Центърът по европейски здравни политики събра представители на Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Българската асоциация за закрила на пациентите, парламентарната комисия за пряко участие на гражданите и други заинтересовани страни на обсъждане на възможностите за подобряване на пациентския достъп до медицински изделия.
„Благодаря на Министерство на здравеопазването, че прегърна идеята за организиране на кръглата маса и прие да бъде патрон на събитието. Именно министерството е мястото, на което се създават работещите политики за здравната ни система, така че всички участници в нея да бъдат удовлетворени и да работим за подобряване на пациентските резултати“, заяви проф. Албена Златарева, директор на Центъра по европейски здравни политики при откриването на форума „Законодателство и медицински технологии: подобряване пациентския достъп до медицински изделия и медицински изделия за инвитро диагностика“.
„Медицината е област, която привлича иновациите, но и секторът в икономиката и обществения живот, който се подчинява на най-много регулации. Нормативната уредба в здравеопазването е най-обширната, а вероятно и най-сложната като система и разнообразна откъм метод и предмет на регулиране на обществените отношения“, каза и.д. управител на НЗОК проф. Момчил Мавров по време на обсъждането на влизането в сила на европейския регламент за оценка на здравните технологии.
Директорът на дирекция „Лекарствена политика“ в Министерството на здравеопазването д-р Десислава Велковска запозна участниците в дискусията със законодателството, свързано с медицинските изделия и оценка на здравните технологии (ОЗТ). ОЗТ е процедура за оценка на добавената стойност, ефективността, разходите и по-широкото въздействие на здравните технологии в областта на здравеопазването, включително лекарства, медицински изделия и процедури.
Регламентът на ЕС относно ОЗТ влезе в сила през януари 2022 г. и ще започне да се прилага от януари 2025 г. Целта му е да се повиши качеството на оценката на здравните технологии в ЕС и да допринесе за подобряване на достъпа на пациентите до иновативни технологии в областта на здравеопазването, като например за лекарствените продукти и медицинските изделия, заплащани с публични средства. Регламентът цели още и да хармонизира в различните държави процедурите по ОЗТ на иновативните лекарствени терапии, които навлизат на пазара на ЕС, както и да се намали административната тежест за разработчиците на здравни технологии.
Д-р Десислава Велковска заяви още, че в момента за обществено обсъждане са публикувани предложения за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, според които органите за ОЗТ на държавите членки ще извършват съвместни клинични оценки на нови лекарства и някои медицински изделия с висок риск. В предложенията за законови промени се посочва, че Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти става член на Координационната група за оценка на здравните технологии, като съгласно Регламента, се определя за национален орган по неговото прилагане. Предложенията предвиждат ОЗТ да се прави и за медицински изделия, които се заплащат от държавния бюджет, от бюджета на лечебните заведения, които се създават от държавата, както и от лечебните заведения с държавно и общинско участие в капитала.
„Надявам се отговорно да продължим към оценката на здравните технологии и при медицинските изделия и че тези иновации ще имат по-кратък път до пациента. Това е процес, който трябва да се обсъди внимателно и да се случи до края на годината“, заяви заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков.
Представителите на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти представиха напредъка по въвеждане на Регламент (EC) 2021/2282 относно Оценката на здравните технологии.
Изпълнителният директор на ИАЛ Богдан Кирилов заяви, че това което помага на агенцията да си върши качествено работата е законодателната рамка на ЕС, която дава ясните правила.
„Въпреки че регламентите са с директно прилагане, все пак е необходимо да бъде направено адаптиране на националното законодателство. При регулацията на лекарствата и медицинските изделия често стигаме до един въпрос – твърде много регулация или твърде много иновация. За нас стои задачата да намерим баланса между всички институции, защото фокусът са пациентите“, допълни още Богдан Кирилов.
По думите на председателя на парламентарната комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Валентин Тончев българските пациенти трябва да са равнопоставени с европейските, и това може да се осъществи чрез застъпничество и дискусии, в които участват неправителствени организации. Той допълни, че гражданското общество играе роля в подобряване на достъпа до медицински технологии, гарантирайки, че технологиите са достъпни за всички.
Доц. д-р Желязко Арабаджиев, председател на Българското научно дружество по имуноонкология и член на Мисията за рака към ЕК, представи визията на Европейската комисия за навременен достъп до медицински технологии от гледна точка на раковите заболявания. Обсъдена беше и ролята на научните дружества в процеса за взимане на данни-базирани решения.
Ролята на пациентите в процеса на данни базирани решения бе представена от г-н Пламен Таушанов, член на Надзора на НЗОК и председател на БАЗП.
Доц. Величка Андонова, зам.-декан на Фармацевтичен Факултет към Медицински Университет-Варна обяви намерението на висшето училище да внесе предложение за нова специалност „Пазарен достъп до медицински изделия“ към МЗ, като отговорната за това институция. Всички присъстващи се съгласиха, че този акт ще спомогне за създаване на кадри с нужната експертиза, но и да задържа младите, намирайки подходящи работни условия в България.
Героите на първа линия: Спешните медици празнуват своя професионален ден
