Олга Лопаткина крачеше из мазето си в кръг като животно в капан, пише „Асошиейтед прес“. Повече от седмица украинската майка не беше чувала нищо от шестте си осиновени деца, блокирани в Мариупол, и полудяваше от притеснение, описва репортерът на медията.
Децата бяха прекарали ваканцията си в курорт в пристанищния град, както обикновено. Но този път беше избухнала война с Русия и те – винаги страхуващи се преди това от тъмнината – бяха изоставени в обсаден град без светлина и без надежда. Всичко, което имаха сега, беше най-големият ѝ син Тимофей, който все още беше само на 17 години. Въпросите на жената се въртяха безкрайно в главата ѝ: Трябва ли сама да се опита да спаси децата — и да рискува да бъде убита, превръщайки ги отново в сираци? Или трябва да проведе кампания, за да ги измъкне отдалеч — и да рискува да бъдат убити или да попаднат в ръцете на руснаците?
Тя нямаше представа, че дилемата ѝ ще я отведе направо в битка срещу Русия с най-високите залози в живота ѝ.
Откритото усилие на Русия да осинови украински деца и да ги отгледа като руски вече е напреднало в един от най-взривоопасните проблеми на войната, показва разследване на „Асошиейтед прес“. Хиляди деца са намерени в мазета на разкъсани от война градове като Мариупол и в сиропиталища в подкрепяните от Русия сепаратистки територии на Донбас. Те включват тези, чиито родители са били убити от руски обстрел, както и други в институции или в приемни семейства, известни като „деца на държавата“.
Русия твърди, че тези деца нямат родители или настойници, които да се грижат за тях, или че не могат да бъдат достигнати. Но „Асошиейтед прес“ установи, че служители са депортирали украински деца в Русия или контролирани от Русия територии без съгласие, лъгали са ги, че не са желани от родителите си, използвали са ги за пропаганда и са им давали руски семейства и гражданство.
Разследването е най-мащабното досега за кражбата на украински сираци и първото, което проследява процеса чак до тези, които вече растат в Русия. Медията се позова на десетки интервюта с родители, деца и длъжностни лица в Украйна и Русия; имейли и писма; руски документи и руски държавни медии. Независимо дали имат или не родители, отглеждането на децата на войната в друга страна или култура може да бъде маркер за геноцид, опит да се изтрие самата идентичност на вражеска нация. Прокурорите казват, че това също може да бъде пряко свързано с руския президент Владимир Путин, който изрично е подкрепил осиновяванията.
„Това не е нещо, което се случва внезапно на бойното поле.“, заяви Стивън Рап, бивш посланик на САЩ по въпросите на военните престъпления, който съветва Украйна относно наказателното преследване. Той допълва:
„И така способността ви да приписвате отговорност на най-високото ниво е много по-голяма тук.“
Дори когато родителите са мъртви, подчерта Рап, децата им трябва да бъдат приютени, отгледани или осиновени в Украйна, вместо да бъдат депортирани в Русия.
Руското законодателство забранява осиновяването на чужди деца. Но през май Путин подписа указ, който улеснява Русия да осиновява и дава гражданство на украински деца без родителски грижи – и по-трудно за Украйна и оцелелите роднини да ги спечелят обратно. Русия също е подготвила регистър на подходящи руски семейства за украински деца и им плаща за всяко дете, което получава гражданство – до 1000 долара за тези с увреждания. Той провежда летни лагери за украински сираци, предлага курсове по „патриотично възпитание“ и дори поддържа гореща линия за свързване на руски семейства с деца от Донбас.
„Това е абсолютно ужасна история.“, смята Петро Андрюшченко, съветник на кмета на Мариупол, който твърди, че стотици деца са били отведени само от този град.
„Не знаем дали децата ни имат официален родител или (доведени родители) или нещо друго, защото са насилствено изчезнали от руските войски.“
Русия описва осиновяването на украински деца като акт на щедрост, който дава нови домове и медицински ресурси на безпомощни непълнолетни. Руските държавни медии показват местни служители да ги прегръщат и целуват и им дават руски паспорти.
Много е трудно да се определи точният брой на украинските деца, депортирани в Русия – украинските власти твърдят, че са близо 8000. Русия не е посочила общ брой, но официални лица редовно обявяват пристигането на украински сираци в руски военни самолети.
През март руският омбудсман по правата на децата Мария Лвова-Белова каза, че 1000 деца от Украйна са в Русия. През лятото тя каза, че 120 руски семейства са подали молби за настойничество и повече от 130 украински деца са получили руско гражданство. Оттогава са дошли много повече, включително партида от 234 в началото на октомври.
Лвова-Белова е на мнение, че тези деца се нуждаят от помощта на Русия, за да преодолеят травмата, която ги е накарала да спят лошо, да плачат през нощта и да рисуват мазета и бомбоубежища. Тя призна, че първоначално група от 30 деца, докарани в Русия от мазетата на Мариупол, пеят предизвикателно украинския национален химн и крещят „Слава на Украйна!“. Но сега, продължи тя, тяхната критика е „трансформирана в любов към Русия“, а тя самата е приела в дома си един тийнейджър.
„Днес той получи паспорт на гражданин на Руската федерация и не го изпуска!“
Това публикува жената в Telegram на 21 септември, заедно със снимка.
„Той чакаше този ден в нашето семейство повече от всеки друг.“
Лвова-Белова е санкционирана от САЩ, Европа, Великобритания, Канада и Австралия. Нейният офис препрати „Асошиейтед прес“ към нейния отговор в държавна информационна агенция, че Русия „помага на децата да запазят правото си да живеят под мирно небе и да бъдат щастливи“.
