Потребителите са защитени, когато купуват стоки или услуги, предлагани извън търговски обект – на работното място, в дома им, по време на презентации или на екскурзия. Причината – установено е, че точно тогава хората не са особено внимателни, припомни главният директор „Контрол на пазара“ в Комисията за защита на потребителите Игнат Арсенов.
Коментарът е по повод конкретен казус с презентация на израелска козметика, която е предлагана със стоков кредит на индивидуално поканени по телефона потребители. Арсенов уточни, че в КЗП са постъпили жалби и по всяка една е била извършена проверка. Използван е и „таен клиент“.
Установено е, че има информация за правото на отказ и когато потребителят го е упражнил надлежно и в срок, в крайна сметка то е било уважавано и парите му – връщани. По думите на Арсенов, когато за покупката е изтеглен стоков кредит, договорът за него е бил развалян, а потребителите – удовлетворявани.
Не са установени и неравноправни клаузи в договорите. Арсенов добави, че не са прилагани агресивни и нелоялни практики. Към момента броят на жалбите е намалял, има само едно, която е за рекламация. Според експерта до проблеми при този вид продажба може да се стигне заради невнимание или недостатъчно познаване на правата.
Потребителите могат да защитят правата си независимо, че продуктът е купен по телефона. Според закона те имат право да го върнат в 14-дневен срок. Упражняването на правото на отказ в 14-дневния срок става писмено пред търговеца. Потребителят не е длъжен да посочва причина, ако реши да се откаже през този период. След това имаме нов 14-дневен срок, в който трябва да върнем закупените продукти, а търговецът трябва да ни възстанови парите по същия начин, по който са заплатени.
В случай че търговецът не е информирал клиента си за правото на отказ, той подлежи на санкция, а срокът за отказ от договора се увеличава с една година. Потребителят има и правото, след като е развалил договора за покупка, да се прекратят и всички останали договори, които са свързани с него. Например за стоков кредит – той трябва да бъде прекратен. Търговецът е длъжен да уведоми съответния кредитодател за това, за да бъде прекратен и този договор.
В случай че търговецът не удовлетвори желанието на потребителя да се откаже от договора, той може да се обърне към Комисията за защита на потребителите, а впоследствие и към помирителните комисии, а като крайна инстанция – към адвокат и съд.
„Комисията може да наложи санкция на търговеца и да съдейства на потребителя да му бъдат върнати парите – било то чрез директни преговори, чрез помирителните комисии или ако не се постигне доброволно разрешаване, да му даде насоки за това как може да се процедира към съда“, разясни експертът.
