Собственоръчно направени от децата мартенички, окичени на дърво, обвито с традиционните за празника червени и бели ленти. Така посрещнаха 1 март в едно училище, чиито възпитаници са предимно от цигански произход. Приветстването на пролетта в ОУ „Христо Ботев“ в бургаското село Росен продължи с право българско хоро. На него учениците се хванаха за ръце и за пореден път показаха, че спазването на обичаите осмисля съхраняването на нашите родови корени.
Днешният ден не е единственото време в годината, когато така старателно се набляга на спазването на традициите. Педагозите системно полагат неимоверни усилия да превърнат децата в „граждани с национално самосъзнание“. Целта на училищното ръководство е малчуганите да получат онази базова информация, с която човек влиза в живота, целият обем от знания, които формират културата на една личност като част от българската общност.
Отбелязване на 1 март в ОУ „Христо Ботев“. Снимки: Калина Калоянова
Повече за вниманието, което се отделя за възпитание и изграждане на ценностна система у циганчетата, разказа в разговор с нас Калина Калоянова, която от седем години е преподавател по литература в ОУ „Христо Ботев“.
„В часа на класния ръководител ние задължително наблягаме на историята, която стои зад възникването на даден празник. Обсъждаме какви легенди са свързани с него и как трябва да протече честването му спрямо народните обичаи. Децата споделят за своите семейства – как посрещат най-светлите дати в празничния календар. Покрай Бъдни вечер говорихме за трапезата, дали се били спазени нейните особености тя да бъде постна, с какво са помагали на своите майка и баби малчуганите и т.н. Ангажираме вниманието на класа и в практическа част с изработването на най-различни неща. Смятаме, че по този начин освен на всичко друго ги учим и на труд.“
В бургаското училище имат и група по занимания и интереси, която госпожа Калоянова определя като „новата версия на старите кръжоци от едно време“.
„Веднъж седмично разглеждаме народните предания с най-малките ученици. Съвсем целенасочено заниманията са именно с тях, за да може от най-ранна детска възраст да припознаят за близки понятия като национална памет и традиции. Те са нещо, което трябва да се предава от поколение на поколение, това е наш дълг като българи“, категоричен е педагогът.
С големите възпитаници се дава акцент на глобални кампании като тази с розовата фланелка, която засяга въпроса с агресията в училище, превърнала се в сериозен проблем през последните няколко години, особено при малцинствата. Набляга се също така на равенството и толерантното отношение към деца с различни потребности и нужди.
„В моя клас например има едно момиченце, което е доста по-нисичко от другите. Българче, много хубаво дете. На снимката, която виждате, всички останали са го вдигнали на ръце и по този начин то гледа света от толкова високо, колкото и неговите съученици. Идеята беше тяхна и аз лично я намирам за много мил и искрен жест.“
Макар че повечето ученици от ОУ „Христо Ботев“ са циганчета, госпожата по литература твърдо заявява, че те „са доста интегрирани, къщите са им стегнати, а децата спретнати“. Познатите случаи от махалите, където се наблюдава масова раждаемост без никаква ясна идея какво ще се случва с тези бебета занапред, почти не се срещат в село Росен, твърди педагогът.
„Тук семействата се грижат за 2, рядко 3 деца, а понякога остават и само с 1. Просто хората са разбрали, че ако искат да живеят качествено, трябва да се трудят, за да могат да осигурят адекватно бъдеще на своите наследници.“
Калина Калоянова е горда с учениците, на които преподава, и не пропуска да отбележи, че голяма част от тях са продължили своето образование в ПГЧЕ „Васил Левски“ и в ПГРЕ „Г. С. Раковски“, в ПГ по строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето“, както и в ПГМЕЕ – Бургас.
Големият успех на ОУ „Христо Ботев“ е Международната награда на херцога на Единбург (наричана за кратко Наградата) за личностното развитие и постижения. Участниците в нея се състезават единствено със себе си, предизвиквайки собствените си убеждения за това на какво са способни и докъде могат да стигнат, постигайки целите си и развивайки умения и качества, които остават за цял живот.
„Стараем се да бъдем будители и макар че има изключения, всячески се опитваме да овладеем положението и усилията ни дават резултат, защото има немалко примери, които доказват, че нашите деца се реализират успешно“, казва в заключение възпитателката.
