Мъже са били застреляни, докато са спели навън, след като са били прекарали дни под земята, задавяйки се в прахта на Сахел, копаейки и търсейки злато, предава „CNN“. Те са били убити от деца – някои очевидно на 12 години – и мъже, които са пристигнали с десетки мотоциклети и са били подтикнати в убийствената си суматоха от жени, които познават добре селото, според свидетели. Местната милиция беше е била напуснала. Армията идва на помощ за няколко часа сутринта, но след това напуска преди здрач, оставяйки нападателите да се върнат на следващата нощ, за да изгорят селото и най-вероятно да откраднат златото, което има там.
В крайна сметка загиват някъде между 170 и 200 души, според изчисления на източник от местна полиция и други служители, и все още остава неясно кои са убийците.
Клането в Солхан, Северна Буркина Фасо, се е провело в продължение на две нощи на изключителна бруталност през юни 2021 г. Убийствата скоро изчезнаха от международните заглавия, погълнати от ритъма на упорито насилие в региона Сахел, който е сух участък от земя, намираща се между пустинята Сахара и африканската савана, и е засегнат от извънредната климатична ситуация.
В беззаконните и отдалечени общности на Сахел джихадистите все повече господстват. И все пак един вероятен виновник за този инцидент, местният филиал на Ал Кайда JNIM, осъди бруталността на атаката. А другият основен заподозрян, ISIS, избра да обвини Ал Кайда, пише свързан с ISIS вестник. Десетки интервюта на „CNN“ с оцелели, местни свидетели и служители на Буркина Фасо описват най-пълния и тревожен досега разказ за вилнеене, извършено в продължение на 48 часа, отчасти от деца, което подкрепяната и обучена от САЩ армия на Буркина Фасо е била безсилна да спре.
И все пак малко служители или свидетели се обединяват около предположението за последователен и тенденциозен мотив за атаката. Изпратени ли са децата-нападатели за златото на Солхан, като разменна монета на техните ислямистки господари? Дали това беше наказателно убийство, поръчано от джихадисти срещу лоялни на правителството селяни?
Историята на Солхан е забележителен белег в патоса на бруталността, разпространяваща се в Сахел. Намесата – и сега продължаващото изтегляне – на френската армия, пристигането на силите на Европейския съюз и постоянната подкрепа на Пентагона означават, че милиарди са изразходвани в опити за укрепване на местните сили за сигурност. Но вместо това насилието се разраства, особено в Буркина Фасо през последните години.
Кризата в някои от най-бедните държави в Африка на юг от Сахара представлява непосредствена заплаха за сигурността на Европа, а оттам и за Съединените щати, казват анализаторите, като предоставят сигурна и просторна среда за размножаване на терористични мрежи. Американските служители описаха „пожара на тероризма“ в Сахел, като „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ „щурмуват“ в Западна Африка, като целят „да създадат нов халифат“.
Незаконното злато се очертава като ключов източник на финансиране за джихадистки групи, които изземват т. нар. „неформални мини“ – малки минни обекти, които разчитат до голяма степен на физически труд и основна технология за извличане на благородни метали и минерали – в Буркина Фасо, Мали и Нигер от 2016 г., според доклад на Кризисната група от 2019 г. Бачир Исмаел Уедраого, министър на енергетиката и мините на Буркина Фасо, каза пред CNN, че страната губи 20 тона злато чрез неофициален добив и износ всяка година на стойност приблизително 1 милиард долара на свободния пазар. Уедраого го описва като „военна икономика“ – система, която използва добре координирани маршрути през африканския континент. Той беше категоричен:
„Златото, което в крайна сметка купувате, финансира тероризма и засяга семействата ни тук.“
Първата нощ: Клане
Заклещено в сухите равнини на около 400 километра (250 мили) североизточно от столицата Уагадугу, златото на Солхан е единственото богатство на селото и неговото проклятие. Сателитните изображения на селото показват щетите, които неформалният добив е нанесъл на теракотовата почва – овъглените сиви хвостове и разваляне от интензивната дейност на мъжете, които прекарват толкова много часове в копаене под земята, че трябва да спят на открито, за да се възстановят.
Подкрепена от местното правителство милиция, наречена VDP (френско съкращение, означаваща Доброволци за отбраната на страната), осигурява известна сигурност. И все пак през нощта на 4 юни Солхан остана почти беззащитен.
Повече от 100 джихадисти, на десетки триколки и мотоциклети, са били забелязани на 20 километра (12 мили) от Солхан същия следобед, според Бурейма Ли, емир на местния регион Яга.
