На 26 декември 2004 г. опустошително цунами удари бреговете на страните в Южна и Югоизточна Азия. Шри Ланка беше една от най-тежко засегнатите нации – водната стена опустоши южното и източното крайбрежие на острова.
Последствията от цунамито обаче не бяха еднакви навсякъде – някои места бяха много по-засегнати от други. Учените, оценяващи обстановката след бедствието, установиха, че областите, които се отърваха сравнително невредими, са били защитени не от сложни предупредителни системи или бариери – а от древните си мангрови гори.
Шри Ланка пази мангровите си дървета
Мангровите дървета са дървета, които – за разлика от почти всички други растения – виреят в солена вода. Шри Ланка е място, на което могат да се видят 22 вида мангрови дървета, виреещи по бреговете, делтите и лагуните.
През 2015 г. Шри Ланка обяви, че ще защити всичките си мангрови гори, като на практика тя е първата държава, която го направи. Бедствието с цунами не беше единственият фактор в решението. Мангровите гори помагат за създаването на здравословни морета, тъй като те действат като развъдници за риби, скариди, раци и други морски животни, които се размножават сред корените на дърветата.
Те играят роля и в борбата с климатичната криза, тъй като имат голяма способност да съхраняват въглерод, задържайки го в себе си повече, отколкото наземните гори със същите размери.
Тяхната важност обаче не се признаваше достатъчно. Обикновено растат в големи крайбрежни недвижими имоти и вследствие на това две трети от мангровите гори в света са унищожени.
В Шри Ланка една трета от мангровите дървета са изкоренени от 1990 г. насам, за да се даде възможност за разширяване на градовете и развитието на крайбрежни ферми за скариди, казва Анурадха Уикрамасингхе – председател на Sudeesa, организация с нестопанска цел, която ръководи проектите за опазване и презасаждане на мангрови гори.
„Хората се интересуваха само от краткосрочните печалби. Те унищожиха околната среда.“
На местата, където мангровата флора е били унищожена, риболовните добиви са спаднали от около 20 килограма на четири килограма на ден, казва Уикрамасингхе. Морската храна е основният източник на животински протеин в островната държава. Рибарите и техните семейства са изправени пред глад, обяснява още председателят.
Правителството на Шри Ланка предприе действия съвместно с организацията Sudeesa и базираната в САЩ природозащитна група Seacology по повод изпълнението на програма за опазване и посаждане на нови мангрови дървета, за която е предвидено да обхване 35 000 хектара.
Жените поемат инициативата
Д. Перера е една от 38 000-те доброволки на Sudeesa. 34-годишната жена живее в Калпития, малко рибарско селище на брега на лагуната Путалам, разположено на западния бряг на Шри Ланка.
Перера казва, че мангровите дървета са спасили семейството й, когато е било отчаяно.
Първият й съпруг починал през 2004 г. Оженила се повторно през 2014 г., но връзката не потръгнала и сега Перера е самотна майка, без доходи и с четири деца, за които се грижи.
Всички доброволчески групи на Sudeesa се ръководят от жени, тъй като „те могат да повлияят на мъжете“, казва Уикрамасингхе и добавя, че според него жените са по-добри в организирането на финансите.
Перера казва, че възстановяването на мангровите дървета е от съществено значение за нея, като това се постига с усилена работа по плажовете на Капиталия – засаждане на много крехки мангрови фиданки в лепкавата черна кал.
Наред с работата си по опазването на мангровото дърво, Sudeesa дава малки кредити на жени, за да им помогне да развият малък бизнес. Перера е взела назаем 15 000 шрилански рупии (83 долара) и закупила материал за изработка на риболовни мрежи. Най-големият й син, който е на 16 години, сега печели до 500 рупии (2,80 долара) на ден от улов на риба, скариди и раци, като по този начин осигурява прехраната на семейството.
„Мангровите дървета са добри за нас, защото помагат на скаридите да растат“, казва Перера. „Този проект дава възможности на жените в тази общност. Гордея се с това, което съм направила досега.“
Превод: Глория Йорданова
kakoooooooo