Когато през февруари 2015 г. харизматичният опозиционен лидер Борис Немцов беше застрелян на мост близо до Кремъл, на следващия ден над 50 000 московчани изразиха шока и възмущението си от наглото убийство, пише „Асошиейтед прес“. Полицията стоеше настрана, докато те се събираха и скандираха антиправителствени лозунги. Девет години по-късно зашеметени и гневни руснаци излязоха по улиците в нощта на 16 февруари, когато научиха, че популярният опозиционен политик Алексей Навални е починал в затвора. Този път обаче тези, които полагаха цветя на импровизирани паметници в големите градове, бяха посрещнати от полицията за борба с безредиците, която арестува и изведе стотици от тях.
През тези години Русия на Владимир Путин се превърна от страна, която толерираше известно несъгласие, в страна, която безмилостно го потиска. Арестите, съдебните процеси и дългите присъди затвор – някога рядкост – са нещо обичайно, особено след като Москва нахлу в Украйна. Наред с политическите си опоненти, Кремъл вече преследва и правозащитни групи, независими медии и други членове на организации на гражданското общество, ЛГБТ+ активисти и някои религиозни вероизповедания.
„Русия вече не е авторитарна държава – тя е тоталитарна държава“, категоричен е Олег Орлов, съпредседател на „Мемориал“, руска правозащитна група, която следи политическите затворници. Той допълва:
„Всички тези репресии са насочени към потискане на всякакво независимо изразяване на мнение за политическата система на Русия, за действията на властите или за независими граждански активисти.“
Месец след като прави този коментар пред „Асошиейтед прес“, 70-годишният Орлов се превръща в една от статистиките на собствената си група: Той беше окован с белезници и изведен от съдебната зала, след като беше осъден за критика на военните по повод Украйна и беше осъден на 2 години и половина затвор.
По данни на „Мемориал“ в Русия има близо 680 политически затворници. Друга група, OVD-Info, съобщи през ноември, че 1141 души са зад решетките по политически мотивирани обвинения, като над 400 други получават други наказания, а още близо 300 са обект на разследване.
След разпадането на Съветския съюз имаше време, когато изглеждаше, че Русия е обърнала страницата и широко разпространените репресии са останали в миналото, казва Орлов, защитник на правата на човека от 80-те години на миналия век.
Въпреки че през 90-те години на миналия век при президента Борис Елцин е имало отделни случаи, Орлов признава, че големите репресии са започнали бавно след идването на Путин на власт през 2000 г.
Петролният магнат в изгнание Михаил Ходорковски, който прекара 10 години в затвора, след като отправи предизвикателство към Путин, заяви в неотдавнашно интервю за „Асошиейтед прес“, че Кремъл е започнал да потиска инакомислието още преди ареста му през 2003 г. Той прочиства независимия телевизионен канал НТВ и преследва други непокорни олигарси като Владимир Гусински и Борис Березовски.
Запитан дали тогава е мислил дали репресиите ще достигнат днешните мащаби на стотици политически затворници и съдебни преследвания, Ходорковски отговори:
„По-скоро си мислех, че той (Путин) ще се пречупи по-рано.“
Когато през 2012 г. Надя Толоконникова и колежките ѝ от Пуси Риот бяха арестувани за изпълнение на антипутинска песен в главната православна катедрала в Москва, присъдата им от две години затвор беше шок, спомня си тя в интервю. Жената споделя:
„Тогава ми се стори, че това е невероятно дълъг затвор. Дори не можех да си представя, че някога ще изляза.“
Нарастваща нетърпимост към инакомислието
Татяна Становая от Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия , заяви:
„Когато през 2012 г. Путин се върна на президентския пост, след като избегна ограниченията на мандата, като работи четири години като министър-председател, той беше посрещнат от масови протести. Той ги възприе като вдъхновени от Запада и искаше да ги потуши още в зародиш.“
Много хора бяха арестувани, а над десет получиха до четири години затвор след тези протести. Но в повечето случаи, казва Становая, властите „създават условия, в които опозицията не може да процъфтява“, вместо да я ликвидират.
Последваха множество закони, които затегнаха правилата за провеждане на протести, дадоха широки правомощия на властите да блокират уебсайтове и да следят потребителите онлайн. На групите беше поставен ограничителният етикет „чуждестранен агент“, за да се отстрани вредното външно влияние, което според Кремъл подхранва несъгласието.
През 2013-14 г. Навални беше осъден два пъти за присвояване и измама, но получи условни присъди. Брат му беше вкаран в затвора, което се разглеждаше като опит за оказване на натиск върху опозиционния лидер.