Армията беше предупредена за възможна атака, но не беше ясно дали ще се насочи към Солхан или близкия Себа – според информация на Али Бокум, активист от Регионалния младежки съвет на Сахел в Буркина Фасо – затова местното подразделение избра да остане в Себа, където е базирана. VDP в Солхан също се свърза с армията за заплахата, но им беше казано да напуснат селото, според Бокум.
Журналисти от „CNN“ са направили множество опити да се свърже с армията на Буркина Фасо за коментар, но безуспешно, пише изданието.
Златото изглежда определяше приоритетите на нападателите. Мините в Мусига, малко селище на изток от Солхан, бяха засегнати първи, според миньори, които са присъствали на инцидента. Много от оцелелите, свидетели и служители поискаха анонимност за тяхната безопасност.
„Лицата им бяха скрити с шалове“, каза миньорът за нападателите и дообясни:
„Имаше много от тях на велосипеди и започнаха да стрелят. Започнах да бягам за живота си – на 30 километра, цяла нощ, в безопасност.“
Този миньор каза, че не е виждал деца сред тази група, а други двама служители отрекоха участието на деца в мините Мусига.
Далечният изстрел от Мусига беше погрешно интерпретиран от миньорите в Солхан, които „помислиха, че идва армията“ при рутинен патрул и така „останаха до кладенците си“, каза служителят на минното дело.
„След това нападателите удариха база на VDP по пътя към селото, преди да преминат към основната си цел. При влизане в Солхан конвоят от деца, жени и вероятно някои мъже се раздели. Една група зави наляво към мините. Друг се е карал спокойно към центъра на селото. Първите изстрели в Солхан, чути от свидетели в 2:08 часа сутринта, са били в мините, каза източник от полицията.“ „Златотърсачите бяха първи… в засада… убити на случаен принцип“, каза той, докато описва типичната нощна сцена.
„Повечето от миньорите спят навън, на това място. Те не могат да спят на закрито и също не се прибират вкъщи. Обикновено само няколко от тях влизат в кладенеца късно през нощта и повечето излизат заради топлина.“
Един миньор каза, че някои жертви са били застреляни, докато са спали навън, а други са били заклани, докато са работили, хванати под земята.
„Всички нападатели, открити отвън, са спящи хора. Това е, което им направи възможно да ги избият така.“
Друг миньор разказа:
„Хората започнаха да излизат от ямите и да бягат… да бягат за живота си.“
Той добави, че други са се скрили в кладенците с дълбочина 30 фута.
Служителят на минното дело описа как голям пистолет е бил позициониран под близкото дърво за използване при атаката. „Много избягаха, но когато бягаш, ще те видят и стрелят по теб“, каза той, добавяйки, че някои миньори са оцелели, като се крият в ямите до 8 сутринта. Служителят каза още:
„Първият човек, който слезе на мястото на на следващия ден ми се обади и каза, че телата са лежат като риби.“
Няколко свидетели и служители казаха на CNN, че нападателите са имали задълбочени познания за оформлението на Солхан. „Това са хора, които отделят време да проучат целта си“, потвърди източникът от полицията, който каза, че свидетели споменават, че ясно чуват женски гласове сред нападателите. „Те посочиха „влезте в къщата на този човек, направете това и онова“ и казаха на децата „отидете тук-там“, че не могат да пуснат един човек да си тръгне“, каза източникът.
Местният активист Абду Хоефи от организацията за правата на човека Буркина Фасо Движение за човешки и народни права (MBDHP), каза, че жените са играли мажоретна роля с децата нападатели, с викове: „Ти си добър стрелец!“
Един свидетел, който каза, че родителите му са били убити при нападението, каза пред CNN в Солхан:
„Те дойдоха с жени и малки деца, държащи оръжие. Франсоа, магазинер, той беше отведен, приятелю. Ако беше мъж, те убиха него – момче, те го отвлякоха. Малко такова, показвайки прегръдката на бебе в ръцете си, което кърмеше, беше отведено. Майка му загуби ума си.“
Една жена от Солхан, с яркосинята си рокля, която блестеше, докато пресява зърна през сито, описва как е оцеляла през нощта:
„Те унищожиха всичко… Избягах в къщата си с детето си на гърба… Цяла нощ не можах да спя Видяхме светлината от куршумите навсякъде… Само Бог ни спаси, иначе щяха да ни изтребят всички.“
Друг свидетел каза, че той и съпругата му били в леглото с 5-дневното си бебе, когато чули изстрела.
„Трима терористи минаха покрай къщата ми, пред мен и си говореха. Те не спряха. Виждах как куршумите валят навсякъде през нощта.“
Свидетелят, който е бивш охранител на местната мобилна антена, каза, че тази нощ нападателите са деактивирали телефонната мачта и са извадили батерията ѝ, отрязвайки селото от външния свят и спирайки всякакъв шанс за помощ.
