Как се продава болница?

Оказва се, че продажбата на болница става бързо, лесно и е сладка работа. Продажбата се случва у нас, не в чужбина.

За да продадеш лечебно заведение е нужно да намериш наглец, който да го купи на някаква негоугодна цена, корумпиран кмет, продажни общински съветници, послушна администрация, услужливо неработещи институции и един Българин, който да се бори срещу цялата тази шайка и за благодарност да му спретнат дело по измислени обвинения.

Първо кметът решава, че ще има продажба и администрацията му подготвя необходимите документи. Без търг, без конкурс, без публично оповестяване. Шефът казва и слугите безропотно изпълняват. Нарушаването на закона не е нарушение, щото за наши хора може, а за вашите пращаме КНР /Каскета на Републиката/.

Следва гласуване на сесия на общинския съвет. Гласува се до приемане на предложението болницата да се продаде. Условията и цената на сградата нямат значение, няма значение кой общински съветник е против, няма значение колко пъти ще се прегласува, няма значение, че се нарушава законът, защото Каскетът дебне всеки, който се надигне срещу безобразието.

Каскетът не идва сам. Той идва по поръчка на Тиквата. Те са неразривно свързани, подкрепят се и отиват при всеки един, който се противопостави на крадливото антибългарско синьо статукво.

Българинът предприема законни и адекватни действия срещу престъпното решение на съвета и престъпната клика. Започва борба със сините вятърни мелници. Включват се и съмишленици на българина, които са рамо до рамо с него.

Законът повелява, но институцията не изпълнява! Болницата си заминава и българинът става жертва точно на тази институция, която е призвана да отсъжда обективно, да е неподвластна на различни влияния и която трябва да се бори срещу престъпни решения и престъпници.

Безнаказаните своеволия на институционалните плъхове имат тежки последици и за самите тях, но не го осъзнават. Затиснати от тежестта на рушвети и сервилност, погледите им стигат до ръба на банкнотите, а мозъците им са обременени с настоящето, забравяйки за бъдещето. Тяхното мото е:

„Парата диктува правилата!“

Но накрая победата ще е на тези, които не се отказват, които защитават всичко българско, които яростно бранят правдата, които безкористно се отдават на каузата. Тоест, победата ще е наша!

Приликата с действителни лица и събития е напълно слочайнъ и ако има някой припознал се, и има възражения, то спокойно може да опъне платната, за да се възползва от морския бриз, отпътувайки безславно.