Какви са нагласите на гражданите към промените в МВР?

Българите не одобряват „изкарването“ на структури от Министерството на вътрешните работи /МВР/, искат да участват в планирането на политики за сигурност и подкрепят повишаването на бюджета на ведомствтото. Това показват резултатите от националнопредставително изследване на личното усещане за сигурност и очаквания за работата на министерството, направено в началото на тази година по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“.

54% от сънародниците ни се чувстват сигурни и спокойни за себе си и близките си. Субективното усещане за сигурност се повишава значително в изминалите 4 години и числата на практика се „обръщат“. Въпреки, че има относително нарастване на дела на хората, които се чувстват сигурни, 40% от съгражданите ни живеят в страхове и се чувстват заплашени. Разбирането за лична сигурност е разпределено по равно между 4 основни отговора:

• да знам, че полицията ще реагира адекватно, ако съм в опасност ( 47.7%);
• отсъствие на заплаха за личността, имуществото и близките ми (45.3%);
• закононарушителите и престъпниците да се наказват адекватно (43.8%);
• да няма двойни стандарти и всички да са равни пред закона (43%).

Това на практика означава, че гражданите очакват оперативност и ефективност от страна на правозащитните органи. Важен акцент е и призивът за справедливост и равенство пред закона – един от най-сериозните дефицити, които проучванията констатират.

Близо 60% от българите са напълно или по-скоро удовлетворени от работата на служителите на МВР по предоставяне на услуга или решаване на случай. Тези данни трябва да се разглеждат още по-положително, тъй като 1/4 от интервюираните не са имали контакти с представители на министерството през последните години. Почти половината (44%) от участниците в изследването са на мнение, че е необходимо да бъдат отделяни повече бюджетни средства за МВР, а 22,9% нямат категорично мнение.
Като цяло планираните от ръководството на МВР структурни промени не срещат ентусиазма на гражданите.

Макар стойностите да са сходни, голям е делът на хората, които са против „изваждането“ на Дирекция „Миграция“ (62.4%) от структурата на МВР, следвани от Дирекция „Български документи за самоличност“ (61.8%), Дирекция „Национална система 112“ (61.1%). Отделяне на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ от МВР не одобряват 58,1% от българските граждани.

За 77,6% от българите МВР все повече престава да бъде „бухалка“ и политическа зависима институция за разправа с инакомислещите и неудобните. Обръщането на съотношението на дяловете в усещането, че МВР стои „правилно“ в обществото и държавата.

Гражданското участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност се радва на подкрепата на две трети от българските граждани. Тази изразена готовност е в унисон с чувството за повишена сигурност, с виждането че МВР е гарант на правовия ред, живота, собствеността и достойнството на хората. Мнението се подкрепя особено силно от хората между 30 и 40, жителите на областните градове и висшистите, като в тези групи положителните отговори на въпроса надхвърлят 75 на сто.

Изводи и препоръки от проучването:

• Бързо нараства делът на хората, които се чувстват сигурни, като за 4 години съотношението се обръща.
• Значително по-бавно се увеличава процентът на гражданите, които смятат, че заслугата за това е на МВР, но и тук се наблюдава позитивна тенденция.
• Най-важното, за да се чувстват хората сигурни са бързата и адекватна реакция на службите и отсъствието на двойни стандарти.
• Пътна полиция и Български документи за самоличност формират в голяма степен обществения образ на МВР, заради честите контакти на гражданите с тези служби. Поради това те носят най-голямата отговорност за имиджа и репутацията на институцията и в тях следва да се концентрират допълнителни усилия и средства в обучения.
• Голямата динамика в обществените нагласи предполага повече, по-чести и по-задълбочени проучвания. Възможно е данните от тези проучвания на годишна база да бъдат използвани за проследяване на „Индекс на сигурността“.
• Налице е силен импулс за гражданско участие в планирането на мерките за повишаване на личната сигурност, доколкото идеята се подкрепя от две трети от интервюираните и от 3/4 от елитните социални групи.
• Данните показват, че твърденията, че гражданите са индиферентни и нихилистично настроени към отношенията в системата на сигурността са напълно безпочвени, както и че енергията им трябва да бъде отчитана и използвана.
• Подкрепата за увеличение на бюджета на МВР е преобладаваща, но е задължително ведомството да подобри отчетността на разходваните средства, посредством изготвяне и публикуване на разбираеми и „четими“ финансови отчети и бюджети за следващата година.
• Механичното изваждане на ключови звена от МВР не е подкрепено от гражданите на България, като обществените нагласи са за повишаване ефективността и ефикасността на различните дирекции. Изключително важно е, управленските намерения за промяна на структурата и естеството на работа не само да бъдат комуникирани активно с всички обществени групи, но и техни представители да бъдат включени в планирането, управлението и консултирането на подобни процеси.
• От изключителна важност е да се намерят форми за включване и активно участие на гражданите в процеса на планиране, изпълнение и мониторинг на политиките за сигурност. Това може да е под формата на обществен или консултативен съвет към Министъра на вътрешните работи или Министерски съвет.

Фондация „Общесто и сигурност“ /ФОС/ е неправителствена организация в обществена полза, чиято мисия е да превърне МВР в прозрачна, отворена институция, доставяща качествена услуга „сигурност“, съобразявайки се с реалните потребности на гражданите на Република България.

Основните действия и инициативи на Фондацията са мотивирани от разбирането за услугата „сигурност“ като гарантиране правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на всички граждани, обществото и държавата. В българското общество има нужда от сериозна дискусия и повече информация за проблемите на сигурността, ролята на правоохранителните органи при превенцията и разкриваемостта на престъпления, анализ и промяна на обществените нагласи и поведение в различни критични ситуации. Важно е да се стимулира активното участие на всички социално-икономически групи в процеса на вземане на решение и изготвяне на политики, отнасящи се до услугата „сигурност“.

Гарантирането на качествена услуга „сигурност“ за всички може да бъде постигнато най-вече, чрез повече образование, обучение и мотивиране на самите хора да участват и подобряват услугата. Представителите на ФОС са убедени, че не само гражданите на България, но и служителите в правоохранителните институции трябва да бъдат включени и да участват активно в граждански инициативи, като непрекъснато повишават своите знания и умения.

Фондацията приема, че не държавните институции, а гражданските организации имат водеща роля в това да направят хората активни, да разпознаят проблемите в сферата на обществения ред и вътрешна сигурност и да бъдат инициатори и носители на промяна, която да помогне за подобряване както на целия сектор, така и на сигурността на защитата на всеки гражданин и служител.

Фондация „Общество и сигурност“ работи решително за обединяване на различни сектори и социални групи, целящо повишаване на личното усещане за сигурност, подобряване работата и ефективността на институциите и промяна на начина на планиране и реалиране на политиките за обществен ред и вътрешна сигурност.