С всеки изминал ден се увеличават групите за споделено пазаруване във Facebook, в които физически лица препродават на други например дрехи, техника, аксесоари и бижута. Така се повишават и възможностите за злоупотреба. Какви са подводните камъни при подобен тип пазаруване – това коментирахме от Искра.бг със създателя на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова, която още в началото на разговора уточни:
„Преди всичко потребителите трябва да знаят, че могат да се ползват от правата си по Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ като 2-годишна гаранция на стоките, връщане в 14-дневен срок на покупката, само когато пазаруват като физически лица от търговци, които по занятие извършват продажби. Тоест не са физически лица тези, които им продават стоките. В нашата платформа сме получавали запитвания от хора, които са закупили нещо от търговец, но на името на фирма – тогава не могат да се възползват от правата, които дава ЗЗП, защото той регламентира правата на крайните потребители, когато става въпрос за действително физическо лице, което купува стоки и услуги за лично ползване, а не за професионални цели и то от търговци.“
Най-големият риск при пазаруването от физическо лице било то в група в социалната мрежа или в онлайн платформа, е то да изчезне. По този повод експертът обясни: „Когато пазаруваме от търговец, той е по-устойчив във времето и оставя следи за своята дейност. Когато имаме физическо лице, което се е регистрирало с някакъв профил в онлайн платформа или пък в страница, в която продава или самото то фигурира с някакъв акаунт в страница, в която физически лица помежду си продават стоки, то лесно може да изчезне и трудно да бъде открито дори и от органите на реда, след като се приложи разследване. Всъщност това е големият риск и трудността да се потърсят правата в случай на проблем с покупката, включително и през съда.“
На въпрос от Искра.бг не се ли съдържа достатъчно информация в документите, предоставени от куриера при доставката на стоката, Руменова отговори: „Проследимостта е трудна, ако бъде използвано поставено лице или стоката премине през много лица.“
По този повод тя сподели и за нова схема: „Ставаше дума за маркови, дизайнерски кожени якета. Сайтът, в който се предлагаха по всичко си личеше, че е направен набързо, защото в него нямаше никаква информация освен няколко снимки, имената на продуктите и голямата отстъпка, с която да се привлекат повече хора. Доставката ставаше по следния начин – потребителят посочва адрес и някакво лице, което представлява мним куриер, доставя стоката на него. Фактически той не минава през куриерска служба и клиентите не си дават сметка за това. Те го приемат за улеснение – че ще им се достави там, където искат. Съответно този мним куриер им взима парите и въобще не им дава възможност да видят какво им е било доставено.“
При пазаруването между физически лица съществува още един голям риск – да поръчате една стока, а да пристигне съвсем друга. В случая, ако има и мним куриер, който директно ви намира на дадения от вас адрес без да използва телефон – идва, доставя ви пратка, взима парите ви, не дава възможност да я видите, плащате му, той си тръгва – съответно нищо не можете да направите, отбеляза Руменова.
Експертът изтъкна още едно предизвикателство при споделеното пазаруване: „Това е голям риск, защото наред с това, че от физическото лице не може да имаме претенции и да се откажем от покупката в 14-дневен срок или да предявим някаква рекламация, ако се окаже, че самият продукт макар и представен като нов или дори с някакъв дефект, но после да открием, че има много повече недостатъци и те са свързани с негови дефекти в резултат на ползване или пък производствени – ние не можем да искаме от него да ни го замени, да ни го ремонтира или да ни върне парите обратно. Просто нямаме това право. Единственият начин да потърсим правата си в съда, като всеки казус се разглежда индивидуално.“
От „Ние, потребителите“ призовават хората да преценяват рисковете и да знаят, че не могат да се ползват с правата си, предвидени в ЗЗП, при подобен тип пазаруване. Също така апелират да се научат да различават офертите, дадени от физически лица от тези на търговците най-вече в онлайн платформите, където се срещат и двата вида.
