През XVIII век Златоград се е наричал Беловидово заради масивните бели родопски къщи. Хората от този край са запазили красотата от миналите времена в нашата страна. В Стария град е разположена тъкачницата на семейство Чолакови. На това място човек може да се върне 200 години назад и да се запознае отблизо с класическия хоризонтален стан. Нина Чолакова споделя пред „NOVA“:
„Във всяка къща имаше стан. Нямаш ли стан, нямаш плат за дрехи, за риза, за сукман, нямаш черги, за да си застелиш. Спомням си баба ми, като сновеше, сновилото беше в нашия двор, беше весело. Хората си помагаха един на друг„.
Чолакова коментира, че днес се купуват готовите дрехи, спалното бельо и килимите от магазина. Тя припомня, че едно време тази част от покъщнината се е правила от домакинята със стана й. Жената разказва, че старите дрехи не са се изхвърляли, а са се нарязвали на лентички, за да се изработи парцалена черга. Термините, които са необходими да знае всеки начинаещ тъкач са – основа, нищелки, вътък и кросно. С помощта на дървена совалка преждата или вътъкът се прекарва между нишките на основата, след което се притиска се с бърдото и така се получава черга или плат за дрехи.
Николай Чолаков, който е съпруг на Нина, е изучил тънкостите на друг занаят. Той тъче колани, за които ползва технология на 5 хилядолетия, с която е направен коланът на египетския фараон Рамзес. Тук нишките на основата се преплитат чрез дървени плочки, които се завъртат по определена схема спрямо шарката. Майсторът обяснява, че по този начин могат да се правят дамски пояси, объл шнур и най-вече колани. Мъжът е категоричен:
„По-трудно е, защото трябва да се внимава. Когато се объркат плочките, фигурата се променя“.
Старите сарачи са правели каиши, колани, ремъци, седла за животните и кожени торби. Майсторът Румен Меричев е украсил рог от коза, който в миналото се е използвал за оръжие. Козият рог е използван като оръжие в бойното изкуство „Българско кемпо“ или „Булкемпо“.
Етнографският комплекс в Златоград е бил създаден през 2001 година от частен инвеститор. Днес е сред малкото места в България, където старите занаяти все още са живи. Възстановените родопски къщи, белите зидове и високите кръгли комини придават неповторима атмосфера на миналия възрожденски дух. В комплекса се намира и „Музей на съобщенията“. Това е най-старата пощенска станция в страната и освен, че е музей, е и действаща поща с пощенски код 4980.
