Години наред Германия и нейните съюзници, обичащи строгите икономии, бяха фискалните лидери на Европа, пише „Politico“. Техният девиз беше прост: Никакъв съвместен дълг, никакви бюджетни свободи и абсолютно никакви празни чекове за Брюксел.
Заедно тази коалиция от богати северни държави – Австрия, Дания, Швеция, Финландия и Нидерландия – държеше здраво касичката на Европейския съюз, надхитряйки Южна Европа в маратонските бюджетни битки.
Но в единния фронт на Севера се появяват пукнатини. Войната по границите на Европа, икономическите промени и президентът на Съединените щати, който смята да се оттегли от НАТО, наложиха преосмисляне – и пестеливият съюз се разклаща точно в момента, когато ЕС се подготвя за следващото голямо бюджетно изпитание.
В миналото тези пестеливи държави разработиха „тясно свързана, добре подготвена стратегия за спиране на идеи, свързани с повече разходи“, заяви пред „Politico“ правителствен служител от ЕС с опит в наблюдението на няколко бюджетни преговори.
Предстоящите преговори по бюджета за 2028-2034 г. обаче обещават да бъдат „напълно различни“, според служителя, на когото, както и на други, цитирани в тази статия, е предоставена анонимност, тъй като не им е позволено да говорят официално.
„Група от скандинавски и балтийски държави разработва различна визия, фокусирана върху въпроса за сигурността, която ги отличава от другите пестеливи страни като Холандия и Австрия“, коментира пред „POLITICO“ Еулалия Рубио, анализатор от мозъчния тръст Институт „Жак Делор“.
Суверенитетът се превърна в нов лозунг и дори твърдолинейни фискални ястреби като Дания и Финландия се замислят за разхлабване на кесията, за да се укрепи колективната отбрана и устойчивостта на ЕС срещу външни заплахи.
Ключов знак за тази промяна дойде по време на новогодишната реч на датския министър-председател Мете Фредериксен, която смая бюджетните ветерани на ЕС, като се застъпи за повече разходи за отбрана, държавна помощ и инвестиции в суверенитета на Европа.
За страна, която отдавна е скептично настроена към задълбочаването на интеграцията в ЕС, думите на Фредериксен отбелязаха сеизмична промяна.
Притисната между руската офанзива в Украйна и президента на САЩ, който иска да отнеме Гренландия от страната ѝ, Фредериксен заложи на идеите за суверенитет на ЕС във френски стил, които Копенхаген доскоро възприемаше като анатема. По време на отделно интервю през декември Фредериксен изтъкна:
„Гледаме на държавните помощи с нови очи, на общия дълг с нови очи и на бюджета на ЕС с нови очи. Това е ново време.“
Анализаторите приветстваха изказването ѝ като крайъгълен камък в отношенията на Дания с ЕС и потенциален клин в скандинавско-германския съюз. Ето какво заяви Якоб Функ Киркегор, анализатор в мозъчния тръст Bruegel:
„Фредериксен лично смени позицията си на 180 градуса.“
Според него това ще позволи на министър-председателя „да максимизира влиянието на Дания“ по време на преговорите за бюджета, тъй като тя може да действа като строител на мостове между различни групи държави.
Това не е малко събитие. Фредериксен е един от най-стабилните и опитни лидери на ЕС, а страната ѝ ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС по-късно тази година – което дава на Копенхаген значително влияние върху дневния ред на блока.
Дилемата на отбраната
Не всички обаче са убедени, че скромните държави са на прага на пълно разпадане. „Има много дим и огледала“, предупреди един дипломат от ЕС.
„Трудно е да се разбере какви са действителните позиции.“
Това, което е сигурно, е, че нахлуването на Русия в Украйна принуди северните членки на ЕС да си направят равносметка, особено по отношение на разходите за отбрана.
Страни като Финландия и Естония, които са географски по-близо до конфликта, сега подкрепят съвместния дълг на ЕС за финансиране на покупките на оръжия – идея, която в миналото беше немислима за пестеливите държави.
Въпреки това други членове на алианса не са променили мнението си. Германия и Нидерландия остават твърдо против съвместния дълг на ЕС за отбрана, което подчертава задълбочаващото се разделение в коалицията.
Австрия също вероятно ще засили съпротивата си срещу дълга на ЕС, ако новият канцлер стане крайнодесният Херберт Кикъл, който е в близки отношения с Русия.
Въпреки това алиансът не е напълно мъртъв.
Според дипломат от ЕС „старата група на пестеливите се е събрала отново“, за да се противопостави на увеличаването на разходите по време на преговорите през ноември за годишния бюджет на ЕС.
Рубио от Института „Жак Делор“ прогнозира, че групата вероятно ще се завърне и в предстоящите преговори за бюджета:
„Не мисля, че коалициите на пестеливите срещу нетните бенефициенти [тези, които получават повече пари от ЕС, отколкото внасят] ще изчезнат.“
Но, добави тя, „ще има допълнителна група за натиск, съставена от Полша и страните от Източна Европа, която ще иска по-голямо внимание към въпросите на сигурността“.
Въпреки това мнозина смятат, че истинският тест за съдбата на пестеливите ще дойде, ако изборите в Германия донесат мнозинство за дясноцентристкия Християндемократически съюз на Фридрих Мерц.
Едно правителство, оглавявано от ХДС, вероятно ще се противопостави на големите разходни проекти на ЕС, независимо дали става въпрос за отбрана или зелени инвестиции.
Но ако най-голямата държава в блока промени мнението си и стане по-разточителна, нейните непокорни съюзници вероятно ще последват примера ѝ.
„Все още чакаме големия човек“, каза правителственият служител на ЕС, визирайки Берлин. И добави:
„Те са гравитационната точка на МФР [многогодишната финансова рамка, бюджетът на ЕС], всички следят позицията на Германия.“