На Европа вече не ѝ се налага да търпи онази изтъркана иронична фраза на Хенри Кисинджър за това на кого да се обадиш, ако искаш „да се обадиш на Европа“. Така или иначе сега никой не се обажда, пише “Politico”.
От безбройните геостратегически илюзии, които бяха разрушени през последните дни, най-отрезвяващият извод за всеки жител на континента трябва да бъде следният: На никого не му пука какво мисли Европа. В редица глобални огнища на напрежение – от Нагорни Карабах до Косово и Израел, Европа е ограничена до ролята на добронамерена неправителствена организация, чийто хуманитарен принос е добре дошъл, но иначе е игнориран.
27-членният блок винаги е изпитвал трудности да формулира своя последователна външна политика, като се имат предвид различните национални интереси. Въпреки това дълго време той имаше важно значение, най-вече поради размера на своя пазар. Влиянието на ЕС в световен мащаб обаче отслабва на фона на прогресивния спад на икономиката му и неспособността му да демонстрира военна мощ във време на нарастваща глобална нестабилност. Вместо „геополитическата“ сила, в която председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща да се превърне съюзът при встъпването си в длъжност през 2019 г., в крайна сметка ЕС се превърна в общоевропейска пешка, която донякъде буди недоумение у „сериозните играчи“ на международната политическа сцена, като в повечето случаи членовете му просто се смущават сред какофонията си от противоречия.
Ако това звучи крайно и сурово, нека вземем за пример събитията от последните 72 часа. След като през уикенда групировката „Хамас“ изби стотици израелски невинни граждани, в понеделник еврокомисарят по разширяването и политиката на съседство Оливер Вархели обяви, че блокът „незабавно“ ще спре помощта за Палестинската власт в размер на 691 млн. евро. Няколко часа по-късно словенският комисар Янез Ленарчич опроверга унгарския си колега, като настоя, че помощта „ще продължи, докато е необходимо“.
След това пресслужбата на Комисията отправи изявление, че ЕС ще извърши „спешен преглед“ на някои програми за помощ, за да гарантира, че средствата няма да бъдат насочени към тероризма, което означава, че такива предпазни мерки досега не са били въведени. Що се отнася до върховния представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел, резултатът от всяко преразглеждане на помощта за палестинците беше предрешен, което стана ясно от коментара му: „Ще трябва да подкрепяме повече, а не по-малко.“.
В обобщение: В рамките само на 24 часа ЕС премина от обявяване на спиране на цялата помощ за палестинците до обратното твърдение, че ще увеличи потока от средства в тази посока.
Реакцията на ЕС спрямо събитията в Израел беше не по-малко объркана. Дори когато Израел все още броеше жертвите от ужасяващата смъртоносна атака, Борел, дългогодишен критик на страната, който на практика е обявен за персона нонграта там, не взе категорично страна в конфликта. Борел осъди строго действията на „Хамас“, като ги нарече „варварската и терористична атака“, като същевременно упрекна Израел за блокадата на Газа и подчерта „страданието“ на палестинците, които са подкрепили идеята „Хамас“ да дойде на власт.
Тези стъпки обаче веднага предизвикаха недоволство от други краища на ЕС, като Клер Дейли, евродепутат с леви възгледи от Ирландия, постави под въпрос легитимността на Урсула фон дер Лайен и я призова да „замълчи“. В средата на седмицата определянето на позицията на Европа по отношение на кризата в Израел приличаше на игра на Дартс със завързани очи.
Рисково положение
Не е нужно човек да се вглежда по-далеч от Украйна, за да си докаже, че позицията на ЕС не е особено променена и днес. Въпреки че ЕС направи каквото може, предоставяйки десетки милиарди финансова, хуманитарна и военна помощ, това не е достатъчно, за да помогне на Украйна да задържи руските сили на разстояние. Без подкрепата на САЩ, вероятно руските войски вече щяха да бъдат разположени по целия източен фланг на ЕС – от Балтийско до Черно море.
Тежкото положение на Украйна подчертава пропастта между геостратегическите стремежи на Европа и реалността. Въпреки че Европа не очакваше пълномащабната инвазия от страна на Русия, тя от години изтъкваше необходимостта да подобри отбранителните си способности. Реалността е такава, че винаги ще бъде по-лесно някой в нужда да се опре на Вашингтон, отколкото да се постигне европейски консенсус по отношение на външната политика и военните способности.
Въпреки цялата реторика за необходимостта Европа да играе по-глобална роля, дори лидерите на най-големите членки на ЕС – Франция и Германия, изглежда не мислят сериозно за това. Докато Байдън обсъждаше кризата в Израел в Белия дом, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц бяха заети с консултации в Хамбург. След като се споразумяха да удвоят усилията си за намаляване на бюрокрацията в ЕС, те решиха да отпразнуват това с партньорите си. Лидерите отпразнуваха успешните си преговори на местен кей с бира и местни специалитети. Най-важното обаче е, че телефонът на никого не звънна.