Анексирането на Крим от Украйна през 2014 г. от страна на Москва предизвика вълна от патриотизъм и повиши популярността на Путин, като окуражи Кремъл. Властите ограничиха финансираните от чужбина неправителствени организации и групи за защита на правата на човека, като обявиха някои от тях за „нежелани“, и се насочиха към онлайн критиците с преследвания, глоби и понякога със затвор.
Междувременно толерантността към протестите стана все по-малка. Демонстрациите, оглавявани от Навални през 2016-17 г., доведоха до стотици арести. При масовите митинги през лятото на 2019 г. бяха осъдени и хвърлени в затвора още няколко демонстранти. Кремъл използва пандемията от COVID-19 през 2020 г. като извинение да забрани протестите. Към днешна дата властите често отказват да разрешат митинги, позовавайки се на „коронавирусни ограничения“.
След отравянето на Навални, възстановяването в Германия и ареста при завръщането му в Русия през 2021 г. репресиите се засилиха. Цялата му политическа инфраструктура беше забранена като екстремистка, излагайки неговите съюзници и поддръжници на съдебно преследване.
Отворена Русия, опозиционна група, подкрепяна от чужбина от Ходорковски, също трябваше да затвори дейността си, а нейният лидер Андрей Пивоваров беше арестуван. Групата на Орлов „Мемориал“ беше закрита от Върховния съд през 2021 г., година преди да спечели Нобеловата награда за мир като обнадеждаващ символ на постсъветска Русия. Той припомни недоверието към решението на съда.
„Не можехме да си представим всички тези следващи етапи от спиралата, че войната ще избухне и ще бъдат приети всички тези закони за дискредитиране на армията“, каза той.
Война и репресивни нови закони
С нахлуването в Украйна през 2022 г. Русия въведе тези репресивни нови закони, които задушиха всякакви антивоенни протести и критики към военните. Броят на арестите, наказателните дела и съдебните процеси расте като гъби. Обвиненията бяха различни – от даряване на пари на правозащитни групи, помагащи на Украйна, до участие в сегашната „екстремистка“ група на Навални.
Критиците на Кремъл бяха хвърлени в затвора и тяхната известност изглежда нямаше значение. В крайна сметка Навални получи 19 години, докато друг противник на опозицията, Владимир Кара-Мурза, получи най-тежката присъда от 25 години за държавна измяна. Сред пометените също беше художник от Санкт Петербург, който получи седем години за подмяна на етикетите с цените в супермаркетите с антивоенни лозунги. Двама московски поети получиха пет и седем години за публично рецитиране на антивоенни стихове, а 72-годишна жена получи 5 години и половина за две публикации в социалните медии срещу войната.
Активистите казват, че присъдите в затвора са станали по-дълги в сравнение с тези преди войната. Все по-често властите обжалват присъди, които водят до по-леко наказание. В случая с Орлов прокурорите поискаха преразглеждане на предишната му присъда, която първоначално доведе само до глоба; по-късно е осъден на затвор.
Друга тенденция е увеличаването на задочните процеси, изтъква Дамир Гайнутдинов, ръководител на групата за защита на правата в мрежата. Той преброи 243 наказателни дела по обвинения в „разпространение на невярна информация“ за военните, като 88 от тях бяха срещу хора извън Русия – включително 20, които са били осъдени задочно.
Независимите новинарски сайтове бяха до голяма степен блокирани. Мнозина преместиха своите редакции в чужбина, като независимия телевизионен канал Дождь или Новая газета, като работата им беше достъпна за руснаците чрез VPN. В същото време Кремъл разшири продължилото десетилетие репресии срещу руската ЛГБТИ+ общност в това, което според официални лица е борба за „традиционните ценности“, подкрепяни от Руската православна църква, пред лицето на „унизителното“ влияние на Запада. Миналата година обяви „движението“ ЛГБТИ+ за екстремистко и забрани смяната на пола.
Натискът върху религиозните групи също продължи, като стотици Свидетели на Йехова бяха преследвани в цяла Русия от 2017 г., когато деноминацията беше обявена за екстремистка. Николай Петров, гостуващ изследовател в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността, обясни:
„Системата на потисничество е предназначена да държи хората в страх.“
Не винаги това работи. Миналата седмица хиляди хора се противопоставиха на десетки представители на полиция за борба с безредиците, за да оплачат Навални на погребението му в югоизточна Москва, скандирайки „Не на войната!“ и „Русия без Путин!“ — лозунги, които обикновено водят до арести.
Този път полицията необичайно не се намеси.