„Много пъти хората там търсят едни и същи стоки, както и какви възможности имат да ги закупят. Оказва се, че например на по-ниска цена може да се вземе нещо, което изглежда съвсем същото като друго. Трябва да се обърне внимание, че в единия случай офертата е от търговец, а в другия случай от физическо лице. Говорейки за това, че всъщност правата на потребителите са много ограничени, когато пазаруват от физически лица, също така нищо не задължава физическото лице със своята оферта да предостави цялата информация, която един търговец би бил длъжен по закон да даде на потребителя. Тук например, когато се сравняват в ето такива онлайн платформи оферти на търговци и на физически лица, хората могат да се заблудят, че им се предлага едно и също нещо, но много по-изгодно от физическото лице, без даже да обърнат внимание, че то е такова. След това се втурнат в по-изгодната оферта и когато купят продукта виждат, че той не съответства на описанието. Или ако липсва описание, те сами са си изградили представа, че то е същото като от търговеца.“
Потребителите трябва да проверят кога е била създадена групата, от която искат да пазаруват, заяви още Руменова.
„Характерно за некоректните онлайн пространства е че не съществуват дълго във времето, защото генерират негативни оценки и коментари, сами се компрометират и в крайна сметка биват изтривани и всичко започва отначало. Практиката показва, че дори да е група, в която много акаунти предлагат сделки, обикновено хората в тези пространства оказват влияние върху другите. Събират се такива, които наистина коректно си препродават един на друг или пък такива, които явно са се създали и съществуват, за да се извършват некоректни сделки.“
Специалистът съветва хората, които искат да купят по-скъпа вещ, да се замислят дали искат да го направят от физическо лице или да потърсят легитимен търговец. И винаги да си задават въпроса:
„Струва ли си рискът, който поемаме, за да си купим дадена стока?“
Сравнявайте цените на офертите от физически лица и тези, дадени от търговците. Защо?
„Може да се окаже, че цената, която едно физическо лице дава е доста по-висока от тази на търговеца. Причината – чисто психологически хората очакват да си купят нещо много по-изгодно от Facebook група. Този съвет важи най-вече при случаите, в които се предлагат стоки, които не се намират масово. Например физическо лице е успяло да се снабди с рядка стока по различни пътища, които не са масово разпространени и трудно се намират. След това той я предлага в онлайн пространството. И ние не можем да знаем и каква е реалната цена. Тогава съществува риск да си купим нещо, на което цената му не съответства на реалната стойност.“
Габриела Руменова призовава хората, решили да пазаруват от Facebook групи или онлайн платформи, да намират няколко начина за комуникация с отсрещната страна. В повечето случаи диалогът се осъществява чрез „Messenger“, но ако акаунтът бъде изтрит и с него изчезват всички следи. Добре е да се търси контакт през телефона, имейли и като цяло – по-проследими канали за комуникация.
Избягвайте плащането в аванс и чрез карти, препоръчват от „Ние, потребителите“.
„Може да се окаже, че ще платите нещо, а ще получите – друго. В миналото има практики, в които хората си поръчват примерно телефон, а в кутията откриват кабел, което си е измама.“
Единственият начин да се избегнат всички рискове при пазаруването между физически лица е да се изравнят правата между двете страни, когато се предостави възможност за плащане с наложен платеж при получаване, но и с възможност за преглед на пратката, смята Руменова. Според нея тогава клиентът ще може да се увери, че стоката отговаря на обявата и след като види, че всичко е точно – тогава да плати.
Подобни нерегламентирани сделки може да има и не само в онлайн пространството, изтъкна експертът, давайки пример:
„Може да се случат и на улицата, могат да се случат и в нарушение на Закона за защита на данните. Много често ни се обаждат хора, които не ни познават. Канят ни на презентации, за да ни предложат нещо, което в момента може и да не сме се замисляли, че ни е необходимо. Въпреки това успяват да ни убедят, че поне искаме да видим какво ни предлагат и по този начин е възможно да ни поканят някъде на среща, на официална презентация, за да ни предложат дадения продукт и да се стигне до сделка, при която всъщност може би си стискат ръцете две физически лица. Така че тези рискове ги има не само в онлайн пространството, но пък вече съществува законодателство, което може да уреди всеки един такъв казус. Въпросът е, че е свързано с разследване на органите на реда, в много случаи се касае за измами, които между другото се наказват доста по-тежко от административните нарушения, които могат да бъдат установени от контролните органи.“
В заключение Руменова заяви, че има пътища, по които нарушителите да бъдат наказани, но и ние трябва да бъдем внимателни и да направим всичко възможно да улесним едно евентуално бъдещо разследване, ако се стигне до измама или злоупотреба.