Вчера бронирани автомобили се врязаха във вратата на правителствения дворец в Боливия, а президентът Луис Арсе заяви, че страната му е изправена пред очевиден опит за преврат, предаде „Associated Press“.
В известен смисъл бунтът е кулминацията на напрежението, което назрява в Боливия от месеци наред. Протестиращите щурмуваха гневно столицата на страната, за да изразят силното си недоволство от тежката икономическа криза в страната и борбата на двама политически титани за контрол над управляващата партия. Опитът за оказване на натиск върху държавния глава обаче не получи търсената подкрепа, като дори опонентите му призоваха за прекратяване на протестните действия.
Усилено се твърди, че гражданският бунт е бил ръководен от генералния главнокомандващ на армията Хуан Хосе Зунига, който заяви пред журналисти, събрали се на площада пред двореца, че със сигурност скоро ще има нов министерски кабинет, тъй като страната не може да продължава така. Той обаче допълни, че „засега“ признава Арсе за лидер на нацията. Зунига не уточни категорично дали действително е оглавил демонстрацията на недоволство, но изтъкна, че армията се опитва да възстанови демокрацията и да освободи политическите затворници. Както е известно, Арсе го призова да изтегли военните си сили, като даде ясно да се разбере, че няма да допусне неподчинение. По-късно той официално отстрани Зунига от поста му.
Какво предизвика последните прояви на напрежение?
Гражданите на Боливия са силно засегнати от бавния икономически растеж, нарастващата инфлация и недостига на финансови средства – рязка промяна в сравнение с предходното десетилетие, което някои анализатори наричат „икономическо чудо“.
През 2010 г. икономиката на страната растеше с над 4 % почти всяка година, докато не беше тотално срината от пандемията от COVID-19. Проблемите обаче започнаха по-рано, макар и не толкова осезаемо, като през 2014 г цените на суровините се сринаха и правителството беше принудено да прибегне до валутните си резерви, за да покрива разходите си. След това то използва и златните си резерви и дори продаваше доларови облигации на местно ниво. Арсе беше министър на финансите по време на почти цялото десетилетие на силен икономически растеж под управлението на президента Ево Моралес, който е със силно изявени леви възгледи. След като Арсе пое президентския пост през 2020 г., той се сблъска с мрачните икономически последици от пандемията. Намаленият добив на природен газ постепенно постави края на стабилния икономически модел на Боливия, който закърпваше прилично бюджета в продължение на дълги години.
Днес Боливия е в изключително неизгодно положение. Липсата на достатъчен внос на гориво често е причина за безкрайни опашки от автомобили в бензиностанциите. За тази година Международният валутен фонд /МВФ/ прогнозира растеж от едва 1,6 %. Ако изключим дълбоката рецесия, вследствие на пандемията през 2020 г., това ще бъде най-слабият растеж в Боливия от 25 години насам. На фона на това икономическо отчаяние президентът Арсе и бившият лидер Моралес се изправиха един срещу друг, тласкани от противоречия, което парализира усилията на правителството да се справи наболелите проблеми.
Проявата на гражданско недоволство не е прецедент
Според едно преброяване, от 1825 г. насам в Боливия е имало над 190 опита за преврат и революции в един повтарящ се цикъл на конфликти между политическия елит в градските райони и лишените от права и мобилизирани селски райони.
Това дори не е първият предполагаем опит за преврат през последните години. През 2019 г. Моралес, тогава първият президент на Боливия от коренното население на страната, се кандидатира за противоконституционен трети мандат. Той спечели оспорван вот, белязан от обвинения в измама, което предизвика масови протести, които причиниха смъртта на 36 души и принудиха самият Моралес да подаде оставка и да избяга от страната. Властта беше поета от временно правителство на дясната опозиция, ръководено от Жанин Аниес, а поддръжниците на Моралес определиха събитията като преврат. В крайна сметка Арсе, избраният наследник на Моралес, спечели изборите, обещавайки да възстанови просперитета на Боливия, някога основен източник на природен газ в Латинска Америка.
