В мазе в Източна Украйна млади мъже седят на дълга маса, претрупана с лаптопи, а очите им са приковани към телевизионния екран на една ръка разстояние, пише „CNN“. Те гледат черни фигури на мрачен зимен хълм, които изглежда изпадат в паника, след което тичат през кадъра. Това е видео на живо от малък украински дрон, намиращ се на няколко мили – наблюдател за артилерийски екипи, опитващи се да убият руски войници в окопите им. На фона облаци дим се издигат от почти неуспешните удари на украинските залпове.
По протежение на източните фронтови линии, в командните центрове на сутерените, скрити зад необозначени метални врати, книжни украински войници насочват артилерийски огън в отчаян опит да задържат руско настъпление.
Това е полигон в реалния живот за иновативна война от 21-ви век. Мъжете използват евтини, налични в търговската мрежа дронове и потребителски програми за чат, за да идентифицират и съобщават за насочване на оръжия, които в много случаи са на няколко десетилетия. Най-ожесточената им битка се води за град Бахмут, обсаден от месеци от руските сили. Свирепостта на тази битка е очевидна от първите моменти на приближаване на града, където черен дим се издига от жилищни блокове.
Докато екип на „CNN“ влизаше по силно натоварения главен път, руски артилерийски снаряд падна върху сграда само на няколко десетки ярда. Миг по-късно друг снаряд отново се заби в сградата, което накара нашия военен ескорт да накара екипа да напусне. Голяма част от тази война се води, като се избягва непрестанната руска артилерийска заплаха.
Кремъл е съсредоточил голям брой сили за това нападение срещу Бахмут и украинските войски изпитват затруднения, казва Петро, командир на Националната гвардия, който ръководи тази част. Той споделя:
„Чувствам се като едно постоянно, непрекъснато нападение. Единственият прозорец за почивка е, когато хората им свършат и чакат подкрепление.“
Подобно на други в украинската армия, Петро използва само малкото си име, за да защити самоличността си. Той описва битка, в която Русия изпраща вълна след вълна от войници, като изглежда, че не се интересува много дали те ще бъдат покосени.
„Тяхната тактика е да изпращат напред тези бедни хора, които трябва да елиминираме“, обяснява Петро и допълва:
„Те не могат да превземат Бахмут с пряка атака, затова го заобиколиха. Трябваше да се преместим от градските райони в полетата, където сме много изложени на артилерия.“
Описанието на Петро повтаря това на Сергей Хайдай, украинският ръководител на съседната област Луганск, който миналия месец заяви, че близо до Бахмут руснаците „умират масово – мобилизираните просто вървят напред, за да идентифицират позициите ни“.
Някои руски войници описаха значителни загуби, въпреки че руското министерство на отбраната по-рано този месец заяви, че загубите „не надвишават 1% от бойния състав и 7% от ранените“.
Всяко кътче на подземния команден център е заето – от бели дъски, отчитащи убийствата, спални легла, кутии с дронове, чакащи да бъдат конфигурирани.
„Пътищата са кални.“, описва Петро и признава:
„Не можем да евакуираме ранените достатъчно бързо и да доставим боеприпаси.“
Украинските командири също се оплакват от липсата на комуникация между частите и че им липсват достатъчно офицери от по-ниско ниво, за да поддържат войниците мотивирани и в битката след месеци на изтощителна война. По-напред, в линията на дървета, граничеща със земеделска земя, е украинската артилерийска част от другия край на телефоните с мазето.
Туман, командирът на батареята, получава координати на мобилен телефон в едната си ръка, а в другата ги записва в тетрадка. Той ги извиква и войник им нарежда в отговор, преди да надникне през мерника, за да насочи артилерийското оръжие от съветската ера, което сега зареждат със снаряди, произведени в Полша. Като с дръпване на въже есенните листа се отърсват от почти замръзналата земя и артилерийски снаряд изсвирва към хоризонта. В относителната безопасност на близкия изкоп Туман заяви:
„Нашият генерален щаб се опитва да достави възможно най-много патрони. Но разбираме, че калибърът ни е нисък. Но получавате това, което получавате.“
Той твърди, че точността на руската артилерия се е влошила през годината, тъй като украинските сили са навредили на способността на своя враг да провежда въздушно разузнаване.
„Прецизността им падна.“, изтъква той – „Но техните патрони летят над нас през цялото време.“
В друг сутеренен команден център, намиращ се по на юг в района на Донецк, друга група войници се взират в собствените си екрани. Техният командир, Павло, ни споделя, че броят ежедневните жертви са десетки. Той е категоричен:
„Превозните средства и боеприпасите могат да се разширяват. Опитваме се да не ги броим и ги използваме толкова, колкото ни е необходимо, за да спрем врага да напредва. Единственото нещо, което не можем да възстановим, са човешките животи.“
Мъжът е оптимистичен относно тази цена.
„Няма война без жертви.“, реалистично коментира той и допълва:
„Ако се съпротивляваме и не искаме да позволим на руснаците да превземат нашата територия, трябва да се бием. Ако се бием, вземаме жертви. Тези жертви са оправдани и неизбежни.“