Нападателите си тръгнали на разсъмване, а същият свидетел каза, че селяните отново започнали да излизат навън към 5 часа сутринта. „Не можех да преброя труповете, които бяха отстрани на пътя“, спомня си той. „Където и да отидеш, наоколо имаше тела.“
Мината също беше апокалиптична сцена. Друг оцелял разказа:
„Открихме, че всички са загинали в кладенеца. Направих до осем пътувания с мотоциклетна кабина, за да пренасям трупове.“
Служителят на минното дело добави, че „всички са били натоварени на и с моторите като чували със зърно“.
Тогава армията най-накрая пристига. Един миньор каза пред CNN, че нападателите са зависели от бавната реакция на военните, когато са започнали атаката си. „Това е Буркина Фасо. Няма бърза реакция“, каза миньорът.
„Ако знаеха, че след 30 или 40 минути армията ще дойде, те нямаше да атакуват. Но използваха цялото си време.“
Когато военните пристигат, не е останало нищо друго, освен да погребат мъртвите, каза той и добави:
„Те изкопаха голяма дупка. Нямаше друго решение.“
Бившият охранител на телефонната централа каза, че силите за сигурност са помолили селяните „да се върнат у дома си и да заключат вратата и да не крият никакви терористи“.
Двама служители казаха, че конвоят на екстремистите всъщност не е тръгнал по белия свят, а вместо това се е преместил в скривалище в храсталака и е изчакал. Служителят на минното дело уточни, че става дума за отдалечен граничен район, където смята, че са се скрили терористите. Източникът от полицията каза, че не е ясно дали са се срещнали с лидери там за допълнителни инструкции, или просто са изчакали закрилата на нощта.
Някои от селяните, останали в Солхан, са се опитали да избягат, каза източник от полицията. „Те не знаеха дали е свършило или не“, каза той. Болницата в най-близкия град Дори е била „претоварена“, каза той. Но не е станало ясно дали нападателите са приключили със Солхан. На здрач отговорът дойде.
Втората нощ: Унищожение
„Чух звука от мотоциклетите им и казах: А, те са тук отново“, каза един свидетел и продължи:
„Върнах се в двора си, изгасих осветлението в къщата си, взех си постелката, взех си одеялото.“
Той потвърди, че е заминал за друго село – пътувайки пеша с група деца на Солхан, възрастни жители и бременни жени. Но този път фокусът на конвоя беше различен: те искаха да унищожат или ограбят всичко останало. „Те започнаха да горят. Влязоха в къщите“, каза един оцелял.
„В магазините взимаха дрехи, напитки, пари, качваха ги в превозните средства.“
„Те се върнаха, намериха четири мотоциклета у нас“, каза друг оцелял и продължи:
„Изгориха всичко. Изгориха всичките ни къщи, докато не изчезна дори ламарината. Взеха ориз, захар, олио и кутии с други неща.“
Показвайки на оператор онова, което е останало от дома му, оцелелият посочи опустошението – стените, черни от сажди, с изключение на петна, където телевизорът беше фиксиран, преди и той да бъде ограбен.
„Гранатата премина през стената и отиде от другата страна“, каза той, сочейки липсващо петно от мазилка. — Целият покрив го няма.
Служителят на минното дело каза, че при насилието са заклани и 80 овце.
Млади мъже, оцелели след атаката, потърсили лекарства за психологическата травма в близкия Дори, добави той.
„Поставяха им хапчета или инжекции, защото казват, че не могат да затворят очите си, защото все още виждат мъртвите тела“.
Видеозапис, заснет през юли, показва овъглената селска клиника – болничните легла и консултантската стая, които не могат да се използват. Магазини и домове бяха изгорени, а редиците от оставени сгради се сринаха или останаха само металните им порти. Мотоциклети бяха запалени. Дори минната техника, използвана за разбиване на скали, беше наполовина разбита, но във видеото част от нея все още бръмчеше около мините, които останаха да функционират.
На земята все още имаше гилзи. Мащабът на унищожението – подхранван, изглежда, от нещо по-нихилистично от просто грабеж – изненада някои служители.
