствата, така и лични усилия на всеки човек за устойчив начин на живот.
Симеон Караколев предупреждава: Чумата може да унищожи българското животновъдство
