Четири станции измерват чистота на атмосферния въздух в Бургас, а резултатите, които подават, могат да бъдат проверени от всеки гражданин на следния линк. Измерват се количеството на прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и азотен оксид, като показват стойности “ много добро“, „добро“, „средно“ и „нарушено качество на въздуха“, които са обозначени съответно в зелено, жълто, оранжево и червено.
Справка в сайта тази сутрин показва, че всички стойности са зелени, което показва, че качеството на въздуха е много добро.
През последните дни обаче бе повдигнат въпроса за това колко обективни са тези данни и дали националната ни система за контрол на качеството на атмосферния въздух не е компрометирана. Внимание на казуса обърна адв. Димитър Площаков, който е завел и спечелил дело за 10 000 лева обезщетение срещу Министерството на околната среда и водите за понесени от него и семейството му неимуществени вреди заради мръсния въздух и според него незаконната заповед, с която е определено местоположението на националната система за измерване на качеството на въздуха.
Всичко това доведе и до реакция в Бургас, където темата с мръсния въздух и неприятните миризми е много актуална. Припомняме, че през последните месеци градът е масово обгазяван със силна миризма на нефтопродукти и газ, като досега нито една институция не може да открие нейния източник, а в същото време уредите не показват отклонения в нормите на параметрите, които отчитат.
Във Facebook групата „Мръсотията в Бургас“ вчера се появи публикация по темата, която обръща внимание именно на това къде се разполага мобилната станция и дали данните от нея могат да бъдат обективни.
„Това са снимките, които направих днес на мястото, където трябваше да бъде мобилната станция за измерване на качеството на въздуха (КАВ). Но… не я виждате, защото просто я няма! След кратък престой в ж.к. „Възраждане“, мобилната станция загадъчно изчезва, оставяйки след себе си само въпроси.
С изненада разбрах от хора в района, че до преди 10 дни тя наистина е била там – точно на края на ул. „Фердинандова“. Хората споделят, че антените ѝ са били много близо до листата на дърветата, но най-интересното е, че вятърът в района духа основно от север и изток, което означава, че станцията вероятно не е отчела нищо от трафика на съседните булеварди.
Стратегическо ли е било това разположение или просто случайност?
А защо станцията стоя толкова кратко във „Възраждане“? Четете надолу, отговорът няма да ви остави безразлични!
На 8 октомври адвокат Площаков, по време на пресконференция в „БТА“, направи шокиращото изявление, че „Националната ни система за контрол на качеството на атмосферния въздух е компрометирана. Станциите са разположени в зелени градини, отдалечени квартали, далеч от реалните източници на замърсяване.“ Съвпадение или не, точно на този ден мобилната станция е била преместена… този път в ж.к. „Лазур“.
Тя е била поставена в ж.к. „Възраждане“ на 20 септември, но само след три седмици, точно на 8 октомври, вече я местят.
Стратегическо ли е било това преместване или просто случайност?
И тук идва следващият въпрос – Защо през лятото, когато имаше толкова много сигнали за миризми на нефтопродукти от района на пристанището, никой не си направи труда да я премести? Тя престоя там над 2 месеца в близост до рафинерията, но сега, във „Възраждане“, не изкара и пълни 3 седмици, преди да бъде удобно преместена в ж.к. „Лазур“, точно до блок 1.
И още един важен въпрос, който задавам от няколко месеца – Защо не я разположат в районите на „Трапезица“, „Билкова аптека“ или до детска ясла №3 на ул. „Сан Стефано“? Там бихме получили реална картина за качеството на въздуха в града.
Явно истината за въздуха, който дишаме, не е удобна за всички“.
В публикацията се предлага мобилната станция да бъде преместена в градинката до кръстовището на двата централни булеварда „Сан Стефано“ и „Стефан Стамболов“, където трафикът е много интензивен.
Вчера представители на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ обявиха, че е възможно да бъдат преразгледани местата, на които са разположение станциите за измерване на качеството на атмосферния въздух. Те обясниха, че до преди няколко години по закон не е било възможно една станция да се мести, ако за последните три години там са регистрирани превишения на допустимите стойности на замърсяване.
Оттам заявиха, че вече има възможност да бъдат предприети съответните мерки и ще се изготвят писма към общините, за да бъде сформирана работна група след представяне на възможните терени и да се обсъди дали предложенията отговарят на буквата на закона, за да може да бъдат преместени станциите.