От юни официални лица, експерти и оцелели се стремят да разберат повече за клането. Правителството, изправено пред протести в Дори заради бездействието и пропуските в сигурността, обвини джихадистите. Говорителят на правителството Усени Тамбура каза за Radio France Internationale, че двама заподозрени са били задържани преди атаката и арестите са накарали служители да го свържат с малко известна група, наречена Муджахед ал Кайда, която е свързана с филиала на Ал Кайда JNIM. Тамбура каза, че златото също е мотивиращ фактор. Непосредствено след това правителството уволни част от служителите по сигурността и обяви тридневен национален траур. Тамбура каза пред CNN през ноември, че правителството вярва, че клонът на Ал Кайда JNIM стои зад клането. Той посочи, че броят на загиналите е 132, което включва нападатели, убити при инцидента, и смъртни случаи от съседно нападение. Тамбура отказа да коментира отсъствието на армията в Солхан същата нощ и каза, че военните на Буркина Фасо са следвали всички протоколи, определени между тях и САЩ като условие за помощ. Говорителят добави, че джихадистите са били подхранвани от глад да контролират ресурси, а не от идеология.
Служител на френското военно разузнаване, който не искаше да бъде назоваван при обсъждане на чувствителна информация, се съгласи, че джихадистите вероятно са отговорни, като каза, че клането вероятно е извършено от група „в процес на формиране“, свързана с JNIM. Служителят потвърди, че атаките срещу цялото население, също толкова безразборни, колкото тези срещу Солхан, обаче са по-скоро отличителният белег на ISIS.
Проява на насилие
Проявата на насилие отново подчерта бързото влошаване на социалните структури и сигурността в региона на Сахел.
Служител на американското разузнаване каза:
„Има абсолютна необходимост от западно участие и ангажимент, за да се справим с експанзията на базираните на Ал Кайда и ИДИЛ групи в района и да не им се даде пълна свобода на движение – както и за изграждане възможностите и капацитета на африканските партньори.“
Американският служител добави, че изглежда кризата се подклажда от местните партньорства между джихадистите, а не от притока на бойци на ISIS от разпадането на бившия халифат на ISIS в Ирак и Сирия. Те казаха, че не са забелязали широка тенденция бойците на ISIS да се придвижват от Близкия изток към района на Сахел, с изключение на един или двама лица, които представляват интерес.
Служителят каза, че основната грижа е как филиалите на ISIS в цяла Африка са успели да споделят тактики и да изграждат способностите си.
„Независимо дали става дума за физически способности за улесняване от група като ISIS Сомалия с по-квалифицирани бойци или по-добра медийна координация от други групи и възможността за бързо разпространение на тези способности по-широко… това е изключително тревожно“, обясниха те и допълниха:
„Можете да вземете група, която вероятно не е много ефективна, и да ги направите много ефективни бързо, ако успеят да използват част от този набор от умения.“
В Буркина Фасо и съседите му от Сахел Мали и Нигер въоръжени ислямистки групи са убили над 800 цивилни при атаки само през 2021 г., според Human Rights Watch.
Тридневен траур беше обявен в Буркина Фасо след атака през август в село Горгаджи, намиращо се на около 50 километра западно от Дори, където екстремистите убиха 80 души, съобщи агенция Франс прес. Съобщава се, че четиринадесет войници са били убити в засада през октомври близо до Йиргу, също на север, мястото на подобна атака, при която загинаха 15 полицаи през юни, според Ройтерс.
Въоръжени мъже убиха десетки хора при друго клане в Йиргу през 2019 г., според Amnesty International.
Това нарастване на насилието се случи въпреки трайната, нископрофилна военна мисия на САЩ в Буркина Фасо, която предостави десетки милиони долари помощ през 2018-19 г.
Съобщава се, че десетки съветници са наставлявали елементи от армията на страната, докато в информационния лист на американското посолство се казва, че САЩ са обучили и оборудвали 3000 войници и жандармеристи. И все пак значителни части от нестабилния север на Буркина Фасо остават извън контрола на правителството. Дългогодишните обвинения в злоупотреби от страна на военните също усложниха отношенията ѝ с ключовите ѝ военни поддръжници, по-специално Франция и САЩ.
Правозащитните организации също се сблъскват с трудности в Буркина Фасо. Правителството спря дейността на Норвежкия съвет за бежанците през септември, след като хуманитарната група отбеляза бързината на страната при регистрирането на разселени хора.
За източника от полицията обаче клането в Солхан беше особено методично и несравнимо по своята бруталност. „Това са хора, които отделят време да изучат целта си“, каза той.
„Мъчително е да видиш жена да инструктира дете да убива този и онзи. Болезнено.“
А за оцелелите първоначалното отсъствие на армията, както и напускането й с настъпването на нощта са индикации за тъмното място, в което живеят.
„Ако армията не е с хората, как е възможно това?“, попита един оцелял.
„Веднага след като армията си тръгна, нападателите отново дойдоха. Това е странна страна. Странна страна.“
