При спазването на определени критерии всяко ограничение във връзка с въвеждането на имунизационните паспорти може да е законосъобразно. Нужно е да бъде описано ясно и конкретно какви права следва да носи документ от подобен характер, както и какви ограничения налага, заяви пред „Bloomberg“ адв. Калина Михайлова.
Правото на личен живот и изборът за пътуване и самостоятелни решения са нещо, с което всеки европейски гражданин разполага. Въпросът обаче е, че „някои от тях могат да бъдат ограничени с оглед на една по-голяма цел – да речем опазването на общественото здраве в световен мащаб, т.е. една по-висша цел“, допълни адв. Михайлова.
За да бъде наложен контрол по един или друг начин, трябва да е красноречиво обосновано решението, довело до промените, без да бъдат засегнати „действащите конвенции за защита правата на човека и правилата на Световната здравна организация“.
В случай, че бъде ограничено правото ни на предвижване единствено на база на решението ни дали да се ваксинираме или не, остава отворено питането какво прави онази част от населението, която не е била имунизирана поради причини, свързани с придружаващо заболяване или попада извън благоприятните за целта възрастови групи.
Според юридическото лице до момента се обсъждат основно три варианта за издаването на ваксинационен паспорт. Единият е след поставяне на някои от препаратите, целящи превенция от COVID-19.
Не е изключено с документ да се сдобият и граждани, изкарали коронавируса и изградили имунитет по естествен път в резултат на преболедуването. Третата опция ще бъде предоставена на хората, които макар да искат, не могат да бъдат имунизирани, съобразно здравния им статус.