През август пост от високопоставен служител в московския департамент по труда и социалната закрила, който благодари на руските приемни семейства, заяви:
„Нашите деца… Сега те са наши“.
Докато Лопаткина агонизира какво да прави, детството на нейния син тийнейджър внезапно свършва в Мариупол. Изведнъж Тимофей стана баща на всичките си братя и сестри. Трима са имали хронични заболявания или увреждания, а най-младият е само на 7 години.
Тъй като интензивният обстрел счупи стъклата около тях, те са се свили в мазето. Когато по-младите бяха уплашени, Тимофей ги носеше на ръце. След един въздушен удар те преместиха леглата си по-близо до най-дебелата стена. Но никаква стена не можеше да предпази войната. Всеки ден Тимофей се събуждаше в 6 сутринта в лютия студ и цепеше дърва за огъня, за да готви храна. Всичко, което искаше, беше да свърши работата си и да заспи – само за да се наложи да се събуди и да го направи отново. По ръцете му са се натрупали мазоли. Кожата му е станала по-дебела по други начини. Когато самолетите ръмжат над главите му, той вече не бяга за подслон. Самият той си спомня:
„Когато вървиш и виждаш мозъци на хора на пътя, точно на тротоара, нищо няма значение.“
Той обещава на майка си, че ще гледа по-малките деца. Но тогава токът спира и той напълно загубва връзка с нея. Приятел, който се е присъединил към боевете, предлага да го изведе от Мариупол. Той отказа. Той знае, че никога няма да си прости, ако изостави своите братя и сестри.
Накрая местен лекар от Мариупол организира евакуация на друго място в Украйна. Но проруските сили на контролно-пропускателен пункт отказаха да признаят документите на децата, фотокопия на официални документи, идентифициращи тях и родителите им. Молбите на Тимофей не стигнаха до никъде.
Вместо това децата се озоваха в болница в Донецката народна република или ДНР, сепаратистка контролирана от Русия зона в Украйна. Тимофей беше само на месеци да навърши 18 години – възрастта, на която щеше да бъде призован в армията на ДНР срещу родината си. Той заяви:
„За ДНР никога не бих отишъл да се бия през живота си. Разбрах, че трябва да се измъкна оттам по един или друг начин.“
Поне, помисли си Тимофей, можеше да каже на майка си, че е опазил децата. Той беше близък с майка си и те си приличаха, той и тя — и двамата трудно оцелели, които щяха да издържат до края, независимо от всичко.Или поне така си мислеше, докато не стигна до нея.
„Страхотно е, че са живи.“, отговори тя. — „Но ние вече сме в чужбина.“
Тимофей беше напълно съсипан. Родителите му бяха избягали от Украйна без него. Чувстваше, че са го изхвърлили като боклук, заедно с пет деца, които не е поискал и не е знаел как да защити.
„Благодаря, че ме напусна.“, отвърна той ядосан.
Децата от Мариупол не са първите руснаци, която е обвинена в кражба от Украйна. През 2014 г., след като Русия анексира Кримския полуостров, повече от 80 деца от Луганск бяха спрени на контролно-пропускателни пунктове и отвлечени. Украйна заведе дело и Европейският съд по правата на човека установи, че децата са били отведени в Русия „без медицинска помощ или необходимите документи“. Децата са върнати в Украйна преди окончателно решение.
Катерина Рашевска, защитник на човешките права, издаде, че знае за около 30 украински деца от Крим, осиновени от руснаци по програма, известна като „Влак на надеждата“. Сега, коментира тя, някои от тези деца може да са руски войници. От 2015 г. националното движение на младите армейски кадети обучава младежи в Крим и Русия за потенциално набиране в армията.
Този път най-малко 96 деца са били върнати в Украйна от март след преговори. Но украинските служители са проследили самоличността на още хиляди в Русия, а имената на много други просто не се публикуват. Рашевска от украинската организация Регионален център за правата на човека заяви:
„Не можем да поискаме от Руската федерация да върне децата, защото не знаем кого трябва да върнат.“
12-годишната Кира, която е видяла баща си застрелян и убит, е евакуирана от Мариупол в Донецк с рани от шрапнел на ухото, крака, врата и ръката. Кира се събра отново с баба си и дядо си едва след като кабинетът на украинския вицепремиер се намеси. Баба ѝ Светлана Обединска сподели, че Кира се е затворила и е загубила интерес към всичко и преговорите са били „много трудни“.
„Не беше решено на наше ниво.“, категорична е тя и добави:
„Тя иска да бъде със семейството си. В края на краищата тя няма никой друг.“
Русия оправдава депортирането на деца с това, че е анексирала четири територии в Украйна, но ООН и останалият свят нарекоха този ход в края на септември измама. Губернаторът на една от тези територии, Сергей Хайдай от Луганск, обвини руски служители в изготвяне на документи, които лишават украинските родители от техните права. Той също се страхува, че украински деца ще бъдат записани в руската армия.
Други служители в окупираните територии, лоялни на Москва, имат по-добро мнение за това, което Русия прави. Олга Волкова, която ръководи институция за деца в Донецк, евакуира 225 деца в район близо до руския крайбрежен град Таганрог, а 10 бяха приети от руски семейства през април. След като представители на ДНР и Русия съставят списък с подходящи кандидати, нейното училище-интернат им осигурява гражданство и ги изпраща при нови семейства в Русия. Ако има украински роднини, те могат да поддържат връзка, да се обадят и може би евентуално да се срещнат, каза Волкова. Междувременно, докато войната продължава, отбеляза тя, децата все още имат семейства. Волкова е категорична:
„Всеки иска да има майка, разбирате ли?“
