Как населението на Бургас се увеличи над 50 пъти за един век?

Едва 2950 души са живеели в град Бургас през 1879 година. Един век по-късно, през 1979 година техният брой вече е 165 994 души.

Това показва данни, цитирани в книгата „Бургас и морето“ на Стефан Апостолов, който разглежда демографското развитие на града в периода от малко преди Освобождението до последните години на XX век.

В книгата си той пише, че в средата на XIX век Бургас се населява предимно от гърци и турци, а българите, доколкото ги има, в по-голямата си част са погърчени. Причината се крие в това, че паналенизма след 1830 година се проявява с особена сила сред българското население в Бургас и останалите градове по Черноморието, за да могат хората да работят, учат и имат право да участват в църковно-административния живот на града.

Освобождението през 1878 година заварва Бургас като малко градче. Според данни на Румелийската статистика, цитирани в книгата на Стефан Апостолов, през 1879 година градът наброява 2950 жители, като в същото време в Айтос живеят 6570 в Карнобат 6120 души.

През 1884 година броят им вече достига 5865 жители, от които 2083 българи, 200 гърци, 1268 турци, 213 евреи, 88 арменци и други.

„Благодарение на своето благоприятно географско положение, пристанище в Черно море и определянето му за околийски и окръжен център, Бургас започва бързо да расте и градът става пети по големина в Царството.“

Първото реално преброяване на населението е извършено през 1884 година. Сравнение с нея през 2019 година населението се е увеличило от 5865 до 194 135 души. Авторът изтъква, че прирастът се дължи главно на новозаселени лица в града, като притокът на населението зависи предимно от стопанското развитие. През първите години след Освобождението, заселващите се в града лица са предимно от Бургаска област и съседните на нея околии.

„Разглеждайки населението по място на раждане през 1884 година се вижда, че 77,7% от него е родено в страната и 22,3% извън нея.

От родените в страната в Бургас са родени 44,7%, в околията 19,3%, в други околии на окръга 12,1%, а от други части на страната едва 91 души. От родените извън страната 22,3% – в Одринска Тракия са родени 17%, в Македония 3%, Русия 1,2% и останалите в други държави“.

Стефан Апостолов изтъква, че завършената през 1900 година жп линия, свързваща града с вътрешността на страната и откриване на модерното пристанище три години по-късно дават силен тласък за развитие на стопанския подем на града, което предизвика ръст на новите заселници. В Бургас прииждат не само жители от Бургаски окръг, но и преселници от всички части на страната.

Голямо преселение от Източна Тракия и Странджа планина има след Преображенското въстание 1903 година и Балканската война 1913 година. По-късно след Първата световна война в Бургас се заселват значителна част бежанци от Одринска Тракия и Македония, което става на групи и в различни години, според мястото откъдето са преселени или изселени.

„Голяма част от тези бежанци се заселват в квартал „Победа“, около жп гара „Владимир Павлов“ (старата гара), Североизточно от старата Окръжна болница (трета поликлиника) и на север от бул. „Сан Стефано““. 

След 1926 година се забелязва забавяне в темповете на увеличение на ръста на населението в града, което се дължи на настъпилата обща икономическа криза в страната.

При преброяването през 1934 година към Бургаската община са присъединени селата Атанасово (днешния ж.к. „Изгрев“, Лозово, Меден рудник, Надежда и Долно Езерово, чиито жители са включени в общия списък. Четири години по-късно е присъединено и село Горно Езерово, а населението на града това става 43 755 души.

„Ето как, благодарение на отличното географско разположение и пристанище (още го няма „НЕФТОХИМ“), на плодородната Южна България и близостта на големите консумативни центрове от едно обикновено рибарско селище при Освобождението с около 2500 души население в разстояние на 60 години, то има около 44 000 жители, като турско-гръцката му колоритност вече се заменя с българска“.

В края на 1944 година в Бургас живеят 44 112 души. В сравнение с 1884 или 60 години по-рано населението е нараснало с 38 247 жители. А само за 12 години през 1960 година населението нараства на 69 897 жители и заедно със село Атанасово, който почти се съединява с града – 72 795. Увеличението само на града възлиза на 25 785 жители.

Най-добре може да видим растежа на Бургас, като направим сравнение с други градове в страната по години и брой жители, пише Стефан Апостолов в книгата и показва следната графика.

Сравнявайки резултатите от преброяването през 1956 година с тези от десет годинипо-рано налице е нарастване на броя на населението във всички градове. Най-голямо увеличение има в Перник – 182,4%, следван от Бургас със 157,8%, Русе – 155,9%, Варна 155,6%, Стара Загора – 148,6%, Плевен – 148,8%, София – 136,8 и Пловдив – 128,5%.

Бургас започва да придобива български колорит едва през 1910 година, когато 61,5% от населението е вече българско, а гърците и турците постепенно намаляват. Към този период, а и до по-късно в града има начално турско училище, в което се учат 242 деца. В арменското основно училище се обучават 110 деца. В България няма национална и расова дискриминация, всеки гражданин сам определя своята национална принадлежност.

Стефан Апостолов напомня, че увеличаването на населението на едно населено място е в зависимост не само от заселващите се в него лица, но и от естествения прираст на живущото в него население. Влияние върху нето оказва размерът на раждаемостта и смъртността. 

След края на войните раждаемостта отново се увеличава. Този подем е временен и след това раждаемостта значително намалява, за да достигне 17,90 на хиляда през 1935-1946 година.

Една от причините за значителното намаляване на раждаемостта в Бургас е свързана с неговото географско положение. Разположен между три блата градът в онези години е огнище на малария, която изтощава населението и го предразполага и към други заболявания.

Неслучайно в Бургас е изграден и първия Антималаричен и хигиеничен институт още през 1926 година в двора на Окръжната болница на пресечката на ул „Цар Борис“ (днес ул. „Ген. Гурко“) и бул. „Цар Асен“ (днешната „Демокрация“). Строителството му е финансирано от фондация „Рокфелер“, а днес в същата сграда се помещава Специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания. 

Като последица от тези зарази идва е и високата детска смъртност. Изтощеният от дълго боледуване детски организъм е в невъзможност да се бори със заболяванията, които настъпват като последица от това. Значителна част от децата не доживяват една година. Данни за детската смъртност показват, че всяко пето дете е умирало преди да навърши една година. А в същите години процентът на починалите деца до 5 години е около 1/3 и дори повече от общия брой на всички починали.

Маларията е като бич на населението до към 1935-40 година, не само в Бургас, но и в другите населени места, които има блата като Несебър, Поморие, Приморско, Новоселци (Константиново), Маринка, Димчево, Дебелт, Ямбол и др. След тези години опасността от малария рязко е намаляла.

Постепенно с подобряването на условията намалява и страхът у родителите, че могат да останат без деца, но това води и до снижаване на раждаемостта. Напредъкът на медицината много спомага за намаляване на детската смъртност. 

Авторът напомня, че в Бургас през последните 35 години преди написването на книгата са се присъединили следните квартали – „Меден рудник“, „Лозово“, , „Долно Езерово“, „Горно „Езерово“, „Крайморие“, „Сарафово“, „Банево“ и „Ветрен“. 

Към днешна дата Бургас, както почти всички български градове се бори със сериозна демографска криза. Проблемът бе очертан като приоритетен за решаване, тъй като носи със себе редица социални и икономически вреди. Поради тази причина в бюджета на града за настоящата година са заложени параметри, които поне на теория трябва да стимулират раждаемостта, оставането на младите семейства в града и привличането на такива от всички краища на България.